Мушички

Закъсняло третомартенско за българския студент

2012-03-08T00:05:00.003+02:00

Тази вечер ми хрумна да потърся в Google "български студент в чужбина/Германия" и да видя дали няма да намеря някой интересен блог. От любопитство какво разказват "събратята" ми по съдба, как виждат живота си тук, за какво мечтаят и така нататък.

Дневник има една доста дълга рубрика, Какво е да си студент в чужбина. Чела съм доста от статиите там, но все пак това е друг вид писане, предназначено най-вече да бъде полезно за кандидатстващи или колебаещи се какво и къде да следват. А мен ме интересува нещо по-пикантно, неподправено написано и преживяно. Е, намерих едно такова, на студентка в Мюнхен, която пишеше с доста грешки, и се смяташе за много интегрирана в Германия, затова не желаеше да има нищо общо с българите там, които били най-вече едни простаци и байганьовци.

Всичко останало се отнася най-вече до реализацията на българския студент. Ще остане ли в Германия? Ще се прибере ли в България? Този въпрос го чувам много често на живо, и зададен от всякакви хора. И отговор нямам. Може би съм малко по-объркана и изкукала от нормалния бг-студент, който или иска непременно да намери работа тук и да се засели в по-евро частта на Европа, или милее всяка минута за България и чака само да си вземе дипломата, та да се прибере веднъж завинаги.

Дойдох тук не с амбицията да получа диплома, с която да се конкурирам със завършилите в България и да им трия носовете, получавайки по-доброто работно място (което, между другото, никак не си представям така). Не дойдох и за да остана завинаги. Тук съм и продължава да ми харесва да съм тук, защото чувствах, че е нужна крачка в живота ми да ида надалеч, да открия "непознати улици", да се учудвам на странни хора и обичаи. И да расте личността ми, а не само знанията в главата или самочувствието или перспективите за бъдещето. Не е нужно да се ходи в Германия, за да пораснеш, но за мен така стояха нещата, когато трябваше да решавам. Или оставам вкъщи, следвам в София и родителите ми ме издържат поне в началото, или отивам в страна, на която говоря езика, и се оправям сама, пък каквото ще да става.

Срещайки най-различни българи тук, забелязвам, че са основно два типа - тези, които гледат да не общуват много-много със собствената си националност, и такива, които пък само с такива се събират. Повечето са от втория тип. Особено в градове като Карлсруе, където да си празнуваш рождения ден само с други 30-40 българи не е странно. Добре, аз се питам - нямате ли съседи, съквартиранти, колеги, хора от футбола, танците, работата или с каквото се занимавате, които да НЕ са българи? И защо да не ги поканите? Защо... Защото проблемът не е в един индивид, който го прави, а в една цяла култура. "Немците не ми се кефят, някви странни и студени са, затва се отказвам, глей пък и те кви са тъпи и задръстени. Китайците са ми мръсни и не говорят особено добре нито немски, нито английски. Турци не ща, мразя ги по рождение" и т.н. "Абе най-добре си е с нашенци".

Донякъде е истина. И аз много пъти си изкарвам добре, като се събера с някои мои приятели българи тук, смеем се много и бая се забавляваме. Но други, които не са ми и приятели, започват да ме дразнят още след 5-10мин разговор, в който се оплакват колко им е тъпо и как се чудят с кого да излизат. После като им кажа, че работя за студентска организация и оттам познавам разни хора от всякакви националности, ми казват: "Ти как така се занимаваш с това, без да ти дават пари - балама... А на мен пък не ми трябват такива организации, за да познавам хора". Уау, преди 5 минути ми се оплакваше, че му липсват контакти, но сега вече друга песен пее. Явно няма как да помогнеш на такива хора, дори и да искаш.

Така че - българи всякакви. По същата логика - немци, корейци, колумбийци също всякакви. Да, има културни различия. Но това е вълнуващото. Да получиш истински топла прегръдка от германка (не ми се случва често). Да слушаш съседа пакистанец да ти обяснява как със сигурност съществуват духове и паранормални същества, без да се захилиш, приемайки всичко за възможно. Да срещнеш бразилец-вегетарианец, който издържа всички подигравки на останалите си сънародници. Не стига само да погледнеш, налага се да започнеш да разбираш защо тези хора са такива, каквито са. Защо са различни от теб? А може би и дори защо са различни от сънародниците си? Има причини и никога няма да се доближиш до тях, ако не спреш да се опитваш да ги вкараш в собствените си рамки, да ги промениш по собствен вкус и желание.

Всичко може да се възприеме и като закъснял третомартенски пост, който нямах време да напиша на самия ден, защото готвех за приятелите си българи, с които го отпразнувах. Но честно казано, малко в повечко ми дойдоха всичките тупания в гърдите на този ден "Аз съм българче, обичам... и Ботев, Левски... и българин да се наричам, първа радост е за мене". Всъщност не виждам защо трябва да има такова огромно значение къде точно си се родил или къде се намираш в момента. И всички онези подобни въпроси, които отклоняват вниманието от същественото - какъв човек си ТИ? Не какъв е бил Ботев, Раковски, Бенковски.

Но национализмът и прекомерният патриотизъм са тема за друг път. Сега имаше място само за едно кратко и вероятно за мнозина скучно лирическо отклонение относно българския студент в Германия...

Зелени разкази

2012-02-06T16:36:00.004+02:00

За Коледа сестра ми ми подари сборник с разкази. В един момент, когато хората започнат да те мислят наистина за леко откачен на определена тема, може и да ти стане досадно да ти подаряват само свързани с нея неща. Та, като видях заглавието "Зелени разкази" с едно голямо листо на корицата, веднага лепнах ЕКО-етикета. И не че не стои отстрани и в моя балон от тагове, но все пак бях скептична към това какви може да са тия "зелени" истории, пък на всичкото отгоре от български автори, и издадени от Министерството на околната среда и водите!

