вторник, 15 март 2011 г.

полярности около 18% сиво

Не знам защо, като се стигне до някои теми, все трябва да се разделяме на лагери и да се плюем взаимно. Има някаква мания, всяко нещо да се поляризира: или е добро, или лошо. И ти си или на едната страна, или на другата...

Слава богу, за книгите поне е ясно, че е безсмислено да се делим на лагери, защото нищо не зависи от това. Въпреки това досега 90% от мненията, които прочетох в Интернет за "18% сиво" от Захари Карабашлиев, са абсолютно поляризирани. Или е най-добрата книга от български автор за последните години, или пълен боклук и мръсен цинизъм.

Аз започнах да чета романа с идеята, че е станал много популярен и че поне има смисъл, от любопитство, да му отделя няколко часа. Началото откровено ме издразни. Не си паснах с разказвача, не ми беше въобще симпатичен и дори ми беше досаден с постоянното си мрънкане и депресарство. Прави възможно най-клишираните и същевременно безсмислени неща, които някой би направил, когато го изоставят - първо лежи в несвяст и нежелание за живот вкъщи, не желае да вижда никого, после се втурва в простотии и нощен живот, опитва се да забрави по начини, по които е пределно ясно, че няма как да забравиш каквото и когото и да било...

Хубавото на книгата е, че леко се чете. Така че продължих и започна да ми става малко по-интересно, в момента, когато се започна пътуването през Америка. Може би това беше и моментът, когато героят започна да се стяга и да не хленчи чак толкова, или пък аз свикнах. В края вече дори ме болеше за него, след като познавах цялата история със Стела.

Това е, което бих оценила в романа: разказана е една човешка история, има реализъм и искрена болка. Оценявам високо това, че изминах пътя заедно с разказвача и че успя да ме убеди накрая. Другото, което много ми хареса, беше притчата за слугите и господаря, който им оставил пари на съхранение. Чак сега ми се изясни смисълът й :)


За прекалените цинизми и вулгаризми ще кажа само едно: това е реалността. Мен не ме дразнят - както се описва яденето, така може да се описва и срането, или секса за една нощ. Все пак, чрез романа ние сме неотлъчно с разказвача, не би било същото, ако пропуска "неприятните детайли", не бихме го чувствали толкова непосредствено близо.

Карабашлиев няма да ми стане любим автор с този роман, но си заслужава да се прочете и определено е сред попаденията в модерната българска литература.

петък, 11 март 2011 г.

Еко-елитаризма и нашата Рила

Бях тръгнала да пиша статия за нещо съвсем друго, но ме хвана пак "еко-тръпката" и ... преди няколко минути свърших с четенето на коментарите към статия, отнасяща се до лифта от Паничище до Седемте Рилски езера. Големият въпрос, защо "лошите" природозащитници са срещу лифта и искат да ограничат останалите хора, да не могат да се качват на Седемте езера.

Чета, чета коментарите, спорът тече: едните казват, че ходенето в планината е прекрасно занимание и си заслужава човек да му отделя време. Другите казват, че качването с лифта спестява време и не означава, че не обичаш достатъчно планината. Започва се дърлене на ЛИЧНОСТНА основа - кой има повече право за това или онова, малоумни обобщения на два лагера - "еко-активисти" и всички останали.

Хайде да оставим личните си различия настрана и да се съсредоточим върху това, което всички искаме:
1. Законност
2. Чиста и опазена в екологичен смисъл природа

Странно е да искаме законност, пък да казваме, че лифтът на Паничище е хубаво нещо - защото той не е законен.

Също така, нека не отричаме, че повече туристи на Седемте езера = повече боклуци. Затова и нека има повече контрол. Както и информираност относно правата и задълженията на хората в Националния Парк. Виждам табела, на която пише "Палаткуването и паленето на огън е позволено само на определените за това места" - къде са тези места, кой може да ми каже? Не са в близост до хижите, във всеки случай, защото нерядко се случва хижари да те заплашат, че ще извикат горския, ако разпънеш палатка до тях. Така че - повече информация няма да е излишна!


Лифта през септември 2010

събота, 5 март 2011 г.

Споделено от мрежата

Задържам се само за кратко, защото после трябва да се връщам към задължителната програма (ученето за изпитите...)
Две интересни неща, които ми направиха впечатление в последно време и трябва да споделя и тук:

1. Ecosia.org Зелена търсачка: всяко търсене дарява цент за опазването на горите в Южна Америка (готина идея, ако е истина...)


2. Една различна Wikipedia посветена на феновете на... всичко! Има страници за кафето, за смърфовете, за емотиконите и какво ли още не. Разликата с Уикипедия е, че тук информацията е представена интерактивно. Нещо като булевардна версия :Р само че дали тези определения са още валидни в ерата на новите медии...