сряда, 11 август 2010 г.

Соларната енергия през 1913

Случайно ми се изпречи пред очите една статия за Франк Шуман, американски изобретател, залагал големи надежди на соларната енергия още в самото начало на 20ти век. За мен това беше учудващо, защото някакси все ни се натяква колко "иновативна" е технологията за печелене на енергия от слънцето. А всъщност теоретично е можело отдавна да използваме соларни инсталации, ако не са били двете световни войни и всички конфликти, свързани с тях. Защото от историята на Шуман се вижда, че предимство имат технологиите, които обещават военни ползи. Това обаче е друга, доста спорна тема - голяма част от хората твърдят, че войните носели (технически) прогрес на човечеството. Да бе. И въпреки че този пост не е за да се аргументирам по въпроса, нека следващите редове ни накарат да се позамислим кой, как и кога води до напредък.

През 1912 Шуман пристига в Кайро с идеята да промени енергийния облик на Египет. Дотогава полетата биват напоявани чрез специални помпи или парни машини, които използват внесени въглища и струват много скъпо. Според Шуман те могат да бъдат заменени от соларни инсталации, всяка от които може да облекчи труда на хиляди работници. С тези и други аргументи той успява да намери партньори в Лондон и по този начин печели финансиране за проекта си. Шуман е убеден, че слънчевата енергия е бъдещето - още в началото на 20ти век някои учени предвиждат скорошен недостиг на въглища.

"Ако преди няколко години някой беше предложил на бизнесмените да се включат в дружество за летателни машини, биха го обявили за луд", пише Шуман. "Днес обаче наблюдаваме бум във въздухоплаването като индустрия." Така ще се случи според него и със соларната енергия.

Доказателство за това трябва да бъде собственият му проект в непосредствена близост до Кайро. Принципът на соларните му инсталации е следният: слънчевите лъчи се отразяват от огледала и падат върху пълни с вода тръби. Водата от своя страна задвижва парна машина. Проектът му се състои от 5 редици колектори, всяка от тях с дължина от 62 метра. Инсталацията може да изпомпва на час по 2000л вода от Нил в полетата с памук.

Тържественото откриване се състои през 1913 и на него присъства цялото западно общество на Кайро. Пред събралите се дипломати и офицери Шуман говори за бъдещето на енергията, за изчерпването на фосилните залежи и за слънцето като единствена възможна алтернатива. Откриването има голям успех и събужда сериозен интерес от страна на британците и германците. Шуман дори пътува до Берлин да представи идеите си пред Райхстага и получава 200 000 марки за строеж на соларна инсталация в африканските колонии на Германия. Той обаче изчаква, надявайки се да спечели вниманието и на родните си американски инвеститори, и се връща в САЩ през 1914. Но не знае, че повече никога няма да се върне в Египет. Същата година избухва Първата Световна Война и Чърчил нарежда британската флота да премине от въглища на дизелова енергия - идва ерата на нефта. Повече никой не се интересува от соларна енергия.

Заради войната проектът на Шуман е изоставен и инженерите се връщат обратно по родните си страни. Той обаче не престава да пледира за идеите си до 1919, когато умира от инфаркт. В неговите очи използването на слънчевата енергия не е само икономически въпрос, а и доказателство доколко е напреднала човешката цивилизация.
В едно нещо съм сигурен, и то е: Човешката раса или най-после трябва да започне да използва директната енергия на слънцето, или ще се върне обратно към варварството.

Интересна, доста радикална гледна точка. По-важното обаче е, че са минали почти 100г, откакто е изказана - и две световни войни, много кръв и много катастрофи. За някои наистина можем да обвиним атомната енергия и нефтената индустрия, за повечето обаче са виновни единствено слабостите на човешкия ни род - алчност, агресия, липса на отговорност към следващите поколения.

понеделник, 9 август 2010 г.

BG политически драми

Наистина е интересно да се следят българските политици... Дори не се налага да четеш жълти "Шок" издания, за да те шокират. Ту Волен Сидеров се развилнял в самолет към Германия и полицията го задържала на летището, ту Бойко направил някое изказване срещу съдебната система и магистратите побързали да му отговорят в същия стил ("Очакваме операция "Магистратите"). От два-три дни пък скандалът около намерените мощи и емоциите на Божидар Димитров е добил огромни, слонски размери.

Първият голям въпрос около това дали "наистина" мощите са на Йоан Кръстител не ме развълнува чак толкова. В крайна сметка, това няма как да бъде доказано. Не съм историк и не искам да твърдя неща, които не разбирам, но логиката ми убягва. Може да са ги смятали за негови през 4-5 век, когато са били заровени, но това отново не е пълно доказателство. Освен това не смятам, че точно религиозният туризъм е приоритет за България, че да се отдава чак такова икономическо значение на една такава находка. Нека първо си подредим малко курортите, изтощени от годините бесен и лишен от стратегия строеж, нека осигурим повече сигурност на туристите (в Западна Европа се шири мнението, че при нас е "опасно") и да си повдигнем реномето като държава, а чак после да се концентрираме върху мощите Йоан Кръстител, които щели да доведат хиляди поклонници в България.

Интересното е обаче изказването на Б.Димитров относно народа ни и колегите археолози. Интересно е как един министър ще дава такива квалификации, и то неимоверно генерализирани - "шибан народ". Хмм, нека помислим. За какво й е на една държава да има правителство? За да може интересите на мнозинството да бъдат защитавани чрез управителната власт. Кое е това мнозинство? Ами народът, разбира се, в нашия случай все още българският. Значи Б.Димитров като представител на правителството е поел служба в името на народа, без последното да представлява патетичен израз, а единствено логическо следствие. Остава да си зададем въпроса: той не е ли съзнавал, заемайки поста си, че ще се налага да служи на шибания народ? Или пък е съзнавал, само че това не го е притеснило особено. Нали най-важното е да си на власт.

вторник, 3 август 2010 г.

Правата са ни за пред европейския съд...

Вчера попаднах на следната статия на страницата на в.Дневник. В нея става дума за предложенията на немския бизнес какво да се промени в българските закони. Звучи странно, точно пък бизнесът да се меси в държавната власт. Затова пък, ако човек разгледа предложенията, въобще не защитават толкова икономическите интереси на немците в България, колкото основни законодателни принципи, които съществуват например в Германия (оставаше и друг да е примерът в случая :Р)

И понеже вдругиден е изпитът ми по публично право, няма как да не ми стане интересно какво точно ни липсва в България. По-интересното е, че си уча немското право и си мисля най-спокойно и наивно как тези неща са толкова логични и базисни, че най-вероятно съшествуват във всички страни от ЕС. Най-малко...

Но ето че ние като български граждани всъщност нямаме право да сезираме Конституционния съд, ако виждаме законови разпоредби да нарушават основните ни права и свободи (декларирани, разбира се, от Конституцията). От 2006 това е възможно, но само индиректно, чрез омбудсмана. Мен тази информация ме изпълни с изненада, защото за какво са ти права, които не можеш да защитаваш? Може би политическият елит е против тази идея, защото много закони не отговарят на базисни принципи от Конституцията? Каква друга причина може да има? Че Конституционният съд ще се претовари? Моля ви: тази аргументация не отговаря на друг принцип - този на пропорционалността. Не може да се сравняват разходите за евентуално увеличена администрация със защитаването на ОСНОВНИТЕ ни права като хора и граждани на България.

Значи, за какво ни е да си знаем правата? Май само за обща култура - или в последните години, европейските ни права за пред европейския съд.