неделя, 27 декември 2009 г.

Аватар - ама не картинката, а филма


Ако човек се поразтърси из мрежата, за "Аватар" преобладават дефиниции като "революция в света на киното", "най-очакваното събитие за годината" и всякакви подобни суперлативи, свързани по някакъв начин с Джеймс Камерън, компютърните ефекти и новаторството. И с многобройни фенове, станали такива още преди да са гледали филма. Истината е, че дори и аз - противник на комерсиалните суперпродукции, екшън-индустрията и повсевместното затъпяване - се впечатлих от рекламата на "Аватар". Прочетох за него в списание, където беше представен като новото поколение развлекателни медии. С по-прости думи - филм и игра се разбират като едно цяло, допълващи се елементи, а не филм по игра (примерно като Лара Крофт) или игра по филм (Хари Потър и много други). Като четях това, въобще не бях наясно, че рекламата на филма вече е навсякъде и са се появили маниаци, които броят дните до премиерата. Вероятно ако бях научила за нещата в обратната последователност, щях да се подразня, но ето че дори в този аспект рекламата си беше професионална: за хората като мен явлението "Аватар" беше представено по начин, който да ме заинтересова, а не да ме отблъсне.

Разбира се, филмът си е холивудски блокбастър. Но е добър блокбастър и е направен по всички правила - обаче правилата не са достатъчни, за да се създаде нещо толкова голямо и успешно. Някакси се усеща, че има дух в цялото начинание. Не просто дух на милиони долари, вливащи се в касичката на създателите, нито пък дух на амбиция тип отрочето ти да е най-хубавото. Има нещо повече, но бих досадила, ако се опитам да го дефинирам.

Имаме си познатите елементи от приказките и от холивудския жанр на приключенстването: героят ни не блести с кой знае какъв ум, но пък е безразсъдно смел и затова точно на него му се случват небичайните неща; по-късно се оказва, че неговият интелект и способности са били просто подценявани. Има я любовната история в посока "забранена/невъзможна любов", има добри и лоши герои. В тази връзка, не липсва и моментът, в който всички си мислят "аре бе, няма ли някой да го убие най-сетне тоя", но е ясно, че това е най-силният и най-гадният злодей и затова краят му трябва да е по-драматичен. Всичко това обаче не намалява художествената стойност на филма, защото тези елементи си имат роля, както в приказките. Те са базата, върху която се изграждат различията - това, което прави всяка история уникална.

Кое е различното?
На ефектите ще отдам по-малка част, просто защото няма много какво да се каже за тях. Те трябва да се видят. Което е друг начин да се каже, че филмът трябва да се гледа на кино, защото в красотата е част от магията му. Мен ме убедиха напълно, че едва ли не такива сини същества наистина има и си живеят на някаква доста красива планета - толкова реално изглежда всичко. Въобще няма разлика между усещането за хората-актьори и на'ви-населението.


По-важното, за мен естествено най-важното в този филм, е екологичната му идея. И екологична не само в онзи глупав, изтъркан "природозащитнически" смисъл, в който групичка смахнати идиоти се опитват да набият в главите на всички останали, че природата трябва да се пази. Филмът говори за екологията на друго ниво: на това на "Home" например, където Земята/природата/ не е нещо ИЗВЪН нас, а по-точно ние сме в нея и сме част от нея. Тези връзки, които биологията описва - екосистемите, равновесието и ролята на всяко същество в него - във филма бяха представени по фантастичен начин. Екосистемата действа като една голяма мрежа, подобно на Интернет и виртуалните връзки. Наруши ли се една нейна частица, това води до вреди за всички останали - рано или късно.

Освен това "Аватар" си е пацифистки настроен филм, поне аз така го възприемам. Пък и то си е съвсем ясно послание, с типичните военни като "лошите" и тъмната страна. Боли те сърцето като гледаш как се изкривява моралът, колко е лесно да се забравиш и колко близо сме до дивашките кланета... които за съжаление се случват и в нашето просветено време на човешките права, само че под други форми и наименования. А още по-горчиво ми стана, като си помислих, че избиването на "диваците" не е никаква фантастика, ами се е случило наистина при колонизирането на Америките...

Това е основното, заради което ми хареса филмът :) Но да не забравя и симпатията ми към сините хора, които толкова ме вдъхновиха, че чак ми се прииска да си имам играчка на'ви-човек. За съжаление нито Макдоналдс, нито КФС имат такова нещо в детските си менюта, което ме учудва доста. Нали сме потребители и всичките ни желания трябва да бъдат предвидени и задоволени от индустрията. Но като няма - ще си запазя поне свежия спомен, пишейки това :)


А, и серията на Саутпарк "Dancing with smurfs" си я бива :Р

четвъртък, 24 декември 2009 г.

след един ден в София

...топлите ми чувства поизстинаха. Лошите неща бързо се забравят! (и слава богу)
Какво е да си ходиш по улиците в центъра и
- да те капе отвсякъде вода
- да се блъскаш в множеството хора, които няма как да бъдат избегнати, тъй като са навсякъде
- да се чудиш дали няма да се подхлъзнеш и да се пребиеш, тъй като общо в ЦЕНТЪРА има 2 разчистени тротоара
- да газиш из киша и локви и да заобикаляш, за да можеш да пресечеш улицата
- да заобикаляш глутницата подивели кучета
- да се тревожиш дали няма да те сгази някоя кола
Накрая решаваш да се измъкнеш от всичко това и да хванеш трамвая. Виждаш го на спирката, зарадван се спускаш да се качиш - и какво да видиш: няма място за теб. Някъде отвътре се чува:
- Е, като си нямаме японци да ни набутват...

понеделник, 21 декември 2009 г.

(и обратно)

Прибрах се в България...ааа :) Какво е да видиш приближаващите се Балкани от самолета? Най-вече осъзнаването на това, че в Германия си нямат планини. Нека прозвучи като продължение на серията "какво си нямат немците", но е истина. Витоша, о Витоша! След месеците в Щутгарт в теб видях Хималаите! Земята ни е прекрасна, имаме си всичко, затова ли сме такива мързеливци в България...?