полярности около 18% сиво

Не знам защо, като се стигне до някои теми, все трябва да се разделяме на лагери и да се плюем взаимно. Има някаква мания, всяко нещо да се поляризира: или е добро, или лошо. И ти си или на едната страна, или на другата...

Слава богу, за книгите поне е ясно, че е безсмислено да се делим на лагери, защото нищо не зависи от това. Въпреки това досега 90% от мненията, които прочетох в Интернет за "18% сиво" от Захари Карабашлиев, са абсолютно поляризирани. Или е най-добрата книга от български автор за последните години, или пълен боклук и мръсен цинизъм.

Аз започнах да чета романа с идеята, че е станал много популярен и че поне има смисъл, от любопитство, да му отделя няколко часа. Началото откровено ме издразни. Не си паснах с разказвача, не ми беше въобще симпатичен и дори ми беше досаден с постоянното си мрънкане и депресарство. Прави възможно най-клишираните и същевременно безсмислени неща, които някой би направил, когато го изоставят - първо лежи в несвяст и нежелание за живот вкъщи, не желае да вижда никого, после се втурва в простотии и нощен живот, опитва се да забрави по начини, по които е пределно ясно, че няма как да забравиш каквото и когото и да било...

Хубавото на книгата е, че леко се чете. Така че продължих и започна да ми става малко по-интересно, в момента, когато се започна пътуването през Америка. Може би това беше и моментът, когато героят започна да се стяга и да не хленчи чак толкова, или пък аз свикнах. В края вече дори ме болеше за него, след като познавах цялата история със Стела.

Това е, което бих оценила в романа: разказана е една човешка история, има реализъм и искрена болка. Оценявам високо това, че изминах пътя заедно с разказвача и че успя да ме убеди накрая. Другото, което много ми хареса, беше притчата за слугите и господаря, който им оставил пари на съхранение. Чак сега ми се изясни смисълът й :)


За прекалените цинизми и вулгаризми ще кажа само едно: това е реалността. Мен не ме дразнят - както се описва яденето, така може да се описва и срането, или секса за една нощ. Все пак, чрез романа ние сме неотлъчно с разказвача, не би било същото, ако пропуска "неприятните детайли", не бихме го чувствали толкова непосредствено близо.

Карабашлиев няма да ми стане любим автор с този роман, но си заслужава да се прочете и определено е сред попаденията в модерната българска литература.

Еко-елитаризма и нашата Рила

Бях тръгнала да пиша статия за нещо съвсем друго, но ме хвана пак "еко-тръпката" и ... преди няколко минути свърших с четенето на коментарите към статия, отнасяща се до лифта от Паничище до Седемте Рилски езера. Големият въпрос, защо "лошите" природозащитници са срещу лифта и искат да ограничат останалите хора, да не могат да се качват на Седемте езера.

Чета, чета коментарите, спорът тече: едните казват, че ходенето в планината е прекрасно занимание и си заслужава човек да му отделя време. Другите казват, че качването с лифта спестява време и не означава, че не обичаш достатъчно планината. Започва се дърлене на ЛИЧНОСТНА основа - кой има повече право за това или онова, малоумни обобщения на два лагера - "еко-активисти" и всички останали.

Хайде да оставим личните си различия настрана и да се съсредоточим върху това, което всички искаме:
1. Законност
2. Чиста и опазена в екологичен смисъл природа

Странно е да искаме законност, пък да казваме, че лифтът на Паничище е хубаво нещо - защото той не е законен.

Също така, нека не отричаме, че повече туристи на Седемте езера = повече боклуци. Затова и нека има повече контрол. Както и информираност относно правата и задълженията на хората в Националния Парк. Виждам табела, на която пише "Палаткуването и паленето на огън е позволено само на определените за това места" - къде са тези места, кой може да ми каже? Не са в близост до хижите, във всеки случай, защото нерядко се случва хижари да те заплашат, че ще извикат горския, ако разпънеш палатка до тях. Така че - повече информация няма да е излишна!