Още първият разказ ме грабна. Въобще не ставаше дума за нещо "еко", а си беше история за една фантасмагорична, страшна природна стихия. Зловеща атмосфера!
Следващите са кой от кой по-различни, изненадващи или забавни. Всеки автор има своя стил, всеки разказ - своята връзка с природата и/или нейното опазване. Сборникът е ценен дори само за това, че обединява толкова много млади български автори, всеки известен с други творби - Алек Попов, Ваня Щерева, Любен Дилов-син, даже коментирания от мен Захари Карабашлиев.

Има тотално реалистични разкази, в които трима приятели просто решават да отидат на село за няколко дни и да са много готини, далеч от цивилизацията - и на другия ден вече се чудят дали да не се върнат, защото тя започва да им липсва. Има фантастични истории като тази за кмета, убил нечуван горски звяр. Има и социално-утопични размисли, както в разказа за хората, живеещи в пещери и мечтаещи да променят системата.

Въобще, много подходящо четиво за нощното шкафче, колкото и клиширано да звучи. Всяка вечер човек може да прочита по един-два разказа и да заспива с нови идеи или пък хумористично настроен... Иначе има опасност от любопитство да прочетете разказите прекалено бързо, а това е жалко. Както казва АЛФ, "Любовта е като пица - човек трябва да й се наслаждава парче по парче".

Към бъдещето с меч и щит

2012-01-27T15:22:00.000+02:00

Удивена съм от невероятната прозорливост на някои хора - ще въвеждат отново военно образование в гимназията.

Само това ми липсваше в гимназията. Все едно сме някой район като Ирак или Израел. Вместо да се обърне внимание на това как да НЯМА война, ние ще се учим и вдъхновяваме от военното изкуство... Не е ли малко по-актуално да се въведат часове по европейски институции и икономика??

Българин да се наричам...

2012-01-19T22:52:00.005+02:00

Напоследък из родното Интернет пространство се наплодиха едни статии и интервюта, които предизвикват доста удивление у мен. Вече 2-3 пъти срещнах линкове със заглавия като "Българите са неспособни да създадат работеща държава" или "Българите са изчезващ народ", гледайки какво са пускали приятелите ми във Фейсбук.

Всичките имат общите белези: изказвания на известни европейски личности, политици или общественици, описващи в детайл проблемите на страната ни и на българите като нация. И разбира се, нито едно не е реално интервю - дори единият сайт, където могат да се намерят няколко от този сорт, се нарича Бъзикилийкс.

Мои познати и приятели коментират тези статии, все едно са истина. А и много други хора ги вземат за чиста монета, дори майка ми се беше подлъгала.

Дори и много от нещата, написани в тези псевдо-интервюта, да са истина, ги смятам за абсолютно недостойна заблуда. Някои виждат смисъл в това, защото показвало действителността - доста абсурден начин да се приеме действителността - да ни я каже някой "отвън", все едно не си я знаем! Много ме ядосват тези глупости, как най-после някой да кажел истината "колко сме зле, тъпи, бедни, и т.н..." И дори и да е голямата и гола истина, какво променя това? Аз мисля, че на всички ни е ясно, че имаме проблеми в България. Но да не би да ще се оправят, като четем измислени интервюта от Камерън и Умберто Еко?

Не искам да отделям повече място на тази пълна простотия. Вместо това: съвсем прясно, протестите срещу шистовия газ и единността на хората по тази тема показват, че имаме шанс да оцелеем, дори и според някои елементи да сме "най-загубената" нация. Става въпрос за това, че се събужда гражданското общество и дано хората повярват, че общата воля може да променя ситуацията. За в бъдеще и не само с протести.
Ето статии от чуждите медии по повод забраната:
http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-16626580
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15673642,00.html

Нека виждаме надеждата в себе си, а не в "спасители-месии", и дано Бойко е последният от този вид...

Кецове

2012-01-04T20:46:00.000+02:00

За първи път видях рекламата в края на лятото и си казах - хубаво име, а пък позьорщина. Добре че подобни предразсъдъци не ме спират да пробвам отново и отново. Както е казал Айнщайн, истинската лудост е в това да повтаряш едно и също нещо безкрайно много пъти и да очакваш различен резултат. В някои случаи обаче трябва да забравиш за подобни "правила" и да повярваш в чудото...

Е, ако говорим за филма, чак чудо да е - не е. Но е много готин филм, свеж и добре изпълнен. Има я идеята, има го подходящото изпълнение към нея. С привкус на Нирвана, диви плажове, леко изтрещели от идиотския живот хора и кецове. Който не си е падал никога по което и да е от тези неща, няма да се изкефи много на филма.

"Кецове" ми напомни доста на Into the Wild. Със сигурност не всеки би се съгласил, че си приличат - външно има много разлики - един-единствен главен герой срещу компания от шестима, следване на цел все по на север срещу безцелно размотаване по един плаж... Но чувството, което ми донесоха, беше много подобно: желанието да излезеш от цялата тая сбъркана цивилизация, да захвърлиш оковите и да бъдеш човек в дивото - мръсен, танцуващ около огъня, може би малко по-свободен. Отчаянието на млади хора, които не намират нищо за себе си в обществото и искат да избягат, да създадат собствен свят. Саморазрушителният край. Дори използваните похвати на разказване малко си приличат: в единия случай дневник, а в другия заснемане на "филм" чрез серия интервюта с героите. Всеки от тях разказващ историята си, сякаш пише в дневника си.

Радва ме много българското кино :)

Още нещо за любовта

2012-01-03T01:04:00.006+02:00

Идва ред на следващия български филм - като съм си тук, поне да се образовам подобаващо! Този път не останах очарована, макар че не мога да кажа, че излязох от залата разочарована. Приятно ми беше да гледам филма, въпреки че не беше много добре направен от гледна точка на сценарий и режисура.

