вторник, 16 август 2011 г.

Мотоциклетни дневници

Удивена съм какъв прекрасен филм намерих, без никога да съм го чувала, без да са ми го препоръчвали и без да стои в някоя класация на награди и номинации!

А той всъщност има общи неща с някои от другите, за които съм писала тук...
- аржентински е, като Тайната на техните очи (поне частично)
- разказва се за пътуване, което променя начина на мислене на главния герой - като в Светът е голям и спасение дебне навсякъде
- ражда се идея, която прави главния герой символичен за времето си - като в Социалната мрежа.

Само че действието не се развива само в Аржентина, героят не е загубил паметта си и идеята му няма нищо общо с печелене на пари. Защото става въпрос за Ернесто "Че" Гевара и за неговите "Дневници на мотоциклетиста". Наистина това е филм, който различните хора могат да гледат под различна перспектива: за едни би било интересно как се е родила революционерската идея в главата на Че, за други - как от "объркан" млад човек той се превръща в човек с цел в живота, за трети би бил красива разходка из Латинска Америка, а за четвърти - всичко това накуп и още много.


Аз не знаех почти нищо за Че, освен че е обикалял из Латинска Америка и е подкокоросвал хората да се вдигат на бунт и да стават комунисти, и че накрая е бил в Куба, където нещата са се получили. И че стои на всички онези фанелки и значки, отпечатано лице в черно върху червено. Сега обаче имам чувството, че го познавам - че ми е близък и сякаш сме водили толкова много разговори... Може би защото така добре разбирам целия му идеализъм, огънят, който гори в него и не би му дал мира да седи на едно място и да чака със скръстени ръце. И любовта му към хората! Към всички хора, но най-вече към тези, които се нуждаят от енергията на неговата щедра душа.

Но филмът не е патетично излияние в почет на идеалистите, както го изкарах аз. Заслужава си най-малкото, защото в никой момент не знаеш какво следва по-нататък и не си отегчен, защото актьорите играят невероятно естествено, защото те кара да се усмихваш през цялото време и те оставя с хубав вкус в душата ;)

неделя, 14 август 2011 г.

Мисия опитомяване на слънцето: продължение

Трите актуални Р-та в соларната енергия: растеж, развитие, рециклиране.


Най-важните пазари в Европа са Германия и Испания, следвани от Франция, Италия и Австрия. В оптимистичен сценарий за 2012, инсталираният капацитет по света ще бъде 44 GW, което може да се сравнява с енергията, произведена от 44 атомни реактора (*oбщо в света атомните реактори в момента са 440).


Зелен лазер, използван от фирмата Inventux при производството на соларни модули. Те са една от водещите немски компании, занимаващи се с научна дейност по оптимирането на процесите в областта. Акцент пада върху технологията на микроморфните модули, при които се ползва силан (газообразен силиций) - той се обработва не толкова трудоемко, както нормалният, и така се спестява енергия.



Сред основните предизвикателства пред соларната индустрия е грижата за остарелите панели. За да не се превръщат в отпадъци, вредни за околната среда, се налага да бъдат рециклирани. Много производители вече са видели в това ново поле за бизнес-развитие: не само водени от екологични причини, но и за да употребят отново ценните материали.

Пример за това как функционира един такъв процес може да се види във видеото.






четвъртък, 11 август 2011 г.

Старо vs. ново или старо&ново

Учейки за изпита по журналистика другата седмица, се потопих отново в размишления за блоговете и за съвременните средства на комуникация. Един от големите въпроси, които се разискват, е дали традиционните и новите медии се допълват или новите ще изместят старите... Замислям се върху собственото си поведение, върху причините да чета и коментирам блогове и от време на време да пиша и аз самата.

Първо да поясня какво се има предвид под традиционни медии: професионални журналисти, редакция, масова публика, ниски нива на интерактивност между автор и потребител, систематични и изпитани методи на работа с информацията и т.н. Значи, ако четем dnevnik.bg или гледаме клипове на btv.bg - въпреки че е в Интернет - се обръщаме към старите изпитани журналистически методи и ценности. От друга страна, който чете това в момента, може да придаде смисъл на термина "нови медии".

Може ли едното да измести другото? Лично за мен - не! Мога да опиша поведението си в две изречения, актуален пример - случилото се в Норвегия. Ако искам информация по случая, факти, последни новини, обръщам се към новинарските сайтове, гледам репортажи и си създавам картина на събитията. След това ми се приисква да обсъдя с някого, да видя каква картина са си създали другите - чета блогове и коментари. Въобще, за мен блоговете имат една много прекрасна и дори възвишена функция: връщат някои от журналистическите жанрове към корените им.

Да си призная, още миналата година, когато учехме при един редактор как се пишат различните видове журналистически текстове, забелязах, че опа - то имало много правила... Разбирам и оценявам, че за някои жанрове това е особено важно, например за информационни статии или за интервюта и т.н. Но в много случаи се губи от очарованието на текстовете! Разбира се, че предпочитам да прочета абсолютно свободно написан коментар, дори да е от напълно неизвестен за мен човек, отколкото сто пъти прередактиран текст с амбиции за голямо мнение. Предпочитам сама да преценя дали и доколко едно мнение е аргументирано - не е нужно авторът да е размишлявал преди това над въпроса, точно какъв вид аргументация ще използва в написаното. Особено силно пък важи за разни кино-критики и въобще, културни критики. Разни специалисти, оценявали вече безброй пъти - супер, понякога може и да е интересно, но мен повече ме вълнува какво е казал някой, когото познавам (вече) като личност и като светоглед. Така сама си създавам впечатление, дали филмът има изгледи да ми хареса и на мен, или пък не. А обективната гледна точка на специалист, че този филм е голям шедьовър или пък че е посредствен, в този случай не ми носи никаква полза.


В някои сфери стандартизацията носи предимства, в други - не. Когато четеш един текст, веднага усещаш дали авторът е искал да го напише и дали е предал искрица от себе си в него, или му е било зададено да го направи и го е свършил по поръчка. И: както в нормалните медии има страхотно написани мнения, така и в блог-журналистиката има доста силно информативни материали. Хубавото на Интернет е, че сам решаваш накъде да се обърнеш и кого да слушаш :)