понеделник, 4 юни 2012 г.

Филми за България

Ето и нещо за хората, които имат желание да погледнат България през очите на чужденци. Трите най-хубави филми за страната ни, които съм гледала. Във всичките тонът е позитивен и много-много не става дума за политика и други подобни проблематики. Особено подходящи са, ако се намирате в чужбина и искате да покажете нещо от България на приятели от други държави.

1. През дивия Балкан
Филм на немската телевизия НДР, най-вече става дума за българската природа. Страшно красив филм и по всички правила на научно-популярните канали.

втора, трета, четвърта и пета част

2. София - историята на Европа
Направен от англичанин, живял известно време в България. Като запален фен на историята разказва предимно за културното наследство на столицата ни и за различните църкви, останали от вековете.


3. Дестинация България
От Discovery Channel - доста подробен преглед на различни традиции и обичаи, както и отново на историческото ни минало.

Ако знаете за нещо друго интересно, ще се радвам да науча и други филми :)

четвъртък, 31 май 2012 г.

Кой колко месо яде

Искаше ми се да пиша по някоя по-позитивна тема след толкова време отсъствие. Но пък това ми се завъртя в главата и ми се прииска да го споделя. 

От година и половина не ям месо и горе-долу от толкова време ми се случва да ме нарекат "вегетарианка". ОК, названието си е название и не е грешно, но много хора не различават вегетарианството от веганството, затова предпочитам просто да казвам "Не ям месо.", ако се наложи да обяснявам ситуации, като например защо не си поръчвам менюто с пържола в стола. После хората обикновено ме питат "Защо?" - понякога просто ей така, стига им да кажа "Има много причини", а други се интересуват повече и на тях им обяснявам. За това, че не съм съгласна животните да се отглеждат натъпкани в минимално пространство, при напълно ненормални условия. За това, че не смятам, че ни е нужно толкова месо, колкото се произвежда, и че в миналото това е било храна, за която се трудиш и за която се изисква физическа енергия (или отглеждаш сам животни, или ловуваш). Както и да е, има много причини, в крайна сметка аз не смятам, че всички трябва да станат вегетарианци и да се откажат завинаги и напълно от месото, но съм го избрала за себе си, защото така се чувствам. Накрая обикновено си казвам мнението, че според мен просто хората като цяло трябва да се замислят повече колко месо консумират (седмично/месечно) и да се опитат да го намалят.

Тогава идва интересният момент. Много често събеседниците ми се съгласяват напълно с мен и започват да ми обясняват, че те вече доста са си намалили консумацията на месо, защото наистина не е и здравословно. Казват ми, че те въобще не ядат месо всеки ден и т.н. и т.н. А аз коментирам: Браво, това е хубаво! Само че в колко от тези случаи е НАИСТИНА така? Те определено не се опитват да ме залъжат умишлено, но по-интересното е как залъгват себе си. Някои от тях са хора, които срещам често, други - приятели. Имало е периоди, в които всеки ден съм с тях. И ми е направило впечатление, че даже и да твърдят колко малко месо ядат или как вече били отказали свинското, пак си похапват беконче, кайма и какво ли още не редовно, ако могат и по два пъти дневно. Добре, аз никого не съм опитвала да убедя да не яде месо, всеки е свободен и решава за себе си. Но защо трябва да слушам врели-некипели колко се въздържат тия хора, след като виждам с очите си обратното??? 
И ако се питате защо го пиша това тук, отговорът е прост: защото трябва да го споделя някъде. А много ми се иска да го споделя с тези, които се самозалъгват, но те пък ще си помислят, че се опитвам да им наложа мнението си и че преувеличавам. И не мисля, че ще повлияе добре. От друга страна, някои от тези хора са ми по-близки и може би трябва да бъда искрена с тях. Просто се чудя как да реагирам... Ех, понякога не е лесно да си вегетарианец, и то не съвсем заради неяденето на месо...

четвъртък, 8 март 2012 г.

Закъсняло третомартенско за българския студент

Тази вечер ми хрумна да потърся в Google "български студент в чужбина/Германия" и да видя дали няма да намеря някой интересен блог. От любопитство какво разказват "събратята" ми по съдба, как виждат живота си тук, за какво мечтаят и така нататък.

Дневник има една доста дълга рубрика, Какво е да си студент в чужбина. Чела съм доста от статиите там, но все пак това е друг вид писане, предназначено най-вече да бъде полезно за кандидатстващи или колебаещи се какво и къде да следват. А мен ме интересува нещо по-пикантно, неподправено написано и преживяно. Е, намерих едно такова, на студентка в Мюнхен, която пишеше с доста грешки, и се смяташе за много интегрирана в Германия, затова не желаеше да има нищо общо с българите там, които били най-вече едни простаци и байганьовци.

Всичко останало се отнася най-вече до реализацията на българския студент. Ще остане ли в Германия? Ще се прибере ли в България? Този въпрос го чувам много често на живо, и зададен от всякакви хора. И отговор нямам. Може би съм малко по-объркана и изкукала от нормалния бг-студент, който или иска непременно да намери работа тук и да се засели в по-евро частта на Европа, или милее всяка минута за България и чака само да си вземе дипломата, та да се прибере веднъж завинаги.