Жалко за добрата идея - първите години на соца около 50та, един много добър хирург, Варна и арменците, любовна история... Сами по себе си елементите съдържат много потенциал, но в този филм за съжаление не са наредени на една линия. Липсва и конфликт, който да създаде истинска драматичност. Не мисля, че може да се изгради трагичност около един инцидент, защото за това няма нужда да се прави цял филм. Всъщност като се замисля, всякак е възможно да се изгради драматичност, но единственото сигурно е, че тук нея просто я нямаше. Образите също не бяха разработени, губеше се смисълът на сцените.

Първото, което коментирахме всички на излизане (гледах го със семейството си), беше протяжността. В този филм има много висящо време - не че беше скучно, поне не за мен. А и в никакъв случай не толерирам екстремно бързото американско екшън-кино. Но тук протяжността на голяма част от сцените само изяде от времето, което можеше да се използва за развиване на персонажите и отношенията между тях.

В семейството ми предизвика приятни дискусии и даже един-два баса, така че съм доволна, че предложих да го гледаме. Критикувам го само защото ми е едно такова мъчно, че можеше да е прекрасен филм. Но от друга страна, не всеки филм е шедьовър. И не е нужно всеки филм, който коментирам тук, да ми харесва по една или друга причина.

Но пък Симеон Лютаков е много готин :) Не знам защо всички харесват толкова Калин Врачански - от друга страна, най-добре за всички ни да са ни различни вкусовете...

Честита 2012!

2012-01-02T16:00:00.003+02:00

С малко закъснение и аз да честитя Новата година! Едно не може да се отрече: 2012 ще остане символична в историята с рекорден брой теории какво ще се случи. Дори и за 2000 не помня да е имало такава истерия - там сценариите се бяха разпределили между тези, които смятаха, че новото хилядолетие започва 2000, и другите, които го считаха чак от 2001.

Кой знае, може би колективното съзнание на човечеството наистина ще повлияе върху събитията? Затова, ако ще се вярва в някаква теория, аз избирам да вярвам в позитивната. Нека 2012 е ключова за духовното развитие на човечеството, нека вярваме повече в доброто в себе си и в хората, които ни заобикалят :) Няма път към любовта, любовта е пътят.

Лора от сутрин до вечер

2011-12-28T23:22:00.004+02:00

Да започна и аз да се образовам кои са новите български филми - днес направих крачка в тази посока и гледах Миленита в "Лора от сутрин до вечер". Лек и готин, приятен филм, както за окото, така и за ухото. Историята също си я биваше - вниманието ми беше задържано от началото до края, или по-точно от сутринта до вечерта.

Единственото, което ми се стори странно, е че филмът бива определян на някои места като по-алтернативен и "инди". На мен пък ми се стори като цяло нормален, дори комиксовите моменти не ми направиха чак такова "алтернативно" впечатление - ами че киното си e изкуство и такива неща са си съвсем на място там.

И съм абсолютно ЗА да има повече такива български филми, с по-малко ефекти и бюджет и повече човещинка.

ПП: това със зарчетата накрая беше също готино - ако не те кефи нещо, намери начин да го размагьосаш...

Турист-ването

2011-11-21T00:25:00.001+02:00

Вчера бях на едно от най-посещаваните туристически места в Германия: замъка Neuschwanstein (Нойшванщайн). Колкото и типично немско-франкенщайнски да звучи името, всъщност има красиво значение - "нов лебедов камък". Това е и замъкът, който Дисни са използвали за логото си...

Замъкът се намира не много далеч от Щутгарт и вече съм била там веднъж, така че този път не влизах вътре, а се разходих малко наоколо. Наистина прави впечатление какви стълпотворения от хора се изсипват, за да го видят, и се чудя дали повечето наистина ги интересува, или просто следват тълпата, известността на мястото, туристическите гайдове, които са казали "ето това трябва да се види". Да, в началото е имало смисъл в съвета, но в един момент така се е наложило като нещо задължително, че почти никой вече не се замисля.

Колко много такива места има и наистина ги съжалявам - ако имаха душа, мисля че биха били нещастни... Преди няколко седмици посетих един манастир в околността. Строен през Средновековието, страхотно запазен и до днес, съхранил каменната атмосфера на времето си. Няма много какво да видиш вътре, няма кичозно украсени зали или невероятни произведения на изкуството. Все пак няма да забравя как стоях до едно малко прозорче на църквата и през него минаваше един слънчев лъч светлина. Невероятен момент: нямаше никого наоколо, беше тихо, а на мен ми беше толкова студено в този каменен манастир и стоях две-три минути под слънчевата струйка, за да се стопля.

Мисля, че хората, които посещаваха този манастир, наистина се интересуваха от него, и той би бил "щастлив". И мисля, че няма смисъл да ходиш някъде и да гледаш нещо, ако не го преживееш. Мисля, че смисълът на пътуването е не само в нещата извън теб, а във взаимодействието между тях и вътрешното ти състояние.

Покрай това се сетих за разни "алтернативни" начини да се пътува, които все повече набират популярност, особено сред младите хора. Те са и по-евтини - например да спиш в хостел, вместо в хотел. Хостелите са нещо като хижи, където най-често споделяш стаята с други хора. Един от най-известните сайтове, където можеш да намериш и евентуално резервираш хостел, е http://www.hostelworld.com. Предимството е, че можеш да се запознаеш с други хора, тъй като обикновено отседналите там са отворени към запознанства и приключения (собственоръчно изпитано).
За още по-авантюристично настроените има и http://www.couchsurfing.org/ - един вид борса между пътуващите хора. Днес някой спи у нас, утре аз отивам "на гости" на друг, и всичко това се координира чрез тази интернет платформа.

