Искам да ми напомня за това, което обичам. Затова и споменът вляво, от момент и пространство, в което съм се чувствала истински щастлива. Какво ми трябва? Слънце, небе и покрита от свежа трева земя, на която да стъпя. И малко вятър, та да разгонва от време на време мушичките, които ми бръмчат в главата. Някои от тях ще срещнете тук :) Приятно прекарване...
Как ще изглежда светът през 2015? В първия момент звучи странно, надали чак толкова различно, все пак сме почти 2011... Но като си спомня 2005 и колко неща са се променили оттогава в технологично отношение, не се съмнявам, че и прогнозите на IBM може да се сбъднат.
1. Мрежа от сензори, вградени в телефони, лаптопи, коли и т.н. - събиране на данни от всекидневния живот, които биха могли да бъдат от полза на учените.
2. 3D-разговори - между другото, тази технология вече е доста напреднала, въпреки че изглежда най-фантастична. Ето пример...
3. Батерии, които се зареждат с въздух и издържат 10 пъти повече от сегашните
4. Рециклиране на енергията и топлината, създавани от работещите компютри -
става въпрос най-вече за големите центрове за обработка на данни, където технологията може да се приложи.
5. Адаптивни GPS системи, които постоянно се обновяват в зависимост от ситуацията на трафика и предоставят на пътника най-точната информация за маршрута.
Кой е Марк Зъкърбърг? Ако ме бяхте попитали преди три-четири дни, нямаше да мога да отговоря. Въпреки че ползвам Фейсбук вече две години. Не съм свикнала да си задавам въпроса: ей, кой е създал тоя или оня сайт?, нито да се впечатлявам от разни скандали за собственост и права между основатели.
Но този път се впечатлих. Питам се защо?
"Социалната мрежа" е филм, който доста реалистично пресъздава процеса на създаване на (може би) най-влиятелната мрежа в историята на Интернет - Фейсбук. Гледаш го и вярваш, че всичко е станало точно така - толкова е логично, добре навързано и изпипано по всички правила на киното. В един момент си мислиш "Уау, Зъкърбърг си е гений, как го е измислил само!", в следващия "Лайнар мръсен, как можа да си прецакаш най-добрия приятел така! Ще взема да си изтрия Фейсбук-акаунта!". После излизаш от киното и започваш да се чудиш доколко показаното във филма отговаря на реалността и как хората от Фейсбук са се съгласили да им се извадят на показ мръсните ризи?
Все пак трябва да се подчертае: показаното във филма НЕ Е реалността. Може и да отговаря на голяма част от нея, на основните конфликти, но си остава фикция. Така например не е много ясно дали Зъкърбърг наистина е толкова зле с жените, след като има приятелка от няколко години (Присила Чан). Добре де, може да си задник и пак да имаш гадже, но историята с мацката в началото на филма най-вероятно е чиста измислица. Отношенията на Марк и Едуардо също не са особено ясни. Според wikipedia дялът на Саверин наистина е паднал на 0.03%, заради което са се съдили със Зъкърбърг. Но по какви причини и как точно е станало, остава загадка.
Заслужава ли си да се гледа филмът - да. Защото те кара да осъзнаеш: дали живеем с него или го отричаме, Фейсбук е част от съвремието ни и историята му се превръща в част от историята на човечеството. Краят е отворен... и ние всички дописваме по малко.
Преди няколко дни в един разговор установих, че никой от присъстващите не си знаеше произхода или значението на името и се почувствах като голям nerd. Първо защото си знам моето, второ защото ми бяха известни някои общи факти. Ето част от тях:
-ел, -ела в края на името означава Бог (еврейски произход), например Емануил означава "Бог е с нас". Други примери са Михаела, Даниел, Емануела и т.н.
Изобщо, огромна част от имената, които използваме, са от еврейски или гръцки произход. Иван, Стефан, Георги, Петър, Александър и т.н., както женските им еквиваленти и различните вариации (например Йоана/Ивана/Иванка/Иванина...)
Славянските имена обаче също не са малко. На имена като Божидара, Мирослав, Светла, Явор произходът, а обикновено и значението, са съвсем ясни. Но освен тях славянски са също Иво, Пламен, Дарина...
На този сайт има много хубава информация за българските имена: http://www.angelfire.com/ca6/ivayla/bgnames.htm Освен сортирането по букви, в него присъстват и списъци с имена, посветени на природата, красотата и т.н. Един от най-добрите сайтове за етимология на имената от цял свят е http://www.behindthename.com/ - тук човек може да намери информация за всякакви народности.
