неделя, 31 октомври 2010 г.

Социалната мрежа: филмът за създаването на Facebook

Кой е Марк Зъкърбърг? Ако ме бяхте попитали преди три-четири дни, нямаше да мога да отговоря. Въпреки че ползвам Фейсбук вече две години. Не съм свикнала да си задавам въпроса: ей, кой е създал тоя или оня сайт?, нито да се впечатлявам от разни скандали за собственост и права между основатели.

Но този път се впечатлих. Питам се защо?


"Социалната мрежа" е филм, който доста реалистично пресъздава процеса на създаване на (може би) най-влиятелната мрежа в историята на Интернет - Фейсбук. Гледаш го и вярваш, че всичко е станало точно така - толкова е логично, добре навързано и изпипано по всички правила на киното. В един момент си мислиш "Уау, Зъкърбърг си е гений, как го е измислил само!", в следващия "Лайнар мръсен, как можа да си прецакаш най-добрия приятел така! Ще взема да си изтрия Фейсбук-акаунта!". После излизаш от киното и започваш да се чудиш доколко показаното във филма отговаря на реалността и как хората от Фейсбук са се съгласили да им се извадят на показ мръсните ризи?

Все пак трябва да се подчертае: показаното във филма НЕ Е реалността. Може и да отговаря на голяма част от нея, на основните конфликти, но си остава фикция. Така например не е много ясно дали Зъкърбърг наистина е толкова зле с жените, след като има приятелка от няколко години (Присила Чан). Добре де, може да си задник и пак да имаш гадже, но историята с мацката в началото на филма най-вероятно е чиста измислица. Отношенията на Марк и Едуардо също не са особено ясни. Според wikipedia дялът на Саверин наистина е паднал на 0.03%, заради което са се съдили със Зъкърбърг. Но по какви причини и как точно е станало, остава загадка.

Заслужава ли си да се гледа филмът - да. Защото те кара да осъзнаеш: дали живеем с него или го отричаме, Фейсбук е част от съвремието ни и историята му се превръща в част от историята на човечеството. Краят е отворен... и ние всички дописваме по малко.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Как се казваш?

Преди няколко дни в един разговор установих, че никой от присъстващите не си знаеше произхода или значението на името и се почувствах като голям nerd. Първо защото си знам моето, второ защото ми бяха известни някои общи факти. Ето част от тях:

-ел, -ела в края на името означава Бог (еврейски произход), например Емануил означава "Бог е с нас". Други примери са Михаела, Даниел, Емануела и т.н.

Изобщо, огромна част от имената, които използваме, са от еврейски или гръцки произход. Иван, Стефан, Георги, Петър, Александър и т.н., както женските им еквиваленти и различните вариации (например Йоана/Ивана/Иванка/Иванина...)

Славянските имена обаче също не са малко. На имена като Божидара, Мирослав, Светла, Явор произходът, а обикновено и значението, са съвсем ясни. Но освен тях славянски са също Иво, Пламен, Дарина...

На този сайт има много хубава информация за българските имена: http://www.angelfire.com/ca6/ivayla/bgnames.htm Освен сортирането по букви, в него присъстват и списъци с имена, посветени на природата, красотата и т.н. Един от най-добрите сайтове за етимология на имената от цял свят е http://www.behindthename.com/ - тук човек може да намери информация за всякакви народности.

Всъщност идеята на имената е да придават някакъв характер на човека, дори и само като външна украса. Затова ми се струва важно да знаеш какво е значението на собственото ти... Ако беше все тая, защо да нямаме номера вместо имена :)

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Горещо от Швабия

Един месец отмина, без да го усетя, а с него и активната част от ваканцията ми. Това е и причината да изчезна за известно време от блогопространството. А сега ме е обзело странното чувство за ново начало, макар че в действителност просто продължавам започнатото. На 4ти октомври се навърши една година, откакто съм в Германия: уау! Струва ми се, че съм била тук само един месец, колкото да свикна с атмосферата, а истинското ми битие в Немско едва сега започва.

Но стига излияния - не че не им е мястото в блога ми, но в този пост исках да обърна внимание на нещо доста по-конкретно. След една година в Щутгарт би било кощунствено неуважение от моя страна да не спомена нито веднъж

Особено след като в момента (от около два месеца) това е една от най-горещите теми в Германия. Ако има топ 5 на новините, Щутгарт 21 със сигурност присъства там.

Е, какво е това 21, какво общо има градът на Мерцедес с него и защо е задраскано? Да започнем от началото: проектът "Щутгарт 21" за пълно преустройване на централната гара съществува от средата на 90те, без да предизвиква кой знае какъв обществен интерес. Реклама в истинския смисъл на думата няма, информационните кампании се броят на пръсти.

Последното се оказва може би най-голямата грешка в цялата история, довела до събитията от последната година. Щутгарт 21 е мащабен проект: цената му е изчислена на 4 млрд евро, прогнозите обаче варират до близо 5 млрд. Гарата трябва да се преустрои напълно, пероните да станат подземни, новата сграда да заема няколко пъти повече площ от сегашната. За целта ще се вземе парче от съседния парк - Шлосгартен, а на мястото на сегашните релсови линии ще изникне нов квартал.

И ето че швабите (коренното население на Щутгарт и околността) се питат: хубаво, ама заслужава ли си 4.5 млрд евро? За правилната кауза ли ги даваме? Трябва ли ни точно Щутгарт 21 или има и алтернативи? Понеже хобито на шваба е банково-финансовото дело, той изведнъж се чувства застрашен, когато през 2010 без особени церемонии трябва да започне официално осъществяването на проекта. Към това се добавя лошият имидж на Щутгарт 21 сред зелено настроените граждани: откъде-накъде ще ни взимат част от парк, превърнал се в едно от най-приятните и символни места в града? Въпросите стават все повече, съмненията в ползите на новия комплекс също и така в края на 2009 започват протестите - всеки понеделник.


Обяснихме и защо е задраскано, остава да си отговорим на въпроса как е ескалирало това до национална драма? Протестите продължават вече почти година, всеки понеделник. Правителството заема отбранителна позиция и единствено допринася за имиджа си на отдалечена политическа инстанция, която не се интересува от мнението на хората. Според анкета на SPIEGEL 64% от населението на провинцията Баден-Вютемберг, чиято столица е Щутгарт, подкрепя идеята проектът да бъде гласуван на референдум. Въпреки това ситуацията продължава да е същата: десетки хиляди демонстрират, полицията ги гони, за да стори място за багерите, новините повтарят, че още не се е появило комрпомисно решение. Тепърва предстоят още преговори, изходът обаче е непредсказуем.

Протестна акция като тази е може би прецедент в историята на Германия, което пък й отдава особено място в историята на протестите въобще. Не става дума за основни човешки права както в демонстрациите на Мартин Л. Кинг през 60те, нито за митингите ЗА демокрацията в Източна Европа 89та и 90та. Щутгарт 21 е един наглед съвсем прагматичен въпрос, досущ като самите шваби. Протестът им обаче разюкрива растящото недоволство на населението от зеещата пропаст между политическата класа и гражданското общество. Ако 14 януари още означава нещо в България, тук е моментът да си го припомним. Да, и германците си имат проблеми, макар че рядко чуваме за тях.