Филми за България

Ето и нещо за хората, които имат желание да погледнат България през очите на чужденци. Трите най-хубави филми за страната ни, които съм гледала. Във всичките тонът е позитивен и много-много не става дума за политика и други подобни проблематики. Особено подходящи са, ако се намирате в чужбина и искате да покажете нещо от България на приятели от други държави.

1. През дивия Балкан
Филм на немската телевизия НДР, най-вече става дума за българската природа. Страшно красив филм и по всички правила на научно-популярните канали.

втора, трета, четвърта и пета част

2. София - историята на Европа
Направен от англичанин, живял известно време в България. Като запален фен на историята разказва предимно за културното наследство на столицата ни и за различните църкви, останали от вековете.


3. Дестинация България
От Discovery Channel - доста подробен преглед на различни традиции и обичаи, както и отново на историческото ни минало.

Ако знаете за нещо друго интересно, ще се радвам да науча и други филми :)

Кецове

За първи път видях рекламата в края на лятото и си казах - хубаво име, а пък позьорщина. Добре че подобни предразсъдъци не ме спират да пробвам отново и отново. Както е казал Айнщайн, истинската лудост е в това да повтаряш едно и също нещо безкрайно много пъти и да очакваш различен резултат. В някои случаи обаче трябва да забравиш за подобни "правила" и да повярваш в чудото...

Е, ако говорим за филма, чак чудо да е - не е. Но е много готин филм, свеж и добре изпълнен. Има я идеята, има го подходящото изпълнение към нея. С привкус на Нирвана, диви плажове, леко изтрещели от идиотския живот хора и кецове. Който не си е падал никога по което и да е от тези неща, няма да се изкефи много на филма.

"Кецове" ми напомни доста на Into the Wild. Със сигурност не всеки би се съгласил, че си приличат - външно има много разлики - един-единствен главен герой срещу компания от шестима, следване на цел все по на север срещу безцелно размотаване по един плаж... Но чувството, което ми донесоха, беше много подобно: желанието да излезеш от цялата тая сбъркана цивилизация, да захвърлиш оковите и да бъдеш човек в дивото - мръсен, танцуващ около огъня, може би малко по-свободен. Отчаянието на млади хора, които не намират нищо за себе си в обществото и искат да избягат, да създадат собствен свят. Саморазрушителният край. Дори използваните похвати на разказване малко си приличат: в единия случай дневник, а в другия заснемане на "филм" чрез серия интервюта с героите. Всеки от тях разказващ историята си, сякаш пише в дневника си.

Радва ме много българското кино :)

Още нещо за любовта

Идва ред на следващия български филм - като съм си тук, поне да се образовам подобаващо! Този път не останах очарована, макар че не мога да кажа, че излязох от залата разочарована. Приятно ми беше да гледам филма, въпреки че не беше много добре направен от гледна точка на сценарий и режисура.

Жалко за добрата идея - първите години на соца около 50та, един много добър хирург, Варна и арменците, любовна история... Сами по себе си елементите съдържат много потенциал, но в този филм за съжаление не са наредени на една линия. Липсва и конфликт, който да създаде истинска драматичност. Не мисля, че може да се изгради трагичност около един инцидент, защото за това няма нужда да се прави цял филм. Всъщност като се замисля, всякак е възможно да се изгради драматичност, но единственото сигурно е, че тук нея просто я нямаше. Образите също не бяха разработени, губеше се смисълът на сцените.

Първото, което коментирахме всички на излизане (гледах го със семейството си), беше протяжността. В този филм има много висящо време - не че беше скучно, поне не за мен. А и в никакъв случай не толерирам екстремно бързото американско екшън-кино. Но тук протяжността на голяма част от сцените само изяде от времето, което можеше да се използва за развиване на персонажите и отношенията между тях.

В семейството ми предизвика приятни дискусии и даже един-два баса, така че съм доволна, че предложих да го гледаме. Критикувам го само защото ми е едно такова мъчно, че можеше да е прекрасен филм. Но от друга страна, не всеки филм е шедьовър. И не е нужно всеки филм, който коментирам тук, да ми харесва по една или друга причина.

Но пък Симеон Лютаков е много готин :) Не знам защо всички харесват толкова Калин Врачански - от друга страна, най-добре за всички ни да са ни различни вкусовете...

Лора от сутрин до вечер

Да започна и аз да се образовам кои са новите български филми - днес направих крачка в тази посока и гледах Миленита в "Лора от сутрин до вечер". Лек и готин, приятен филм, както за окото, така и за ухото. Историята също си я биваше - вниманието ми беше задържано от началото до края, или по-точно от сутринта до вечерта.

Единственото, което ми се стори странно, е че филмът бива определян на някои места като по-алтернативен и "инди". На мен пък ми се стори като цяло нормален, дори комиксовите моменти не ми направиха чак такова "алтернативно" впечатление - ами че киното си e изкуство и такива неща са си съвсем на място там.

И съм абсолютно ЗА да има повече такива български филми, с по-малко ефекти и бюджет и повече човещинка.