Всъщност идеята на имената е да придават някакъв характер на човека, дори и само като външна украса. Затова ми се струва важно да знаеш какво е значението на собственото ти... Ако беше все тая, защо да нямаме номера вместо имена :)
Един месец отмина, без да го усетя, а с него и активната част от ваканцията ми. Това е и причината да изчезна за известно време от блогопространството. А сега ме е обзело странното чувство за ново начало, макар че в действителност просто продължавам започнатото. На 4ти октомври се навърши една година, откакто съм в Германия: уау! Струва ми се, че съм била тук само един месец, колкото да свикна с атмосферата, а истинското ми битие в Немско едва сега започва.
Но стига излияния - не че не им е мястото в блога ми, но в този пост исках да обърна внимание на нещо доста по-конкретно. След една година в Щутгарт би било кощунствено неуважение от моя страна да не спомена нито веднъж Особено след като в момента (от около два месеца) това е една от най-горещите теми в Германия. Ако има топ 5 на новините, Щутгарт 21 със сигурност присъства там.
Е, какво е това 21, какво общо има градът на Мерцедес с него и защо е задраскано? Да започнем от началото: проектът "Щутгарт 21" за пълно преустройване на централната гара съществува от средата на 90те, без да предизвиква кой знае какъв обществен интерес. Реклама в истинския смисъл на думата няма, информационните кампании се броят на пръсти.
Последното се оказва може би най-голямата грешка в цялата история, довела до събитията от последната година. Щутгарт 21 е мащабен проект: цената му е изчислена на 4 млрд евро, прогнозите обаче варират до близо 5 млрд. Гарата трябва да се преустрои напълно, пероните да станат подземни, новата сграда да заема няколко пъти повече площ от сегашната. За целта ще се вземе парче от съседния парк - Шлосгартен, а на мястото на сегашните релсови линии ще изникне нов квартал.
И ето че швабите (коренното население на Щутгарт и околността) се питат: хубаво, ама заслужава ли си 4.5 млрд евро? За правилната кауза ли ги даваме? Трябва ли ни точно Щутгарт 21 или има и алтернативи? Понеже хобито на шваба е банково-финансовото дело, той изведнъж се чувства застрашен, когато през 2010 без особени церемонии трябва да започне официално осъществяването на проекта. Към това се добавя лошият имидж на Щутгарт 21 сред зелено настроените граждани: откъде-накъде ще ни взимат част от парк, превърнал се в едно от най-приятните и символни места в града? Въпросите стават все повече, съмненията в ползите на новия комплекс също и така в края на 2009 започват протестите - всеки понеделник.
Обяснихме и защо е задраскано, остава да си отговорим на въпроса как е ескалирало това до национална драма? Протестите продължават вече почти година, всеки понеделник. Правителството заема отбранителна позиция и единствено допринася за имиджа си на отдалечена политическа инстанция, която не се интересува от мнението на хората. Според анкета на SPIEGEL 64% от населението на провинцията Баден-Вютемберг, чиято столица е Щутгарт, подкрепя идеята проектът да бъде гласуван на референдум. Въпреки това ситуацията продължава да е същата: десетки хиляди демонстрират, полицията ги гони, за да стори място за багерите, новините повтарят, че още не се е появило комрпомисно решение. Тепърва предстоят още преговори, изходът обаче е непредсказуем.
Протестна акция като тази е може би прецедент в историята на Германия, което пък й отдава особено място в историята на протестите въобще. Не става дума за основни човешки права както в демонстрациите на Мартин Л. Кинг през 60те, нито за митингите ЗА демокрацията в Източна Европа 89та и 90та. Щутгарт 21 е един наглед съвсем прагматичен въпрос, досущ като самите шваби. Протестът им обаче разюкрива растящото недоволство на населението от зеещата пропаст между политическата класа и гражданското общество. Ако 14 януари още означава нещо в България, тук е моментът да си го припомним. Да, и германците си имат проблеми, макар че рядко чуваме за тях.
Ако тези дни сте се разхождали около Народния театър, вероятно сте забелязали снимките от Южна Америка около фонтаните. Запознатите с пътешествието на Иван (itilien.org) със сигурност са се спрели да разгледат, както направих и аз. Да си призная, снимките ми харесват повече на сайта, дори и да е малко нелогично. Има някаква непосредственост в тях, особено когато ги гледахме заедно със съпътстващата ги история. Направи ми впечатление, че точно най-внушителните и красиви снимки явно са били обект на разни желания, защото точно те бяха леко свлечени и нагънати. Яко е да крадеш снимки от изложба пред Народния...
За съжаление, утре е последният ден от изложбата на Road Tales, а пък е много интересно да се разгледа заедно с тази в Градската галерия - поне аз останах впечатлена от това колко общи неща могат да се намерят между тези съвсем различни на пръв поглед изложби! Става дума за акварелите на Обербауер, австрийски инженер, живял и работил в София в края на 19 и началото на 20 век. Рисувал ги е в свободното си време и тази любов към непрофесионално занимание е обединяваща за двете изложби. Освен това, и двамата творци са се намирали в екзотична за тях обстановка - Иван в Андите, Обербауер в току-що започващата да се модернизира България. Само дето по времето на втория не е имало днешните технически възможности, които позволяват фотографии като тези от Андите и Патагония.
