понеделник, 26 януари 2009 г.

За сладките неща

Аз не съм любителка на сладкото - не обичам торти, не обичам палачинки, не обичам и сладкиши с твърде много крем, пък бил той и шоколадов. Ям ги, правя усилието и първите 2-3 хапки "стават", понякога дори е вкусно. Но не ги обичам. Точно затова оставам удивена всеки път, когато някой ми сервира сладкиш, който ми харесва - така или иначе съм решила, че аз съм си виновна, като не обичам тонове безвкусна сметана върху тортата. Да, наистина, признавам, майка ми прави страхотни торти и сладкиши, които ям с удоволствие.
Но нищо не може да се сравни с НЕЯ. Когато я видях, си казах: ето я, поредната добре изглеждаща, но тежка със сладостта си торта. Когато опитах от нея, познах чувството веднага. Ако обичаш силно, с цялата си душа, тогава страстта не те изгаря, нито пък ти тежи, тя не е бреме или грях - тя е сладост по цялото ти тяло. Слагайки второто парче в устата си, вече бях дълбоко затънала в тази страст. Не мога да забравя топлината, разливаща се в душата ми с всяка следваща хапка.
Кой е майсторът на тази торта? Не знам. Но е Майстор, за което искрено му се възхищавам, защото е успял да постигне нещо невероятно в това, с което се занимава. В онзи момент, миналата седмица, разбрах каква е разликата между това да си майстор-сладкар и това да си Майстор. И доказателство е, че неговата торта е завела не е един човек - в пица Gray, на ъгъла на Сливница и Константин Величков. Там впечатлява не само бисквитената торта, но за това някой друг път...

Пица Грей в Програмата

петък, 9 януари 2009 г.

Играчки от яйца

Понякога съм абсолютно убедена, че животът ми не е низ от случайности, а подреден от някой, който ми намеква нещо. Кой е този някой и какво ми намеква - това още не съм разбрала. Но днес, тъкмо след като бях отново на път да се загубя в лошото си настроение и се опитвах с всички сили да се изтръгна от желязната му хватка, бях наистина сюрпризирана от едно яйце Kinder Surprise.. Ето какво ми се падна:



Че даже моето се и плезеше.. и ми намигваше. Още не съм намерила отговор на въпроса дали всички тези случайности са плод на въображението ми и начина, по който свързвам събитията, или пък наистина са си изражения на висш разум..

петък, 2 януари 2009 г.

Нова година, нов късмет

Зачудих се аз, какво толкова й честваме на Новата година... ако някой седи и ни наблюдава отнякъде - милиони идиоти, крещящи в умопомрачение, пияни, а в небето летят фойерверки, тържествена музика и реч на президента - гротеска. Все още не съм намерила някой, на който да му е толкова смешно, колкото на мен.

Въпреки това, хубавото прекарване си е хубаво прекарване, сам си вдигаш самочувствието с мисълта колко яко си се забавлявал на Нова година. Аз ли нещо съм се смахнала с тази суета? Е, дано и годината е хубава, а не само купонът. А и късметчетата трябва да се пазят ;) До другата година...