Дойдох тук не с амбицията да получа диплома, с която да се конкурирам със завършилите в България и да им трия носовете, получавайки по-доброто работно място (което, между другото, никак не си представям така). Не дойдох и за да остана завинаги. Тук съм и продължава да ми харесва да съм тук, защото чувствах, че е нужна крачка в живота ми да ида надалеч, да открия "непознати улици", да се учудвам на странни хора и обичаи. И да расте личността ми, а не само знанията в главата или самочувствието или перспективите за бъдещето. Не е нужно да се ходи в Германия, за да пораснеш, но за мен така стояха нещата, когато трябваше да решавам. Или оставам вкъщи, следвам в София и родителите ми ме издържат поне в началото, или отивам в страна, на която говоря езика, и се оправям сама, пък каквото ще да става.

Срещайки най-различни българи тук, забелязвам, че са основно два типа - тези, които гледат да не общуват много-много със собствената си националност, и такива, които пък само с такива се събират. Повечето са от втория тип. Особено в градове като Карлсруе, където да си празнуваш рождения ден само с други 30-40 българи не е странно. Добре, аз се питам - нямате ли съседи, съквартиранти, колеги, хора от футбола, танците, работата или с каквото се занимавате, които да НЕ са българи? И защо да не ги поканите? Защо... Защото проблемът не е в един индивид, който го прави, а в една цяла култура. "Немците не ми се кефят, някви странни и студени са, затва се отказвам, глей пък и те кви са тъпи и задръстени. Китайците са ми мръсни и не говорят особено добре нито немски, нито английски. Турци не ща, мразя ги по рождение" и т.н. "Абе най-добре си е с нашенци".

Донякъде е истина. И аз много пъти си изкарвам добре, като се събера с някои мои приятели българи тук, смеем се много и бая се забавляваме. Но други, които не са ми и приятели, започват да ме дразнят още след 5-10мин разговор, в който се оплакват колко им е тъпо и как се чудят с кого да излизат. После като им кажа, че работя за студентска организация и оттам познавам разни хора от всякакви националности, ми казват: "Ти как така се занимаваш с това, без да ти дават пари - балама... А на мен пък не ми трябват такива организации, за да познавам хора". Уау, преди 5 минути ми се оплакваше, че му липсват контакти, но сега вече друга песен пее. Явно няма как да помогнеш на такива хора, дори и да искаш.

Така че - българи всякакви. По същата логика - немци, корейци, колумбийци също всякакви. Да, има културни различия. Но това е вълнуващото. Да получиш истински топла прегръдка от германка (не ми се случва често). Да слушаш съседа пакистанец да ти обяснява как със сигурност съществуват духове и паранормални същества, без да се захилиш, приемайки всичко за възможно. Да срещнеш бразилец-вегетарианец, който издържа всички подигравки на останалите си сънародници. Не стига само да погледнеш, налага се да започнеш да разбираш защо тези хора са такива, каквито са. Защо са различни от теб? А може би и дори защо са различни от сънародниците си? Има причини и никога няма да се доближиш до тях, ако не спреш да се опитваш да ги вкараш в собствените си рамки, да ги промениш по собствен вкус и желание.

Всичко може да се възприеме и като закъснял третомартенски пост, който нямах време да напиша на самия ден, защото готвех за приятелите си българи, с които го отпразнувах. Но честно казано, малко в повечко ми дойдоха всичките тупания в гърдите на този ден "Аз съм българче, обичам... и Ботев, Левски... и българин да се наричам, първа радост е за мене". Всъщност не виждам защо трябва да има такова огромно значение къде точно си се родил или къде се намираш в момента. И всички онези подобни въпроси, които отклоняват вниманието от същественото - какъв човек си ТИ? Не какъв е бил Ботев, Раковски, Бенковски.

Но национализмът и прекомерният патриотизъм са тема за друг път. Сега имаше място само за едно кратко и вероятно за мнозина скучно лирическо отклонение относно българския студент в Германия...

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Зелени разкази

За Коледа сестра ми ми подари сборник с разкази. В един момент, когато хората започнат да те мислят наистина за леко откачен на определена тема, може и да ти стане досадно да ти подаряват само свързани с нея неща. Та, като видях заглавието "Зелени разкази" с едно голямо листо на корицата, веднага лепнах ЕКО-етикета. И не че не стои отстрани и в моя балон от тагове, но все пак бях скептична към това какви може да са тия "зелени" истории, пък на всичкото отгоре от български автори, и издадени от Министерството на околната среда и водите!



Още първият разказ ме грабна. Въобще не ставаше дума за нещо "еко", а си беше история за една фантасмагорична, страшна природна стихия. Зловеща атмосфера!
Следващите са кой от кой по-различни, изненадващи или забавни. Всеки автор има своя стил, всеки разказ - своята връзка с природата и/или нейното опазване. Сборникът е ценен дори само за това, че обединява толкова много млади български автори, всеки известен с други творби - Алек Попов, Ваня Щерева, Любен Дилов-син, даже коментирания от мен Захари Карабашлиев.

