понеделник, 15 декември 2008 г.

The conscious soul

Всичко започна пролетта, когато един швед ме спря на улицата в опита си да ми пробута някакъв комикс, чрез който да направя дарение за неговата организация. Понеже ме заговори на английски, си помислих, че е някой изгубен чужденец и нали съм си отзивчива - веднага бях готова да го упътя. А той - комикса... Добре, викам, и взимам да го разгледам - ама ще дам 2лв друг път. Толкова имах в джоба си. Все едно, говори ми той за еко-плановете на организацията и за свещените индийски книги, за новото духовно учение, накрая му дадох мейла си да ми праща съобщения за нещо си. Не крия, че ми стана интересно...
Така в продължение на няколко месеца получавам бюлетини за срещите на тази секта, ако мога да ги нарека така, за това кой се бил върнал от Индия и как щял да разказва какво е видял там. За това как ядяли вкусна вегетарианска храна. Безобидна работа.
Вчера влизам в пощата си - пак писъмце от тях. Вътре линк с клипче в youtube, създадено за промивка на мозъци. Или създадено от промит мозък, и аз не знам, но не разбирам как нормален човек би могъл да нарече това хубаво и приятно...
(ако на някой му е интересно за какво става въпрос, http://www.youtube.com/watch?v=0YdrVrr2yv8&feature=related
Надявам се да не се запалите, защото не нося отговорност за последиците...

събота, 6 декември 2008 г.

Изрезки от екрана

Поводът е "Шивачки", който ме измъкна за малко от аналитичната геометрия (а в нейните дълбини съм вкарана съвсем не по свое желание. Даже още не съм в дълбините, защото опитите ми да се гмуркам са малко непохватни..)
Да речем, че българското кино се е посъвзело от мутренските сюжети и неестестваната, слаба игра на актьорите. Човек не би очаквал да хареса Бони, да - чалга певицата от ромски произход, във филм, но което си е факт, си е факт. "Маймуни през зимата" се нарежда сред по-добрите български продукции за последните години, история за 3 жени през 2 различни исторически епохи. По време на социализма и в така нареченото модерно време - и всяка с драмата си, съвсем човешка и човешки разказана. Едната живее в ромски квартал и се бори за своето оцеляване и това на децата си, другата прави опит да надскочи определената й от режима съдба, а третата мечтае да има дете, но не може да зачене. В "Шивачки" момичетата също са 3, но историите им са много по-тясно преплетени. Весела Марковска я знаем всички от Денсинг Старс (с други думи, родни думи, Звездите танцуват), за Александра Сърчаджиева съм почти убедена, че съм я гледала в някоя постановка - а и името й говори, Елен Колева е ново име. Но пък успява да си изиграе ролята по най-чаровен начин, момиче с вътрешна нежност, ако някой може да ме разбере. Весела Марковска е момиче с външна нежност - глас, поведение, във филма сълзи. Елен Колева успя да ме убеди, че очите й отразяват парченца от душата, както всички твърдят за очите като прозорец на душата, едва напоследък започнах много да се замислям върху това.
А най-новият от трите филма, "Светът е голям и спасение дебне навсякъде", си е малко съкровище. Единствената забележка, която имам, е че имаше твърде много места, на които плаках.. и от толкова сълзи пропусках някоя и друга реплика. Но филмът не е мелодраматичен или пък изкуствено прочувствен, не е твърде оптимистичен, дозата позитивизъм е подобаващо отмерена и е напоена с достатъчно горчив реализъм, за да се хареса и на по-претенциозните. Резултатът беше, че се научих да играя табла - е, колкото да имам шанс да спечеля с повечко късмет, но какво пък. Резултатът беше и че се обнадеждих за българското кино, че се изпълних с повече ентусиазъм да гледам и "Дзифт" (но още не съм ;/). И резултатът беше, че въобще седнах да пиша това.



сряда, 19 ноември 2008 г.

70 секунди или един светофар

В неделя с майка ми и сестра ми ходихме на пазар за дрехи. Всичко много хубаво, към 4-5 часа бяхме вече в колата на път за вкъщи, донякъде доволни, донякъде - не, но във всеки случай доста изморени... Всъщност не се случи нищо особено. В това се крие и тъжното в цялата история: че не е нищо особено да чакаш на светофар да завиеш наляво и хората отдясно да се пререждат по възможно най-нахалния начин, а от другата страна на улицата да има полицейска кола. И не е нищо ненормално в София да цари абсолютен хаос на пътищата, а полицаите да те спират, защото ти е мръсно стъклото. Или защото не си си сложил колана.

Сама хващам пробягалата мисъл из главата ми - ами аз затова искам да замина! А знам, че въобще не искам да замина заради това (всъщност имам желание да следвам в чужбина), нито пък мечтата ми е да живея в чужбина. Но в онзи момент ме обзе такъв яд, че се разтреперах. Чудя се, наистина ли на българите им трябва диктатура или някакъв потискащ вид управление, за да се спазват правилата? Защото правила и контрол трябва да има, това е ясно - друг въпрос е къде остава балансът и личната свобода. Но някакси ми се струва, че определено не светофарът е мястото, където човек да изразява себе си и личната си позиция...

сряда, 12 ноември 2008 г.

Новия вестник (и да осветим новия блог)

Добър пример как рекламата си върши работата: вестникът със страници-думи хващаше окото в метрото, не само моето, но и на останалите хора. После силен старт в понеделник - на автобусната спирка раздавач, а вестници, за разлика от листовки, май се отказват по-трудно. В същото време се оказва, че в броя на Капитал е имало цяла статия за това. Но до нея стигнах едва по-късно.

Да оставим настрана този първоначален успех - изгледите за бъдещето на вестника са добри, заканите на екипа звучат сериозно и обещаващо, не остава друго, освен да се оглеждаме за него =)

-> става дума за Градски вестник, който започна да излиза този понеделник като безплатно издание.