Самото пътуване пък може да е също авантюра - ако си запазиш билет, но не знаеш за къде. Blind Booking e оферта на немските авиолинии German Wings, така че я има само от няколко града в Германия. Но кой знае, може да се появи скоро и на повече места...

Освен това аз лично не разбирам за какво му е на някой да си купува книга-туристически гайд. В Интернет има толкова много информация, и то безплатна! И най-прекрасното е, че докато я търсиш и събираш, не си "губиш времето", а всъщност се подготвяш сам за пътуването си и спестяваш време - можеш сам да избереш фокуса на пътешествието си. Ето един сайт, който предлага много различни гледни точки, блогове на хора, информация и т.н.: http://www.lonelyplanet.com/

А млада немска фирма пък е разработила цяла платформа за алтернативни пътувания, която събира най-различни предложения за преживявания по целия свят. http://www.pocketvillage.com/

И всичко това дори не е толкова алтернативно - като хората, които обикалят континенти с колело и спят най-често в собствения си спален чувал. Всъщност идеята не е всички да правим това или онова, а да намерим собствения си начин на възприемане на света. Посочените сайтове са само малко вдъхновение колко различни концепции може да съществуват :)

Още колко дълго книгоразделителите ще са на мода

2011-11-14T00:53:00.004+02:00

Въпросът е ясен: кое предпочитате?
А кое ще предпочитат хората в бъдещето? Дали ще бъде свят, в който книгите са виртуални и се четат на електронни джаджи? И няма да има нужда от книгоразделител, защото ще бъде вградена функция на софтуера в четеца...

Питам се много в последните дни - дали е по-екологично да ползваме един четец за всичко, отколкото да хабим толкова хартия -> отсечени дървета? А може би просто хартията на бъдещето ще бъде рециклирана многократно. Така ще спестим и от производството на толкова много електроника, която от своя страна ще бъде по-сложна за рециклиране, когато се износи. А и електрониката се износва по-бързо от една книга, която може да бъде четена от поколения наред...

Пазарът на е-книгите се развива доста в последните 2-3 години, но най-вече в Щатите. И остава въпросът дали не е ограничен до хората, които имат по-висок афинитет към технологии.

Въпреки че определено предпочитам допира на топлата и "жива" хартия пред този на "мъртвата" пластмаса, ми е все едно как ще четат децата ми. Стига да четат, и да имат свободен достъп до всякаква информация.

Мотоциклетни дневници

2011-08-16T18:55:00.005+03:00

Удивена съм какъв прекрасен филм намерих, без никога да съм го чувала, без да са ми го препоръчвали и без да стои в някоя класация на награди и номинации!

А той всъщност има общи неща с някои от другите, за които съм писала тук...
- аржентински е, като Тайната на техните очи (поне частично)
- разказва се за пътуване, което променя начина на мислене на главния герой - като в Светът е голям и спасение дебне навсякъде
- ражда се идея, която прави главния герой символичен за времето си - като в Социалната мрежа.

Само че действието не се развива само в Аржентина, героят не е загубил паметта си и идеята му няма нищо общо с печелене на пари. Защото става въпрос за Ернесто "Че" Гевара и за неговите "Дневници на мотоциклетиста". Наистина това е филм, който различните хора могат да гледат под различна перспектива: за едни би било интересно как се е родила революционерската идея в главата на Че, за други - как от "объркан" млад човек той се превръща в човек с цел в живота, за трети би бил красива разходка из Латинска Америка, а за четвърти - всичко това накуп и още много.

Аз не знаех почти нищо за Че, освен че е обикалял из Латинска Америка и е подкокоросвал хората да се вдигат на бунт и да стават комунисти, и че накрая е бил в Куба, където нещата са се получили. И че стои на всички онези фанелки и значки, отпечатано лице в черно върху червено. Сега обаче имам чувството, че го познавам - че ми е близък и сякаш сме водили толкова много разговори... Може би защото така добре разбирам целия му идеализъм, огънят, който гори в него и не би му дал мира да седи на едно място и да чака със скръстени ръце. И любовта му към хората! Към всички хора, но най-вече към тези, които се нуждаят от енергията на неговата щедра душа.

Но филмът не е патетично излияние в почет на идеалистите, както го изкарах аз. Заслужава си най-малкото, защото в никой момент не знаеш какво следва по-нататък и не си отегчен, защото актьорите играят невероятно естествено, защото те кара да се усмихваш през цялото време и те оставя с хубав вкус в душата ;)

Мисия опитомяване на слънцето: продължение

2011-08-14T14:31:00.007+03:00

Трите актуални Р-та в соларната енергия: растеж, развитие, рециклиране.

Най-важните пазари в Европа са Германия и Испания, следвани от Франция, Италия и Австрия. В оптимистичен сценарий за 2012, инсталираният капацитет по света ще бъде 44 GW, което може да се сравнява с енергията, произведена от 44 атомни реактора (*oбщо в света атомните реактори в момента са 440).

Зелен лазер, използван от фирмата Inventux при производството на соларни модули. Те са една от водещите немски компании, занимаващи се с научна дейност по оптимирането на процесите в областта. Акцент пада върху технологията на микроморфните модули, при които се ползва силан (газообразен силиций) - той се обработва не толкова трудоемко, както нормалният, и така се спестява енергия.

Сред основните предизвикателства пред соларната индустрия е грижата за остарелите панели. За да не се превръщат в отпадъци, вредни за околната среда, се налага да бъдат рециклирани. Много производители вече са видели в това ново поле за бизнес-развитие: не само водени от екологични причини, но и за да употребят отново ценните материали.

Пример за това как функционира един такъв процес може да се види във видеото.