Лифта през септември 2010

Споделено от мрежата

Задържам се само за кратко, защото после трябва да се връщам към задължителната програма (ученето за изпитите...)
Две интересни неща, които ми направиха впечатление в последно време и трябва да споделя и тук:

1. Ecosia.org Зелена търсачка: всяко търсене дарява цент за опазването на горите в Южна Америка (готина идея, ако е истина...)


2. Една различна Wikipedia посветена на феновете на... всичко! Има страници за кафето, за смърфовете, за емотиконите и какво ли още не. Разликата с Уикипедия е, че тук информацията е представена интерактивно. Нещо като булевардна версия :Р само че дали тези определения са още валидни в ерата на новите медии...

Техно-идиокрация

С идването на 2011 няма да отбележим само започването на нова година, ами и на цяло ново десетилетие. Вярно, че е само формалност и на всичкото отгоре, вероятно и тук го има спорът дали десетилетието започва в нулевата - 2010 или в първата - 2011 година. Е, при всички случаи скоро ще сме затворили окончателно първите десет от 21 век и това си е историческо събитие, пък ако ще и светът да свърши през 2012.

Как ще останат последните 10 години в историята? Риторичен въпрос... Всеки има някакъв отговор, вероятно много имат същия като мен: ера на комуникационните технологии. Интернет във всеки дом, във всяка ръка - мобилен телефон, всяко лице във Фейсбук. Божо попита към миналия ми пост, дали технологиите се нагаждат според нас, хората, или ние според тях. Уж отговорът е, че те се нагаждат според нашите "нужди" - или поне така твърдят рекламите, както тази в предишния ми пост. Питам се обаче, дали като се нагодят хубавичко към нашите нужди, ще ни има все още нас като човешки индивиди, или ще приличаме на онези дебели и умствено закърнели същества в електрическите столове от WALL.E?

Добре де, няма нужда от чак толкова апокалиптичност. Ако започнем да отхвърляме, можем и до каменната ера да стигнем - питайки се, колко точно му трябва на човек да преживее. Ние обаче не се питаме, колко ни трябва, за да оцелеем, а за да живеем "добре", "комфортно", с повече свободно време. И тук въпросът вече става твърде сложен. Телефоните са велико откритие, но не е ли малко странно, когато съседи си общуват по телефона, вместо на живо? Имейлът е гениално средство за професионална комуникация, но значи ли това, че си носиш работата навсякъде със себе си, щом можеш по всяко време да си отвориш електронната поща? Фейсбук е супер за общуване с хора, които са далеч от теб, но трябва ли да общуваш едновременно с ВСИЧКИ и да се чувстваш леко гузен, че нямаш психическия капацитет постоянно да си пишеш с тях?

Залята съм от новини за технологични чудеса. За айподи, блекберита, GPS устройства. Много хора избират едната от двете крайности: следят новостите и се стремят да са първи в употребата им. Или пък ги отричат съвсем. Така е по-лесно - не губиш време да се замисляш. Но ако не се замисляме, оставяме решенията в ръцете на някой друг. Важно ли е какво имаме в джоба си, ако не осъзнаваме, че ни е полезно и че ни улеснява в ежедневието? По същия начин не бихме осъзнавали, ако то повече ни пречи, отколкото ни помага. И тогава ще седим в креслата си, обградени от любимите си електронни играчки, закърнели в единствения начин на живот, който ни се струва възможен.

5 новости до 5 години

Как ще изглежда светът през 2015? В първия момент звучи странно, надали чак толкова различно, все пак сме почти 2011... Но като си спомня 2005 и колко неща са се променили оттогава в технологично отношение, не се съмнявам, че и прогнозите на IBM може да се сбъднат.

1. Мрежа от сензори, вградени в телефони, лаптопи, коли и т.н. - събиране на данни от всекидневния живот, които биха могли да бъдат от полза на учените.

2. 3D-разговори - между другото, тази технология вече е доста напреднала, въпреки че изглежда най-фантастична. Ето пример...

