неделя, 30 май 2010 г.

Франкфурт, еко-фестивали и танци

В последните две седмици ме няма в блогопространството, та реших да обобщя какво ме занимава през тези дни и да оправдая липсата на време за Интернет. Само че и това няма да е лесна задача :) и ще се наложи да е доста пъстроцветно, събрано отвсякъде...

Тази седмица бях във ваканция - немците празнуват доста Петдесетница или поне го имат като неработен ден, а в някои университети даже дават и по една седмица почивка. В случая бях от ощастливените студенти, затова реших да оползотворя времето и да се разходя до един от големите европейски центрове, който същевременно е и сравнително близо (3 часа с влака от Щутгарт): Франкфурт на Майн. Е, видях го и него, но не успя да ме възхити или вдъхнови особено. Впечатлиха ме обаче някои интересни неща. Например, аз пътувах с един приятел и като слязохме на гарата, трябваше да почакаме половин час моя приятелка да ни посрещне, така че решихме да се поразходим из околността. Въпросната околност си изглеждаше съвсем като център, най-малкото защото беше празничен ден и въпреки това по улиците имаше доволно много хора. В празничните дни, както и обикновено в неделя, в Германия е мъртвило. Освен в баш центъра на по-големите градове. Добре де, ама този център беше малко странен, защото накъдето и да се обърнеш, имаше само секс-клубове, стриптийз-барове, разнообразни магазини, еротични кина и други заведения от този сорт (включително публични домове). Та това беше първото ми впечатление от Франкфурт, а и на всеки турист, който идва с влак и тръгва да се разхожда по главните улици без екскурзовод или пътеводител. По-късно се оказа, че Франкфурт открай време си е бил някакъв център на проституцията, защото в един музей видях да се продава историческа книга с тази тематика. Не бях очаквала това от "финансовата столица на Европа", но ето че комбинацията съществува и то даже може би в симбиоза.

Прилагам и малко снимков материал, като задачата е общо взето "открий къде е кранът на картинката" - немците строят, строят... Но любима ми е последната, готино място да си седнеш :Р



Освен с ученето, което този път ще пропусна като тема, се занимавам и с подготовката на най-големия младежки фестивал за опазване на околната среда в Баден-Вютемберг (Das Jugend-Umwelt-Festival Aufstand 2010). Той е инициатива на младежката организация към NABU (тук на английски), която пък е една от най-големите и влиятелни еко-асоциации в Германия. Основно с организацията се занимават трима човека, които карат доброволческа година в асоциацията преди следването. Останалите помагаме кой както може - търсим интересни теми и хора за уъркшопове (извинявам се за чуждата дума, но не й знам превод), правим дизайн за информационните материали, развиваме рекламна дейност за фестивала и т.н. Цялото събитие се провежда на една голяма поляна 3 дни, хората спят на палатки, има осигурена кухня - веганска 0.о, през деня са разнообразните уъркшопове, а вечер има филми на еко-теми, концерти, театър и други подобни неща. Тази година гост ще бъде една от съоснователките на Зелените в Германия, която междувременно обаче заради разминавания в идеологията не е вече в партията - Юта Дитфурт. Очаква се тя малко да разбуни духовете, тъй като е провокативна личност, но да видим какво ще стане 3-6 юни: следва продължение...

И да не забравя да отбележа, че днес се навърши една година от абитуриентския ми бал :) Тази година за съжаление май времето не е било по-хубаво. Странно е да гледам снимки от изпращанията на приятели, които завършват - осъзнавам, че времето в България не е спряло, както често имам чувството, понеже съм далеч.

Като за завършек и илюстрация на растящата ми информираност относно португалския език и Бразилия, едно забавно откритие... Всъщност, забавно за мен и евентуално за българите, предполагам че за една част от бразилците не е особено приятно страната им да става известна с това. Затова предупреждавам, че не го прилагам като типично за Бразилия, а само за успокоение, че и по-лоши трендове от чалгата има :Р Е, сега феновете на чалгата биха казали, че това отдавна е ясно, ама аз просто не съм от тях. Затова ми е по-трудно да го осъзная.