Старо vs. ново или старо&ново

2011-08-11T14:50:00.006+03:00

Учейки за изпита по журналистика другата седмица, се потопих отново в размишления за блоговете и за съвременните средства на комуникация. Един от големите въпроси, които се разискват, е дали традиционните и новите медии се допълват или новите ще изместят старите... Замислям се върху собственото си поведение, върху причините да чета и коментирам блогове и от време на време да пиша и аз самата.

Първо да поясня какво се има предвид под традиционни медии: професионални журналисти, редакция, масова публика, ниски нива на интерактивност между автор и потребител, систематични и изпитани методи на работа с информацията и т.н. Значи, ако четем dnevnik.bg или гледаме клипове на btv.bg - въпреки че е в Интернет - се обръщаме към старите изпитани журналистически методи и ценности. От друга страна, който чете това в момента, може да придаде смисъл на термина "нови медии".

Може ли едното да измести другото? Лично за мен - не! Мога да опиша поведението си в две изречения, актуален пример - случилото се в Норвегия. Ако искам информация по случая, факти, последни новини, обръщам се към новинарските сайтове, гледам репортажи и си създавам картина на събитията. След това ми се приисква да обсъдя с някого, да видя каква картина са си създали другите - чета блогове и коментари. Въобще, за мен блоговете имат една много прекрасна и дори възвишена функция: връщат някои от журналистическите жанрове към корените им.

Да си призная, още миналата година, когато учехме при един редактор как се пишат различните видове журналистически текстове, забелязах, че опа - то имало много правила... Разбирам и оценявам, че за някои жанрове това е особено важно, например за информационни статии или за интервюта и т.н. Но в много случаи се губи от очарованието на текстовете! Разбира се, че предпочитам да прочета абсолютно свободно написан коментар, дори да е от напълно неизвестен за мен човек, отколкото сто пъти прередактиран текст с амбиции за голямо мнение. Предпочитам сама да преценя дали и доколко едно мнение е аргументирано - не е нужно авторът да е размишлявал преди това над въпроса, точно какъв вид аргументация ще използва в написаното. Особено силно пък важи за разни кино-критики и въобще, културни критики. Разни специалисти, оценявали вече безброй пъти - супер, понякога може и да е интересно, но мен повече ме вълнува какво е казал някой, когото познавам (вече) като личност и като светоглед. Така сама си създавам впечатление, дали филмът има изгледи да ми хареса и на мен, или пък не. А обективната гледна точка на специалист, че този филм е голям шедьовър или пък че е посредствен, в този случай не ми носи никаква полза.

В някои сфери стандартизацията носи предимства, в други - не. Когато четеш един текст, веднага усещаш дали авторът е искал да го напише и дали е предал искрица от себе си в него, или му е било зададено да го направи и го е свършил по поръчка. И: както в нормалните медии има страхотно написани мнения, така и в блог-журналистиката има доста силно информативни материали. Хубавото на Интернет е, че сам решаваш накъде да се обърнеш и кого да слушаш :)

Къде отиват консуматорите като умрат?

2011-06-14T16:58:00.004+03:00

Интересен ми е отговорът, като се има предвид коя религия изповядва огромната част от света в днешно време. В статистиките пише, че е християнство, будизъм, индуизъм - но все повече хора са се усетили вече, че новите храмове са моловете, а поклонниците уважават невидимите си богове с покупки в тях. Само че това не са ТЕ, поклонниците, а НИЕ, възпитаниците на западното общество. Казвам западно, но имам предвид повлияното от запада.

От цялото клипче, което публикувам днес, най-много ме впечатли това: колко сме напаснати към тази система от деца... Сякаш не може да бъде никак по-различно, просто не можем и да си го представим. И въобще не става дума за други системи като социализъм, защото там хората са ограничени изкуствено и е ясно, че подобно нещо не може да просъществува дълго.

20те минути си заслужават, въпреки че отговор на въпроса в заглавието няма :) А и може би по-редно ще е да се зададе въпросът "Къде ще отиват децата на консуматорите, когато се родят?"

Режи глави, троши кости и се кефи

2011-05-31T14:16:00.005+03:00

Аз ли съм единственият човек, който смята, че Mortal Kombat 9 е някаква пълна извратения?? Преди около 10 дни бях на гости на приятел, където я играх за първи път, и останах потресена. Въпреки че си познавам старите, направо безобидни версии, и винаги съм се кефела да понабия някого, сега ми дойде в повече... Само пускам видеото, за да стане ясно - истинското меле започва след 1:20.

От дни чета и търся различни мнения за играта, но намирам само геймърски хвалби. И понеже Интернет е нецензурирана медия, поне в повечето страни на света, това ужасно ме учудва. Почнах да се чувствам като някаква бабка, която заклеймява чудото на века. На всичкото отгоре не съм и родител, че да се притеснявам за децата си (но тази игра ме кара да се притеснявам за бъдещите си деца...). Не очаквам играта да се забрани или нещо такова, но поне очаквам различни мнения. Или всички, които са активни в мрежата, се кефят да режат главите на противниците си, после да разсичат тялото им на две и да го държат като трофей? (всичко е само виртуално)

полярности около 18% сиво

2011-03-15T16:59:00.002+02:00

Не знам защо, като се стигне до някои теми, все трябва да се разделяме на лагери и да се плюем взаимно. Има някаква мания, всяко нещо да се поляризира: или е добро, или лошо. И ти си или на едната страна, или на другата...

Слава богу, за книгите поне е ясно, че е безсмислено да се делим на лагери, защото нищо не зависи от това. Въпреки това досега 90% от мненията, които прочетох в Интернет за "18% сиво" от Захари Карабашлиев, са абсолютно поляризирани. Или е най-добрата книга от български автор за последните години, или пълен боклук и мръсен цинизъм.