ПП: това със зарчетата накрая беше също готино - ако не те кефи нещо, намери начин да го размагьосаш...

Българския тийн филм: t33nday

Приятно ми е, че отново мога да напиша нещо позитивно за българското кино (разбира се, имам и някои пропуски, които трябва да се попълнят рано или късно). А пък още по-приятно ми е, че става въпрос за филм, правен от ученици, в който се разказва за ученици. В началото подходих скептично, но добрите впечатления се натрупваха през цялото време и накрая останах много, много доволна, че съм го гледала. И ми се гледа отново :Р

t33nday разказва за ежедневието на Крис, ученик от Френската гимназия в София, който има своите критики и съмнения по отношение на съвременното общество и начина, по който то функционира. Заради вътрешната си разкъсаност, предизвикана от израстването му и формирането му като личност, той има и някои проблеми в училище. Рамкиращи са монолозите, чрез които са представени разсъжденията му върху случващото се около него.


Както може да се предполага, филмът не е напълно професионален. Критика в това отношение може да има много, но аз няма да се съсредоточа върху нея. Всъщност това не е първият филм, има и два предишни. Интересното беше, че прочетох доста от критиката към втория и забелязах, че авторите са се съобразили с голяма част от нея в третата част, което е много похвално.

Защо ми хареса? Защото е естествен! Не прави тромави опити да надскочи реалността, в която живеем, а обратното: задълбочава се в нея, показва я през очите на един тийнейджър. В същото време не натоварва с излишни разсъждения - да, на моменти монолозите звучат пресилено отчаяни от живота или наивни, но и това е част от автентичността! Важното е, че колкото повече слушаш, толкова по-искрено ти звучат думите на главния герой. Успяваш да повярваш, че това наистина го вълнува, а не е само фикция. А това е невероятно постижение!

Освен това филмът разказва за НАШАТА действителност, в България, в София - на учениците в гимназията. Добре де, аз вече не съм ученичка, но доскоро бях. Затова се удивих колко добре са успели да пресъздадат езика, поведението, навиците на поколението ни, типовете хора в класа, държанието на учителите... Един филм никога не може да обхване реалността в цялата й пълнота и сложност. Но може да ни накара да повярваме, че е успял, да ни убеди в истинността си. Е, t33nday се справи с тази задача при мен :)

Критиката от мен е насочена най-вече към някои не толкова правдоподобни моменти - например "сбиването" на момчетата, което беше само леко побутване и беше нереалистично учителката да повика майката на Крис на среща заради това.

Но стига от мен, най-добре е филмът да се гледа, а аз с удоволствие бих го обсъждала с всеки, който има желание :)

Онлайн или за сваляне тук

Изрезки от екрана

Поводът е "Шивачки", който ме измъкна за малко от аналитичната геометрия (а в нейните дълбини съм вкарана съвсем не по свое желание. Даже още не съм в дълбините, защото опитите ми да се гмуркам са малко непохватни..)
Да речем, че българското кино се е посъвзело от мутренските сюжети и неестестваната, слаба игра на актьорите. Човек не би очаквал да хареса Бони, да - чалга певицата от ромски произход, във филм, но което си е факт, си е факт. "Маймуни през зимата" се нарежда сред по-добрите български продукции за последните години, история за 3 жени през 2 различни исторически епохи. По време на социализма и в така нареченото модерно време - и всяка с драмата си, съвсем човешка и човешки разказана. Едната живее в ромски квартал и се бори за своето оцеляване и това на децата си, другата прави опит да надскочи определената й от режима съдба, а третата мечтае да има дете, но не може да зачене. В "Шивачки" момичетата също са 3, но историите им са много по-тясно преплетени. Весела Марковска я знаем всички от Денсинг Старс (с други думи, родни думи, Звездите танцуват), за Александра Сърчаджиева съм почти убедена, че съм я гледала в някоя постановка - а и името й говори, Елен Колева е ново име. Но пък успява да си изиграе ролята по най-чаровен начин, момиче с вътрешна нежност, ако някой може да ме разбере. Весела Марковска е момиче с външна нежност - глас, поведение, във филма сълзи. Елен Колева успя да ме убеди, че очите й отразяват парченца от душата, както всички твърдят за очите като прозорец на душата, едва напоследък започнах много да се замислям върху това.
А най-новият от трите филма, "Светът е голям и спасение дебне навсякъде", си е малко съкровище. Единствената забележка, която имам, е че имаше твърде много места, на които плаках.. и от толкова сълзи пропусках някоя и друга реплика. Но филмът не е мелодраматичен или пък изкуствено прочувствен, не е твърде оптимистичен, дозата позитивизъм е подобаващо отмерена и е напоена с достатъчно горчив реализъм, за да се хареса и на по-претенциозните. Резултатът беше, че се научих да играя табла - е, колкото да имам шанс да спечеля с повечко късмет, но какво пък. Резултатът беше и че се обнадеждих за българското кино, че се изпълних с повече ентусиазъм да гледам и "Дзифт" (но още не съм ;/). И резултатът беше, че въобще седнах да пиша това.