четвъртък, 11 март 2010 г.

любими онлайн игрички

Заглавието го казва - ще споделя някои пъзели/забавни игри от мрежата, с които съм прекарвала приятни минути. Общото между тях - ами то е трудно да се определи... може би че не се нуждаят от всекидневното ви внимание като Bulfleet, Зеления дракон и т.н. Е, това са просто "загубители на време".

Почвам с тази, нея я знам отдавна, но й обърнах много внимание в последните дни. Играе се между другото, въпреки това на моменти изисква доста концентрация. Хубавото е, че може да си запазваш резултата - записваш си кода на нивото и следващия път започваш направо от него. Много добре измислено :) Сега съм на 20то ниво и ще продължа, като имам време.

Като гледам, ще я карам в обратен хронологичен ред, така че следва най-лудият сайт на най-изперкалия автор на онлайн игрички. Вляво в списъка ще видите серията Grow - те са шедьоври, ако имате по-развинтено въображение. Игрите изглеждат изключително странно, но всичките се базират на някаква логика, която вие трябва да откриете с повече или по-малко опити. Зависи донякъде и от късмета колко бързо ще я разгадаете докрай, но ако мислите, рано или късно ще успеете. Аз започнах с Growcube.

Продължавам с друга логическа, която из виртуалното пространство може да се намери и като вид "IQ тест". Трябва да прекарате жабите до другия край на брода, като си има правила как точно могат да скачат.







И като за завършек, една съвсем непретенциозна по отношение на интелектуалните възможности игра. Затова пък координацията е сравнително важна тук. Почти никога не я играя сама, но опцията за двама едновременно прави нещата доста забавни :)

понеделник, 8 март 2010 г.

Осмомартенски полови откровения

Ако не започна с "честит празник" сигурно би било кощунство. Само че днес няма да пиша за правата на жените, нито за историята на празника - струва ми се, че в мрежата има достатъчно блестящи публикации. Всъщност, мен в момента ме вълнува една друга тема, която по някаква случайност е свързана с половете и с разбиранията (им) за сексуална революция.

За съжаление, много жени днес не знаят какво точно празнуваме на 8 март. Нямам предвид само объркването, че в България всъщност се чества и Ден на Майката на същата дата. По-скоро ми е мъчно, че не знаем имената дори на най-известните жени, борили се за равноправие между половете. Много от нас не се и замислят за постигнатото, за това какво е било преди и какво е сега.

Затова пък има някои свободи, които се упражняват по-активно и по-често от други. Като например това да си имаш вибратор. Никога не ми се е струвало особено привлекателно, но в последно време съвсем взе да ме дразни. Защо? Не, не защото смятам, че вибраторите трябва да се забранят. Но не ми е ясно, толкова много ли са наистина жените, които не могат да се самозадоволяват и БЕЗ помощта на електрически уреди? Айде - с машината за рязане на хляб ще се примиря. Уред за варене на яйца - поне има на какво да се посмее човек. Но вибраторът според мен е абсолютното принизяване на човешкото тяло до някаква играчка. Че сме си животни - вярно е, че имаме инстинкти и физически потребности - факт. Ама трябва ли да парадираме с това, че можем да си купим полов орган за 40 лв??? Някои се дразнят на Фройд, осмиват го, но човекът явно си е бил съвсем прав, като е казал, че жената цял живот страда, че си няма пенис.

Искам да попитам жените, които използват вибратори: бихте ли уважавали мъж, който има вкъщи гумени цици с реален размер и ги стиска, докато мастурбира (или прави с тях други неща, които няма да описвам сега)? Е, не бих се учудила, ако всичко това вече се възприема за нормално. Затова трябва да бъда извинена, че го смятам за жалко и унизително - както за жената, така и за мъжа. А най-вече за Човека, понеже особено на днешната дата е добре да подчертаем: и двата пола имат изначално равни права, но и равни отговорности. Затова ми светва една сигнална лампичка, когато чуя от познати, че са подарили на приятелка за 16тия й рожден ден вибратор. Съвсем не е въпросът откога е редно да започва половият живот. Става дума за друго: ако още на 16 ти се подчертава, че вибраторът си е нещо готино, нормално, забавно, как може да се очаква, че няма да свикнеш с тази мисъл и да се водиш лесно по модата?

В този момент пак се сещам за "Прекрасния нов свят" на Олдъс Хъксли. Там децата от бебета се приучават на определени несъзнателни рефлекси и типове мислене чрез т.нар. кондициониране. Почти всеки знае за Павлов и неговото куче, само че работата е къде-къде по-сериозна, след като хората пишат учебници по реклама, в които съветват как да се използват човешките дадености, за да се създаде по-розов имидж за някой продукт. Е да, но не става въпрос само за продукти, а за начин на мислене. Продавайки и купувайки вибратори, ти продаваш и купуваш и определени възгледи. И ме притеснява, защото е съвсем като в книгата на Хъксли, пък тя е писана преди 80 години. Но гумените секс-кукли и секс-роботи даже и той не е успял да си ги представи. Тревожно ли е?