Аз започнах да чета романа с идеята, че е станал много популярен и че поне има смисъл, от любопитство, да му отделя няколко часа. Началото откровено ме издразни. Не си паснах с разказвача, не ми беше въобще симпатичен и дори ми беше досаден с постоянното си мрънкане и депресарство. Прави възможно най-клишираните и същевременно безсмислени неща, които някой би направил, когато го изоставят - първо лежи в несвяст и нежелание за живот вкъщи, не желае да вижда никого, после се втурва в простотии и нощен живот, опитва се да забрави по начини, по които е пределно ясно, че няма как да забравиш каквото и когото и да било...

Хубавото на книгата е, че леко се чете. Така че продължих и започна да ми става малко по-интересно, в момента, когато се започна пътуването през Америка. Може би това беше и моментът, когато героят започна да се стяга и да не хленчи чак толкова, или пък аз свикнах. В края вече дори ме болеше за него, след като познавах цялата история със Стела.

Това е, което бих оценила в романа: разказана е една човешка история, има реализъм и искрена болка. Оценявам високо това, че изминах пътя заедно с разказвача и че успя да ме убеди накрая. Другото, което много ми хареса, беше притчата за слугите и господаря, който им оставил пари на съхранение. Чак сега ми се изясни смисълът й :)

За прекалените цинизми и вулгаризми ще кажа само едно: това е реалността. Мен не ме дразнят - както се описва яденето, така може да се описва и срането, или секса за една нощ. Все пак, чрез романа ние сме неотлъчно с разказвача, не би било същото, ако пропуска "неприятните детайли", не бихме го чувствали толкова непосредствено близо.

Карабашлиев няма да ми стане любим автор с този роман, но си заслужава да се прочете и определено е сред попаденията в модерната българска литература.

Еко-елитаризма и нашата Рила

2011-03-11T18:33:00.005+02:00

Бях тръгнала да пиша статия за нещо съвсем друго, но ме хвана пак "еко-тръпката" и ... преди няколко минути свърших с четенето на коментарите към статия, отнасяща се до лифта от Паничище до Седемте Рилски езера. Големият въпрос, защо "лошите" природозащитници са срещу лифта и искат да ограничат останалите хора, да не могат да се качват на Седемте езера.

Чета, чета коментарите, спорът тече: едните казват, че ходенето в планината е прекрасно занимание и си заслужава човек да му отделя време. Другите казват, че качването с лифта спестява време и не означава, че не обичаш достатъчно планината. Започва се дърлене на ЛИЧНОСТНА основа - кой има повече право за това или онова, малоумни обобщения на два лагера - "еко-активисти" и всички останали.

Хайде да оставим личните си различия настрана и да се съсредоточим върху това, което всички искаме:
1. Законност
2. Чиста и опазена в екологичен смисъл природа

Странно е да искаме законност, пък да казваме, че лифтът на Паничище е хубаво нещо - защото той не е законен.

Също така, нека не отричаме, че повече туристи на Седемте езера = повече боклуци. Затова и нека има повече контрол. Както и информираност относно правата и задълженията на хората в Националния Парк. Виждам табела, на която пише "Палаткуването и паленето на огън е позволено само на определените за това места" - къде са тези места, кой може да ми каже? Не са в близост до хижите, във всеки случай, защото нерядко се случва хижари да те заплашат, че ще извикат горския, ако разпънеш палатка до тях. Така че - повече информация няма да е излишна!

Лифта през септември 2010

Споделено от мрежата

2011-03-05T15:12:00.004+02:00

Задържам се само за кратко, защото после трябва да се връщам към задължителната програма (ученето за изпитите...)
Две интересни неща, които ми направиха впечатление в последно време и трябва да споделя и тук:

1. Ecosia.org Зелена търсачка: всяко търсене дарява цент за опазването на горите в Южна Америка (готина идея, ако е истина...)

2. Една различна Wikipedia посветена на феновете на... всичко! Има страници за кафето, за смърфовете, за емотиконите и какво ли още не. Разликата с Уикипедия е, че тук информацията е представена интерактивно. Нещо като булевардна версия :Р само че дали тези определения са още валидни в ерата на новите медии...

Техно-идиокрация

2010-12-30T14:52:00.005+02:00

С идването на 2011 няма да отбележим само започването на нова година, ами и на цяло ново десетилетие. Вярно, че е само формалност и на всичкото отгоре, вероятно и тук го има спорът дали десетилетието започва в нулевата - 2010 или в първата - 2011 година. Е, при всички случаи скоро ще сме затворили окончателно първите десет от 21 век и това си е историческо събитие, пък ако ще и светът да свърши през 2012.

Как ще останат последните 10 години в историята? Риторичен въпрос... Всеки има някакъв отговор, вероятно много имат същия като мен: ера на комуникационните технологии. Интернет във всеки дом, във всяка ръка - мобилен телефон, всяко лице във Фейсбук. Божо попита към миналия ми пост, дали технологиите се нагаждат според нас, хората, или ние според тях. Уж отговорът е, че те се нагаждат според нашите "нужди" - или поне така твърдят рекламите, както тази в предишния ми пост. Питам се обаче, дали като се нагодят хубавичко към нашите нужди, ще ни има все още нас като човешки индивиди, или ще приличаме на онези дебели и умствено закърнели същества в електрическите столове от WALL.E?

Добре де, няма нужда от чак толкова апокалиптичност. Ако започнем да отхвърляме, можем и до каменната ера да стигнем - питайки се, колко точно му трябва на човек да преживее. Ние обаче не се питаме, колко ни трябва, за да оцелеем, а за да живеем "добре", "комфортно", с повече свободно време. И тук въпросът вече става твърде сложен. Телефоните са велико откритие, но не е ли малко странно, когато съседи си общуват по телефона, вместо на живо? Имейлът е гениално средство за професионална комуникация, но значи ли това, че си носиш работата навсякъде със себе си, щом можеш по всяко време да си отвориш електронната поща? Фейсбук е супер за общуване с хора, които са далеч от теб, но трябва ли да общуваш едновременно с ВСИЧКИ и да се чувстваш леко гузен, че нямаш психическия капацитет постоянно да си пишеш с тях?

