Българин да се наричам...

Напоследък из родното Интернет пространство се наплодиха едни статии и интервюта, които предизвикват доста удивление у мен. Вече 2-3 пъти срещнах линкове със заглавия като "Българите са неспособни да създадат работеща държава" или "Българите са изчезващ народ", гледайки какво са пускали приятелите ми във Фейсбук.

Всичките имат общите белези: изказвания на известни европейски личности, политици или общественици, описващи в детайл проблемите на страната ни и на българите като нация. И разбира се, нито едно не е реално интервю - дори единият сайт, където могат да се намерят няколко от този сорт, се нарича Бъзикилийкс.

Мои познати и приятели коментират тези статии, все едно са истина. А и много други хора ги вземат за чиста монета, дори майка ми се беше подлъгала.

Дори и много от нещата, написани в тези псевдо-интервюта, да са истина, ги смятам за абсолютно недостойна заблуда. Някои виждат смисъл в това, защото показвало действителността - доста абсурден начин да се приеме действителността - да ни я каже някой "отвън", все едно не си я знаем! Много ме ядосват тези глупости, как най-после някой да кажел истината "колко сме зле, тъпи, бедни, и т.н..." И дори и да е голямата и гола истина, какво променя това? Аз мисля, че на всички ни е ясно, че имаме проблеми в България. Но да не би да ще се оправят, като четем измислени интервюта от Камерън и Умберто Еко?

Не искам да отделям повече място на тази пълна простотия. Вместо това: съвсем прясно, протестите срещу шистовия газ и единността на хората по тази тема показват, че имаме шанс да оцелеем, дори и според някои елементи да сме "най-загубената" нация. Става въпрос за това, че се събужда гражданското общество и дано хората повярват, че общата воля може да променя ситуацията. За в бъдеще и не само с протести.
Ето статии от чуждите медии по повод забраната:
http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-16626580
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15673642,00.html

Нека виждаме надеждата в себе си, а не в "спасители-месии", и дано Бойко е последният от този вид...

Горещо от Швабия

Един месец отмина, без да го усетя, а с него и активната част от ваканцията ми. Това е и причината да изчезна за известно време от блогопространството. А сега ме е обзело странното чувство за ново начало, макар че в действителност просто продължавам започнатото. На 4ти октомври се навърши една година, откакто съм в Германия: уау! Струва ми се, че съм била тук само един месец, колкото да свикна с атмосферата, а истинското ми битие в Немско едва сега започва.

Но стига излияния - не че не им е мястото в блога ми, но в този пост исках да обърна внимание на нещо доста по-конкретно. След една година в Щутгарт би било кощунствено неуважение от моя страна да не спомена нито веднъж

Особено след като в момента (от около два месеца) това е една от най-горещите теми в Германия. Ако има топ 5 на новините, Щутгарт 21 със сигурност присъства там.

Е, какво е това 21, какво общо има градът на Мерцедес с него и защо е задраскано? Да започнем от началото: проектът "Щутгарт 21" за пълно преустройване на централната гара съществува от средата на 90те, без да предизвиква кой знае какъв обществен интерес. Реклама в истинския смисъл на думата няма, информационните кампании се броят на пръсти.

Последното се оказва може би най-голямата грешка в цялата история, довела до събитията от последната година. Щутгарт 21 е мащабен проект: цената му е изчислена на 4 млрд евро, прогнозите обаче варират до близо 5 млрд. Гарата трябва да се преустрои напълно, пероните да станат подземни, новата сграда да заема няколко пъти повече площ от сегашната. За целта ще се вземе парче от съседния парк - Шлосгартен, а на мястото на сегашните релсови линии ще изникне нов квартал.

И ето че швабите (коренното население на Щутгарт и околността) се питат: хубаво, ама заслужава ли си 4.5 млрд евро? За правилната кауза ли ги даваме? Трябва ли ни точно Щутгарт 21 или има и алтернативи? Понеже хобито на шваба е банково-финансовото дело, той изведнъж се чувства застрашен, когато през 2010 без особени церемонии трябва да започне официално осъществяването на проекта. Към това се добавя лошият имидж на Щутгарт 21 сред зелено настроените граждани: откъде-накъде ще ни взимат част от парк, превърнал се в едно от най-приятните и символни места в града? Въпросите стават все повече, съмненията в ползите на новия комплекс също и така в края на 2009 започват протестите - всеки понеделник.


