петък, 26 февруари 2010 г.

Вегетарианците правят по-хубав секс

Почвам от малко по-далеч: този семестър се занимавах с темата "Sex sells: наистина ли сексът е успешна рекламна стратегия?" покрай една курсова работа. Та, преди малко седнах да чета и препрочитам някои текстове, и ето на какво попаднах. Не знам как не ми е направило впечатление миналия път...

Очевидно различните култури имат и различни възгледи по отношение на голотата и свенливостта. Фрапантен пример за това е реакцията на "истинските" американци, когато списание TIME публикува кампанията на PETA (People for the Ethical Treatment of Animals). На една от снимките позира гола, легнала по гръб, Ким Бейсинджър. Надписът гласи: "Красотата не е в това да носиш нечия чужда кожа". Джон Клуни от Маунтин Брук, Алабама, пише в отговор до списанието (TIME, 21.март, 1994, стр,12):
"Позирането гол не помага на животните. Единственото, което постига, е да накара хората, които гледат снимките, да поискат да си облекат нещо топло, а не да се съблекат. Мъжете и жените, които позират голи, получават само смях и подигравки от американската публика."
За да спасим честта на американците, трябва да отбележим - има и европейци, които се присмиват и подиграват на голотата. Децата.




Преводът е свободен; просто ме изкефи гаврата с американците, която си прави авторът накрая :) Иначе, за да не е съвсем голословно (или даже точно за да бъде), реших и да добавя няколко примера от кампанията. На сайта на PETA обаче попаднах първо на нещо друго, което - изненада - пак е свързано с опазване на животни и със секс.



Е, не знам доколко голите жени могат да помогнат на животните, но ако това накара някой да стане вегетарианец, ще трябва да променим текста на познатата песничка "Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте". Приемат се предложения за новия вариант.

събота, 20 февруари 2010 г.

За българския език

Тук ми се ще да засегна две теми:
1. Коментар към книгата "Der Dativ ist dem Genitiv sein Tod"
2. Размисли върху скорошната дискусия за премахване на пълния член от българския език.

В момента чета въпросната книга, която е голям хит в Германия - поне сред по-интелигентната част от населението. Причината за това е ясна: става дума за немския език и по-точно за често срещаните грешки и обърквания, които вкарват самите немци в тъч (подзаглавието е в свободен превод "Пътешествие през лабиринта на немския език"). Интересното обаче е начинът, по който авторът се справя с не особено вълнуващата тема "граматика". Донякъде за това допринася и фактът, че текстовете са кратки, защото са били първо публикувани като статии в онлайн-изданието на Der Spiegel. По-основното обаче е непринуденият стил - разказват се ежедневни случки, всичко се базира на примери от всекидневието. В някои случаи започвам да забелязвам описаните феномени, след като прочета за тях, и се възхищавам на наблюдателността на автора. Фрапантно беше откритието ми, че наистина навсякъде по реклами, в устите на мои приятели и познати, върху продукти в магазина присъства прилагателното (или наречие в зависимост от употребата) "pur" - еквивалент на английското pure. Нещо като "абсолютно", "неподправено" и каквото още е било в ума на използвалия го. Неподправен шоколад, неподправено удоволствие, неподправен талант и... така нататък.

Голяма част от засегнатите теми в книгата обаче са доста по-сериозни: най-вече за употребата на граматиката в ежедневието. Или по-точно отсъствието й. Оттам идва и заглавието, което е непреводима игра на думи - става въпрос за отмирането на генитивния за сметка на растящото значение на дативния падеж. Аз пък, четейки за това и съчувствайки на ироничното огорчение на автора, се замислих за нашия роден език. И ние имаме същите проблеми - пълният член се игнорира редовно дори в официални документи, какво остава в ежедневието, където на всичкото отгоре често го поставят на грешното място. Гавра има и със запетайките, при тях съществува и проблемът, че се случват и спорни моменти, когато и учителят по български език и литература не може да помогне особено.

Следва да се замислим... след като езикът се използва грешно МАСОВО, дали това не е индикация, че не е подходящ за времето си? С други думи, че в него има много правила, които са остарели и не отговарят на развитието му. Лично аз споделям гнева на всеки, който е против премахването на пълния член, за да се улеснят пишещите неправилно. Старая да пиша правилно и смятам, че същото трябва да важи за всеки средно/високо интелигентен човек.

НО смятам за побъркваща цялата дискусия, предизвикана от обсъждания (дори не решения или проекти) между учени. То не бяха групи във Фейсбук, не бяха подписки и петиции. А една голяма част от участващите не си и задават въпроси - смислено ли е да имаме пълен член за мъжки род, а в среден и женски такъв да няма? Добре, приемам, че логиката "няма го тук, нека го няма тогава и там" не е достатъчна. Но моля, не ме заливайте с изказвания, че вече нямало да се знае кой е извършителят в изречението. Котката гони мишката. Майката води детето. Приятелката предава другаря. Свикнали сме извършителят да идва първо, а ако не, то тогава използваме други езикови средства. Например: детето ГО води майката, мишката Я гони котката, приятелката предава другаря СИ. Разбира се, има и форми, където и двете съществителни са в мъжки род. Майсторът осмива некадърника. Но да срещнем изречението в обратен смисъл, така че да се получи объркване (Майстора осмива некадърника - кой кого осмива?), това е изключително рядко и когато изобщо, като литературен похват най-вече в поезията. А там така и така граматиката често не се спазва /справка - поезията на Вапцаров/.

Така че на мен ми убягва моралният казус "Да запазим пълния член в българския език!!!". Естествено, владеещият граматичната норма разсъждава така: щом аз съм си дал зор да го науча, и другите могат и трябва! Не можем да даваме път на простотията и неграмотността! Въпросът е има ли друг смисъл да го пазим, освен желанието да прецакаме останалите?

понеделник, 15 февруари 2010 г.

намерих си леген

-поправка на точка 3 от 10те неща: "Какво си нямат немците".

С хляба също нещата вече стоят по-добре. Всъщност него го пропуснах миналия път по обясними причини, щеше да стане твърде претрупано с оплаквания. Тук има най-вече черен хляб, сладък американски на филийки за тостер и ... накратко, липсва нашият най-нормален бял/добруджа хляб, който можеш да ядеш с всичко и всеки ден. Сега си купувам хлебчета, които можеш да си държиш дълго време в хладилника и когато искаш, да ги препечеш набързо във фурната. Така хем ядеш хубав бял хляб, хем топъл. На нашия хубав роден език това се казва да му хванеш цаката.