Залята съм от новини за технологични чудеса. За айподи, блекберита, GPS устройства. Много хора избират едната от двете крайности: следят новостите и се стремят да са първи в употребата им. Или пък ги отричат съвсем. Така е по-лесно - не губиш време да се замисляш. Но ако не се замисляме, оставяме решенията в ръцете на някой друг. Важно ли е какво имаме в джоба си, ако не осъзнаваме, че ни е полезно и че ни улеснява в ежедневието? По същия начин не бихме осъзнавали, ако то повече ни пречи, отколкото ни помага. И тогава ще седим в креслата си, обградени от любимите си електронни играчки, закърнели в единствения начин на живот, който ни се струва възможен.

5 новости до 5 години

2010-12-20T13:24:00.002+02:00

Как ще изглежда светът през 2015? В първия момент звучи странно, надали чак толкова различно, все пак сме почти 2011... Но като си спомня 2005 и колко неща са се променили оттогава в технологично отношение, не се съмнявам, че и прогнозите на IBM може да се сбъднат.

1. Мрежа от сензори, вградени в телефони, лаптопи, коли и т.н. - събиране на данни от всекидневния живот, които биха могли да бъдат от полза на учените.

2. 3D-разговори - между другото, тази технология вече е доста напреднала, въпреки че изглежда най-фантастична. Ето пример...

3. Батерии, които се зареждат с въздух и издържат 10 пъти повече от сегашните

4. Рециклиране на енергията и топлината, създавани от работещите компютри -

става въпрос най-вече за големите центрове за обработка на данни, където технологията може да се приложи.

5. Адаптивни GPS системи, които постоянно се обновяват в зависимост от ситуацията на трафика и предоставят на пътника най-точната информация за маршрута.

Социалната мрежа: филмът за създаването на Facebook

2010-10-31T11:59:00.006+02:00

Кой е Марк Зъкърбърг? Ако ме бяхте попитали преди три-четири дни, нямаше да мога да отговоря. Въпреки че ползвам Фейсбук вече две години. Не съм свикнала да си задавам въпроса: ей, кой е създал тоя или оня сайт?, нито да се впечатлявам от разни скандали за собственост и права между основатели.

Но този път се впечатлих. Питам се защо?

"Социалната мрежа" е филм, който доста реалистично пресъздава процеса на създаване на (може би) най-влиятелната мрежа в историята на Интернет - Фейсбук. Гледаш го и вярваш, че всичко е станало точно така - толкова е логично, добре навързано и изпипано по всички правила на киното. В един момент си мислиш "Уау, Зъкърбърг си е гений, как го е измислил само!", в следващия "Лайнар мръсен, как можа да си прецакаш най-добрия приятел така! Ще взема да си изтрия Фейсбук-акаунта!". После излизаш от киното и започваш да се чудиш доколко показаното във филма отговаря на реалността и как хората от Фейсбук са се съгласили да им се извадят на показ мръсните ризи?

Все пак трябва да се подчертае: показаното във филма НЕ Е реалността. Може и да отговаря на голяма част от нея, на основните конфликти, но си остава фикция. Така например не е много ясно дали Зъкърбърг наистина е толкова зле с жените, след като има приятелка от няколко години (Присила Чан). Добре де, може да си задник и пак да имаш гадже, но историята с мацката в началото на филма най-вероятно е чиста измислица. Отношенията на Марк и Едуардо също не са особено ясни. Според wikipedia дялът на Саверин наистина е паднал на 0.03%, заради което са се съдили със Зъкърбърг. Но по какви причини и как точно е станало, остава загадка.

Заслужава ли си да се гледа филмът - да. Защото те кара да осъзнаеш: дали живеем с него или го отричаме, Фейсбук е част от съвремието ни и историята му се превръща в част от историята на човечеството. Краят е отворен... и ние всички дописваме по малко.

Как се казваш?

2010-10-21T20:42:00.004+03:00

Преди няколко дни в един разговор установих, че никой от присъстващите не си знаеше произхода или значението на името и се почувствах като голям nerd. Първо защото си знам моето, второ защото ми бяха известни някои общи факти. Ето част от тях:

-ел, -ела в края на името означава Бог (еврейски произход), например Емануил означава "Бог е с нас". Други примери са Михаела, Даниел, Емануела и т.н.

Изобщо, огромна част от имената, които използваме, са от еврейски или гръцки произход. Иван, Стефан, Георги, Петър, Александър и т.н., както женските им еквиваленти и различните вариации (например Йоана/Ивана/Иванка/Иванина...)

Славянските имена обаче също не са малко. На имена като Божидара, Мирослав, Светла, Явор произходът, а обикновено и значението, са съвсем ясни. Но освен тях славянски са също Иво, Пламен, Дарина...

На този сайт има много хубава информация за българските имена: http://www.angelfire.com/ca6/ivayla/bgnames.htm Освен сортирането по букви, в него присъстват и списъци с имена, посветени на природата, красотата и т.н. Един от най-добрите сайтове за етимология на имената от цял свят е http://www.behindthename.com/ - тук човек може да намери информация за всякакви народности.

Всъщност идеята на имената е да придават някакъв характер на човека, дори и само като външна украса. Затова ми се струва важно да знаеш какво е значението на собственото ти... Ако беше все тая, защо да нямаме номера вместо имена :)

Горещо от Швабия

2010-10-14T19:52:00.004+03:00

Един месец отмина, без да го усетя, а с него и активната част от ваканцията ми. Това е и причината да изчезна за известно време от блогопространството. А сега ме е обзело странното чувство за ново начало, макар че в действителност просто продължавам започнатото. На 4ти октомври се навърши една година, откакто съм в Германия: уау! Струва ми се, че съм била тук само един месец, колкото да свикна с атмосферата, а истинското ми битие в Немско едва сега започва.