Обяснихме и защо е задраскано, остава да си отговорим на въпроса как е ескалирало това до национална драма? Протестите продължават вече почти година, всеки понеделник. Правителството заема отбранителна позиция и единствено допринася за имиджа си на отдалечена политическа инстанция, която не се интересува от мнението на хората. Според анкета на SPIEGEL 64% от населението на провинцията Баден-Вютемберг, чиято столица е Щутгарт, подкрепя идеята проектът да бъде гласуван на референдум. Въпреки това ситуацията продължава да е същата: десетки хиляди демонстрират, полицията ги гони, за да стори място за багерите, новините повтарят, че още не се е появило комрпомисно решение. Тепърва предстоят още преговори, изходът обаче е непредсказуем.

Протестна акция като тази е може би прецедент в историята на Германия, което пък й отдава особено място в историята на протестите въобще. Не става дума за основни човешки права както в демонстрациите на Мартин Л. Кинг през 60те, нито за митингите ЗА демокрацията в Източна Европа 89та и 90та. Щутгарт 21 е един наглед съвсем прагматичен въпрос, досущ като самите шваби. Протестът им обаче разюкрива растящото недоволство на населението от зеещата пропаст между политическата класа и гражданското общество. Ако 14 януари още означава нещо в България, тук е моментът да си го припомним. Да, и германците си имат проблеми, макар че рядко чуваме за тях.

непротивоконституциователствувайте

Днес са приели новия закон за манифестациите, събранията и протестите. Според родната ни конституция, чл. 43, ние, гражданите на Република България, имаме право да се събираме "мирно и без оръжие на събрания и манифестации." Какви правила и регулации трябва да се спазват при това, остава (за съжаление!) в ръцете на депутатите в Народното събрание:

"(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. "

Е, от 21 януари 2010 (каква хубава дата са си избрали само!) вече не може да се протестира в района около Народното събрание, Министерския съвет и президентството, както и в непосредствена близост до военни обекти. Май много им станаха протестите през последните 2 години, та са решили да си осигурят спокойствие? Чудя се как мога да уважавам родните ни "народни представители" - всъщност уважава ли ги някой?...

Zen and the Art of Motorcycle Maintenance

Книгата още от самото начало изключително много ми допада... стилът на разказване е точно онзи непретенциозен начин да водиш читателя из съзнанието на друг човек, без да го отегчаваш, позволявайки му да установи връзка между собствените си мисли и тези на фикционалното Аз. По-късно може би ще пиша повече.

** I don't want to hurry it. That itself is a poisonous twentieth-century attitude. When you want to hurry something, that means you no longer care about it and want to get on to other things. I just want to get at it slowly, but carefully and thoroughly, with the same attitude I remember was present just before I found that sheared pin. It was that attitude that found it, nothing else.**

**He was insane. And when you look directly at an insane man all you see is a reflection of your own knowledge that he's insane, which is not to see him at all. To see him you must see what he saw and when you are trying to see the vision of an insane man, an oblique route is the only way to come at it. Otherwise your own opinions block the way. There is only one access to him that I can see as passable and we still have a way to go. **

**To speak of certain government and establishment institutions as "the system" is to speak correctly, since these organizations are founded upon the same structural conceptual relationships as a motorcycle. They are sustained by structural relationships even when they have lost all other meaning and purpose. People arrive at a factory and perform a totally meaningless task from eight to five without question because the structure demands that it be that way. There's no villain, no "mean guy" who wants them to live meaningless lives, it's just that the structure, the system demands it and no one is willing to take on the formidable task of changing the structure just because it is meaningless.

But to tear down a factory or to revolt against a government or to avoid repair of a motorcycle because it is a system is to attack effects rather than causes; and as long as the attack is upon effects only, no change is possible. The true system, the real system, is our present construction of systematic thought itself, rationality itself, and if a factory is torn down but the rationality which produced it is left standing, then that rationality will simply produce another factory. If a revolution destroys a systematic government, but the systematic patterns of thought that produced that government are left intact, then those patterns will repeat themselves in the succeeding government. There's so much talk about the system. And so little understanding. **

^ Последното ми е особено интересно заради всичките антиутопии и разсъждения, дискусии покрай тях около мен напоследък. Освен това е актуално и заради събитията през януари (14 януари - Големия протест срещу правителството..). Ето какво е трябвало да знам тогава, когато ми се беше наложило да поспоря с този-онзи за ефективността от едно подобно начинание. Наистина е нужно нещо повече от простото бунтуване, без ясни искания и инициативи, без търсене на същината на проблема. Лошото и страшното е, че блатото е дълбоко и дърпа, Проблемът се е вкоренил здраво в политиката и държавността ни - къде да се търси спасение? Ето къде... мисленето трябва да се промени, системата, а не правителството, което така или иначе си тръгва след броени месеци.