Има тотално реалистични разкази, в които трима приятели просто решават да отидат на село за няколко дни и да са много готини, далеч от цивилизацията - и на другия ден вече се чудят дали да не се върнат, защото тя започва да им липсва. Има фантастични истории като тази за кмета, убил нечуван горски звяр. Има и социално-утопични размисли, както в разказа за хората, живеещи в пещери и мечтаещи да променят системата.

Въобще, много подходящо четиво за нощното шкафче, колкото и клиширано да звучи. Всяка вечер човек може да прочита по един-два разказа и да заспива с нови идеи или пък хумористично настроен... Иначе има опасност от любопитство да прочетете разказите прекалено бързо, а това е жалко. Както казва АЛФ, "Любовта е като пица - човек трябва да й се наслаждава парче по парче".

петък, 27 януари 2012 г.

Към бъдещето с меч и щит

Удивена съм от невероятната прозорливост на някои хора - ще въвеждат отново военно образование в гимназията.

Само това ми липсваше в гимназията. Все едно сме някой район като Ирак или Израел. Вместо да се обърне внимание на това как да НЯМА война, ние ще се учим и вдъхновяваме от военното изкуство... Не е ли малко по-актуално да се въведат часове по европейски институции и икономика??

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Българин да се наричам...

Напоследък из родното Интернет пространство се наплодиха едни статии и интервюта, които предизвикват доста удивление у мен. Вече 2-3 пъти срещнах линкове със заглавия като "Българите са неспособни да създадат работеща държава" или "Българите са изчезващ народ", гледайки какво са пускали приятелите ми във Фейсбук.

Всичките имат общите белези: изказвания на известни европейски личности, политици или общественици, описващи в детайл проблемите на страната ни и на българите като нация. И разбира се, нито едно не е реално интервю - дори единият сайт, където могат да се намерят няколко от този сорт, се нарича Бъзикилийкс.

Мои познати и приятели коментират тези статии, все едно са истина. А и много други хора ги вземат за чиста монета, дори майка ми се беше подлъгала.

Дори и много от нещата, написани в тези псевдо-интервюта, да са истина, ги смятам за абсолютно недостойна заблуда. Някои виждат смисъл в това, защото показвало действителността - доста абсурден начин да се приеме действителността - да ни я каже някой "отвън", все едно не си я знаем! Много ме ядосват тези глупости, как най-после някой да кажел истината "колко сме зле, тъпи, бедни, и т.н..." И дори и да е голямата и гола истина, какво променя това? Аз мисля, че на всички ни е ясно, че имаме проблеми в България. Но да не би да ще се оправят, като четем измислени интервюта от Камерън и Умберто Еко?

Не искам да отделям повече място на тази пълна простотия. Вместо това: съвсем прясно, протестите срещу шистовия газ и единността на хората по тази тема показват, че имаме шанс да оцелеем, дори и според някои елементи да сме "най-загубената" нация. Става въпрос за това, че се събужда гражданското общество и дано хората повярват, че общата воля може да променя ситуацията. За в бъдеще и не само с протести.
Ето статии от чуждите медии по повод забраната:
http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-16626580
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15673642,00.html

Нека виждаме надеждата в себе си, а не в "спасители-месии", и дано Бойко е последният от този вид...

сряда, 4 януари 2012 г.

Кецове

За първи път видях рекламата в края на лятото и си казах - хубаво име, а пък позьорщина. Добре че подобни предразсъдъци не ме спират да пробвам отново и отново. Както е казал Айнщайн, истинската лудост е в това да повтаряш едно и също нещо безкрайно много пъти и да очакваш различен резултат. В някои случаи обаче трябва да забравиш за подобни "правила" и да повярваш в чудото...

Е, ако говорим за филма, чак чудо да е - не е. Но е много готин филм, свеж и добре изпълнен. Има я идеята, има го подходящото изпълнение към нея. С привкус на Нирвана, диви плажове, леко изтрещели от идиотския живот хора и кецове. Който не си е падал никога по което и да е от тези неща, няма да се изкефи много на филма.

"Кецове" ми напомни доста на Into the Wild. Със сигурност не всеки би се съгласил, че си приличат - външно има много разлики - един-единствен главен герой срещу компания от шестима, следване на цел все по на север срещу безцелно размотаване по един плаж... Но чувството, което ми донесоха, беше много подобно: желанието да излезеш от цялата тая сбъркана цивилизация, да захвърлиш оковите и да бъдеш човек в дивото - мръсен, танцуващ около огъня, може би малко по-свободен. Отчаянието на млади хора, които не намират нищо за себе си в обществото и искат да избягат, да създадат собствен свят. Саморазрушителният край. Дори използваните похвати на разказване малко си приличат: в единия случай дневник, а в другия заснемане на "филм" чрез серия интервюта с героите. Всеки от тях разказващ историята си, сякаш пише в дневника си.

Радва ме много българското кино :)