Но стига излияния - не че не им е мястото в блога ми, но в този пост исках да обърна внимание на нещо доста по-конкретно. След една година в Щутгарт би било кощунствено неуважение от моя страна да не спомена нито веднъж

Особено след като в момента (от около два месеца) това е една от най-горещите теми в Германия. Ако има топ 5 на новините, Щутгарт 21 със сигурност присъства там.

Е, какво е това 21, какво общо има градът на Мерцедес с него и защо е задраскано? Да започнем от началото: проектът "Щутгарт 21" за пълно преустройване на централната гара съществува от средата на 90те, без да предизвиква кой знае какъв обществен интерес. Реклама в истинския смисъл на думата няма, информационните кампании се броят на пръсти.

Последното се оказва може би най-голямата грешка в цялата история, довела до събитията от последната година. Щутгарт 21 е мащабен проект: цената му е изчислена на 4 млрд евро, прогнозите обаче варират до близо 5 млрд. Гарата трябва да се преустрои напълно, пероните да станат подземни, новата сграда да заема няколко пъти повече площ от сегашната. За целта ще се вземе парче от съседния парк - Шлосгартен, а на мястото на сегашните релсови линии ще изникне нов квартал.

И ето че швабите (коренното население на Щутгарт и околността) се питат: хубаво, ама заслужава ли си 4.5 млрд евро? За правилната кауза ли ги даваме? Трябва ли ни точно Щутгарт 21 или има и алтернативи? Понеже хобито на шваба е банково-финансовото дело, той изведнъж се чувства застрашен, когато през 2010 без особени церемонии трябва да започне официално осъществяването на проекта. Към това се добавя лошият имидж на Щутгарт 21 сред зелено настроените граждани: откъде-накъде ще ни взимат част от парк, превърнал се в едно от най-приятните и символни места в града? Въпросите стават все повече, съмненията в ползите на новия комплекс също и така в края на 2009 започват протестите - всеки понеделник.

Обяснихме и защо е задраскано, остава да си отговорим на въпроса как е ескалирало това до национална драма? Протестите продължават вече почти година, всеки понеделник. Правителството заема отбранителна позиция и единствено допринася за имиджа си на отдалечена политическа инстанция, която не се интересува от мнението на хората. Според анкета на SPIEGEL 64% от населението на провинцията Баден-Вютемберг, чиято столица е Щутгарт, подкрепя идеята проектът да бъде гласуван на референдум. Въпреки това ситуацията продължава да е същата: десетки хиляди демонстрират, полицията ги гони, за да стори място за багерите, новините повтарят, че още не се е появило комрпомисно решение. Тепърва предстоят още преговори, изходът обаче е непредсказуем.

Протестна акция като тази е може би прецедент в историята на Германия, което пък й отдава особено място в историята на протестите въобще. Не става дума за основни човешки права както в демонстрациите на Мартин Л. Кинг през 60те, нито за митингите ЗА демокрацията в Източна Европа 89та и 90та. Щутгарт 21 е един наглед съвсем прагматичен въпрос, досущ като самите шваби. Протестът им обаче разюкрива растящото недоволство на населението от зеещата пропаст между политическата класа и гражданското общество. Ако 14 януари още означава нещо в България, тук е моментът да си го припомним. Да, и германците си имат проблеми, макар че рядко чуваме за тях.

Софийско-патагонско

2010-09-21T22:20:00.004+03:00

Ако тези дни сте се разхождали около Народния театър, вероятно сте забелязали снимките от Южна Америка около фонтаните. Запознатите с пътешествието на Иван (itilien.org) със сигурност са се спрели да разгледат, както направих и аз. Да си призная, снимките ми харесват повече на сайта, дори и да е малко нелогично. Има някаква непосредственост в тях, особено когато ги гледахме заедно със съпътстващата ги история. Направи ми впечатление, че точно най-внушителните и красиви снимки явно са били обект на разни желания, защото точно те бяха леко свлечени и нагънати. Яко е да крадеш снимки от изложба пред Народния...

За съжаление, утре е последният ден от изложбата на Road Tales, а пък е много интересно да се разгледа заедно с тази в Градската галерия - поне аз останах впечатлена от това колко общи неща могат да се намерят между тези съвсем различни на пръв поглед изложби! Става дума за акварелите на Обербауер, австрийски инженер, живял и работил в София в края на 19 и началото на 20 век. Рисувал ги е в свободното си време и тази любов към непрофесионално занимание е обединяваща за двете изложби. Освен това, и двамата творци са се намирали в екзотична за тях обстановка - Иван в Андите, Обербауер в току-що започващата да се модернизира България. Само дето по времето на втория не е имало днешните технически възможности, които позволяват фотографии като тези от Андите и Патагония.

Хубаво е да си в София и да усетиш за толкова кратко време как пътят на едни хора започва, а на други свършва в нея...

В Борисовата, в безлунна нощ

2010-09-14T23:47:00.003+03:00

Не за друго, но тази вечер реших да се позавъртя с приятели около Porkie-феста в Борисовата градина и хоп - за моя изненада, понеже много хора са си свикнали с това - централната алея към езерото с лилиите беше абсолютно тъмна. Нито една лампа не светеше! Пейките бяха пълни с хора, по алеите се разхождаха тъмни сенки, на които не можеш да разпознаеш дори пола, освен ако случайно не е двойка и започнат да се целуват, та предполагаш (но и тогава не можеш да си напълно сигурен). В 10 вечерта си кипи живот - супер!!! - все пак това е най-централният софийски парк! А в момента тече и фест, до който най-лесно можеш да стигнеш по главната алея. E, вместо да се оплаквам, явно е време да си купя челник за ходене из центъра на София...