Хубаво е да си в София и да усетиш за толкова кратко време как пътят на едни хора започва, а на други свършва в нея...
Не за друго, но тази вечер реших да се позавъртя с приятели около Porkie-феста в Борисовата градина и хоп - за моя изненада, понеже много хора са си свикнали с това - централната алея към езерото с лилиите беше абсолютно тъмна. Нито една лампа не светеше! Пейките бяха пълни с хора, по алеите се разхождаха тъмни сенки, на които не можеш да разпознаеш дори пола, освен ако случайно не е двойка и започнат да се целуват, та предполагаш (но и тогава не можеш да си напълно сигурен). В 10 вечерта си кипи живот - супер!!! - все пак това е най-централният софийски парк! А в момента тече и фест, до който най-лесно можеш да стигнеш по главната алея. E, вместо да се оплаквам, явно е време да си купя челник за ходене из центъра на София...
Допирът ми с водораслите е оставил в мен оттенъци на неприязън към тези морски обитатели. Винаги съм мразела колониите от водорасли, препречващи пътя към чистата вода на по-дълбокото - за да достигнеш до нея обаче трябва да се жертваш и да минеш през тях, да усетиш слузестата им хлъзгавина по кожата си. Първият път, когато чух, че могат да бъдат полезни, беше от баба ми. Слагаше ги на коленете си, за да облекчат болката в ставите. Някои хора (като този ентусиазиран баща) пък винаги са намирали в тях начин за забавление. Е, явно водораслите все пак си имат своето приложение и в бъдеще може да се окаже, че то дори заема по-големи мащаби от очакваното.
Какво предизвиква интереса към водораслите? Някои от тях са в състояние да произвеждат в пъти повече мазнина на акър от други маслодайни култури като рапица и соя. За разлика от тях обаче отглеждането им не е в конкуренция с хранително-вкусовата промишленост. На всичкото отгоре водата, от която се нуждаят, може и въобще да не е питейна или дори да е замърсена до някаква степен.
Тези и други причини карат учените, а с тях и индустрията, да възлагат надежди в бъдещето на водораслите като източник за производство на биогорива.
Снимката горе показва Грацилария, един от видовете, върху който е съсредоточено изследователското внимание. Най-голяма енергия се влага обаче в проучването на едноклетъчните видове водорасли, защото имат по проста структура, размножават се много по-бързо и обикновено имат по-високо съдържание на мазнини. Звучи прекрасно, въпросът е защо въобще някой все още отглежда соя и рапица?
Проблемите идват с детайлите около отглеждането на водорасли в промишлени количества. Първо, изборът на подходящ вид - нужна е комбинация от високо съдържание на липиди и бързо възпроизводство, което обаче не е толкова лесна задача. Ако водораслите произвеждат големи количества мазнини, стават по-неустойчиви към заплахите от околната среда или пък се размножават с по-бавни темпове. Тези с ниско маслено съдържание се справят по-успешно с тежки условия и могат да преживеят и в отворен тип система, тоест във ферми, където водният басейн не е изолиран от заобикалящата го среда. Така стигаме и до втория въпрос: каква трябва да е системата, за да бъде подходяща за отглеждане на водораслите и едновременно с това икономически обоснована? Естествено, отвореният тип е много по-евтин, въпреки това вероятността да се произвежда чрез затворени системи е по-голяма. При тях лесно могат да се контролират температурата, количеството кислород, pH и т.н., освен това няма опасност от вредители като например други видове водорасли, бактерии или вируси. Най-разпространеното мнение до момента за съжаление е, че разходите по създаването и поддръжката на подобни фотобиореактори са твърде високи, за да бъде горивото от водорасли конкурентноспособно от икономическа гледна точка.
Едноклетъчното Дуналиела, което е сред фаворитите в научните изследвания
Оптимисти обаче има, че даже са инвестирали 800 милиона долара в построяването на ферма за водорасли в северно Мексико. Става дума за проект на компанията Алгенол, чието седалище се намира във Флорида и която планира да се превърне в най-големия производител на етанол в света. Това съвсем не е учудващо, като се има предвид, че повечето компании, разработили или разработващи биогорива от водорасли, са съсредоточени в САЩ. Там си имат и АBO, американска организация за биомаса от водорасли, която редовно провежда срещи между членуващите компании, учени и студенти. Сред членовете са например Боинг - по разбираеми причини, тъй като биогоривото от водорасли има големи шансове да замести керосина (прогнозите на АВО са за 17.8% през 2022г). Енергия от морето - за небето.
Ето и видео за Алгенол и производството на етанол от водорасли
