Поводът е "Шивачки", който ме измъкна за малко от аналитичната геометрия (а в нейните дълбини съм вкарана съвсем не по свое желание. Даже още не съм в дълбините, защото опитите ми да се гмуркам са малко непохватни..)
Да речем, че българското кино се е посъвзело от мутренските сюжети и неестестваната, слаба игра на актьорите. Човек не би очаквал да хареса Бони, да - чалга певицата от ромски произход, във филм, но което си е факт, си е факт. "Маймуни през зимата" се нарежда сред по-добрите български продукции за последните години, история за 3 жени през 2 различни исторически епохи. По време на социализма и в така нареченото модерно време - и всяка с драмата си, съвсем човешка и човешки разказана. Едната живее в ромски квартал и се бори за своето оцеляване и това на децата си, другата прави опит да надскочи определената й от режима съдба, а третата мечтае да има дете, но не може да зачене. В "Шивачки" момичетата също са 3, но историите им са много по-тясно преплетени. Весела Марковска я знаем всички от Денсинг Старс (с други думи, родни думи, Звездите танцуват), за Александра Сърчаджиева съм почти убедена, че съм я гледала в някоя постановка - а и името й говори, Елен Колева е ново име. Но пък успява да си изиграе ролята по най-чаровен начин, момиче с вътрешна нежност, ако някой може да ме разбере. Весела Марковска е момиче с външна нежност - глас, поведение, във филма сълзи. Елен Колева успя да ме убеди, че очите й отразяват парченца от душата, както всички твърдят за очите като прозорец на душата, едва напоследък започнах много да се замислям върху това.
А най-новият от трите филма, "Светът е голям и спасение дебне навсякъде", си е малко съкровище. Единствената забележка, която имам, е че имаше твърде много места, на които плаках.. и от толкова сълзи пропусках някоя и друга реплика. Но филмът не е мелодраматичен или пък изкуствено прочувствен, не е твърде оптимистичен, дозата позитивизъм е подобаващо отмерена и е напоена с достатъчно горчив реализъм, за да се хареса и на по-претенциозните. Резултатът беше, че се научих да играя табла - е, колкото да имам шанс да спечеля с повечко късмет, но какво пък. Резултатът беше и че се обнадеждих за българското кино, че се изпълних с повече ентусиазъм да гледам и "Дзифт" (но още не съм ;/). И резултатът беше, че въобще седнах да пиша това.