3. Батерии, които се зареждат с въздух и издържат 10 пъти повече от сегашните

4. Рециклиране на енергията и топлината, създавани от работещите компютри -

става въпрос най-вече за големите центрове за обработка на данни, където технологията може да се приложи.

5. Адаптивни GPS системи, които постоянно се обновяват в зависимост от ситуацията на трафика и предоставят на пътника най-точната информация за маршрута.

Социалната мрежа: филмът за създаването на Facebook

Кой е Марк Зъкърбърг? Ако ме бяхте попитали преди три-четири дни, нямаше да мога да отговоря. Въпреки че ползвам Фейсбук вече две години. Не съм свикнала да си задавам въпроса: ей, кой е създал тоя или оня сайт?, нито да се впечатлявам от разни скандали за собственост и права между основатели.

Но този път се впечатлих. Питам се защо?

"Социалната мрежа" е филм, който доста реалистично пресъздава процеса на създаване на (може би) най-влиятелната мрежа в историята на Интернет - Фейсбук. Гледаш го и вярваш, че всичко е станало точно така - толкова е логично, добре навързано и изпипано по всички правила на киното. В един момент си мислиш "Уау, Зъкърбърг си е гений, как го е измислил само!", в следващия "Лайнар мръсен, как можа да си прецакаш най-добрия приятел така! Ще взема да си изтрия Фейсбук-акаунта!". После излизаш от киното и започваш да се чудиш доколко показаното във филма отговаря на реалността и как хората от Фейсбук са се съгласили да им се извадят на показ мръсните ризи?

Все пак трябва да се подчертае: показаното във филма НЕ Е реалността. Може и да отговаря на голяма част от нея, на основните конфликти, но си остава фикция. Така например не е много ясно дали Зъкърбърг наистина е толкова зле с жените, след като има приятелка от няколко години (Присила Чан). Добре де, може да си задник и пак да имаш гадже, но историята с мацката в началото на филма най-вероятно е чиста измислица. Отношенията на Марк и Едуардо също не са особено ясни. Според wikipedia дялът на Саверин наистина е паднал на 0.03%, заради което са се съдили със Зъкърбърг. Но по какви причини и как точно е станало, остава загадка.

Заслужава ли си да се гледа филмът - да. Защото те кара да осъзнаеш: дали живеем с него или го отричаме, Фейсбук е част от съвремието ни и историята му се превръща в част от историята на човечеството. Краят е отворен... и ние всички дописваме по малко.

Как се казваш?

Преди няколко дни в един разговор установих, че никой от присъстващите не си знаеше произхода или значението на името и се почувствах като голям nerd. Първо защото си знам моето, второ защото ми бяха известни някои общи факти. Ето част от тях:

-ел, -ела в края на името означава Бог (еврейски произход), например Емануил означава "Бог е с нас". Други примери са Михаела, Даниел, Емануела и т.н.

Изобщо, огромна част от имената, които използваме, са от еврейски или гръцки произход. Иван, Стефан, Георги, Петър, Александър и т.н., както женските им еквиваленти и различните вариации (например Йоана/Ивана/Иванка/Иванина...)

Славянските имена обаче също не са малко. На имена като Божидара, Мирослав, Светла, Явор произходът, а обикновено и значението, са съвсем ясни. Но освен тях славянски са също Иво, Пламен, Дарина...

На този сайт има много хубава информация за българските имена: http://www.angelfire.com/ca6/ivayla/bgnames.htm Освен сортирането по букви, в него присъстват и списъци с имена, посветени на природата, красотата и т.н. Един от най-добрите сайтове за етимология на имената от цял свят е http://www.behindthename.com/ - тук човек може да намери информация за всякакви народности.

Всъщност идеята на имената е да придават някакъв характер на човека, дори и само като външна украса. Затова ми се струва важно да знаеш какво е значението на собственото ти... Ако беше все тая, защо да нямаме номера вместо имена :)