петък, 30 юли 2010 г.

Енергия от пустинята

Какво ще се получи, ако част от територията на Сахара бъде покрита със соларни инсталации?

Проектът се нарича Desertec, а една от главните му цели е да снабдява Европа с 15% от нужната й днес енергия. Ако ви изглежда малко, имайте предвид, че в този план (изпълним най-рано 2020-2030г.) немалък процент от енергията се добива от местни алтернативни източници като водни и вятърни електроцентрали или соларни панели на място. Друга част пък би останала зависима от изчерпаемите ресурси.

Desertec е известен главно заради идеята да се използва слънчевата енергия в пустинята, но всъщност той се състои от повече компоненти - разработването на подходящи алтернативни източници в целия район ЕС + БИСА (Близък Изток и Северна Африка), както и създаването на канали между тях. Ето и карта на проекта, която не е особено информативна, затова пък представя главните щрихи нагледно.

Освен за ЕС, соларната енергия, добивана от Сахара, би покривала голяма част от енергийните нужди на местното население, т.е. на северноафриканските държави. От картата се вижда, че за България е отредено производството на биоенергия, не е много ясно обаче кой би я произвеждал и при какви условия.




Кой стои зад проекта?
Магическите думички: Транссредиземноморска Кооперация за Обновяема Енергия
Понеже това не помага особено, се налага да конкретизираме: първо, в кооперацията участие взимат Римския клуб - състоят се от специалисти в най-разнообразни области от целия свят. Обявяват за свои основни цели опазването на околната среда, глобализацията (не одобряват обаче настоящите тенденции), устойчивото развитие, трансформацията на обществото, най-вече на ценностите му, както и мира и сигурността. Накратко, казват, че искат да решат световните проблеми.
Другите участници са Хамбургската фондация за опазване на климата и Националния център за енергийни проучвания на Йордан. Повечето от останалите членове на фондацията са немци.

Сред проявилите интерес са Siemens, Deutsche Bank, енергийните компании E.ON и RWE, както и застрахователите Munich Re.
Сумата, която най-често се споменава като обща инвестиция до 2050г., са 400 милиарда евро.

Основните идеи
Концентрирана соларна енергия:
Огромни огледала се поставят така, че да отразяват и концентрират слънчевата светлина върху определени точки, подобно на съсредоточаването на лъчи през увеличителни лещи. Създадената топлина се използва за задвижването на парни турбини, които от своя страна генерират електричество.
Според изчисленията на Немския Космически Център, със соларни инсталации е нужно да се покрие по-малко от 1% от пустините по света, за да се произведе толкова електричество, колкото светът използва днес.

Концентрираната соларна енергия може да се използва допълнително и за превръщането на морска вода в сладка. Така евентуално би могла да се осигури питейна вода за местното население, както и напояване за изкуствените канали.

Видео с кратки обяснения на английски


Тези идеи не са нови - те са залегнали до голяма степен и в "Проект Гора: Сахара". В Испания пък технологията на концентрираната соларна енергия вече функционира в големи мащаби: станцията Андасол 1. Тъй като ЕС предвижда алтернативните източници на енергия да се подпомагат финансово (чрез така наречените feed-in-tariffs), испанското правителство гарантира цени от 26 евроцента/kWh за 25 години. Целта е да се осигури благоприятна среда за процъфтяване на този бизнес в страната. Най-малко от такива финансови механизми се нуждаят на местата, където слънчевата светлина е най-много - области в Америка, Африка, Китай, Индия, Австралия или БИСА. Съответно там цените на електроенергията биха паднали най-бързо. Изчисленията на Немския Космически Център показват, че при построяването на множество соларни станции в следващите десетилетия, цената би могла да падне до 4-5 евроцента/kWh.

Андасол 1 в Испания








Инициативата Desertec вече има подкрепата на немското правителство в лицето на Ангела Меркел, която изразява желание да се освободи от зависимостта от руския газ. Доколко обаче това е стабилна във времето позиция, може само да се предполага. Германия залага доста на алтернативната енергия и има не една програма за финансирането й (например подпомагане на хората, решили да поставят соларни панели на покрива на къщата си). Но в проект като Desertec има и много неизвестни, а и неговото изпълнение се нуждае от повече години, през които правителството със сигурност ще се смени неведнъж.

Позитивното в Desertec?
- Опит да се изтръгнем от хватката на изчерпаемите източници на енергия, както и евентуално от енергийната ни зависимост от Русия (последното поне в някаква степен).

Някои Въпросителни
- Не означава ли един такъв мащабен проект същата зависимост от големи производители?
- Доколко регионът БИСА е стабилен политически? Европа би могла да се окаже в неприятно положение, ако някоя от страните внезапно откаже да кооперира, а това е сравнително реалистично в тази част на света. Значи, кранчето пак да спре, само че този път не от Русия.
- До каква степен е "екологично чист" проект - колко дълго могат да функционират соларните инсталации и какво е необходимо за поддръжката им? Можем ли да изхождаме от гореспоменатия 1% застрояване на пустинята? 1% изобщо малко ли е (ако е съсредоточен само в Сахара, 1% от общата пустиня на Земята би могъл да бъде например 20% от Сахара... така че има известна относителност в данните, изнасяни от фондацията).

още по темата:
Сайта на фондацията Desertec: http://www.desertec.org/
5-минутно клипче от Deutsche Welle на английски: http://www.youtube.com/watch?v=FKmUALFRhhs&feature=related

неделя, 25 юли 2010 г.

Аз ли сънувам, че съм пеперуда...

... или пеперудата, че е човек?

Винаги съм си спомняла много от сънищата си, но има периоди, в които "сънувам" екстремно много! Слагам глагола в кавички, защото често се използва с това значение, а всъщност според учените, дори да смятаме, че не сме сънували нищо, ние просто не помним какво сме сънували. И така мен открай време ме занимават един куп въпроси, свързани със сънуването.

- Защо сънуваме? (най-тривиалният въобще, но от него следва отговорът на всички останали) - Интерпретации колкото искаш, може би живеем в различни реалности, може би сънищата са просто случайни картини, невронни връзки, пулсиращи в произволни посоки, а кой знае дали не си спомняме разни работи от минали животи. Аз си избрах една от най-новите теории, която ако не друго, се базира на емпирични доказателства: сънищата са продукт на еволюцията, чрез тях съзнанието ни преживява повече ситуации, отколкото е възможно в реалността -> помага ни да открием решения на проблеми за екстремно кратко време. Това се връзва перфектно и с любопитния факт, че част от великите открития като Менделеевата таблица и структурата на ДНК-молекулите са първо "видени" насън.

- Има ли значение това, което сънуваме? Ако да, какво е то? - Когато бях по-малка, четях редовно значенията в един онлайн съновник. Отдавна спрях да го правя, защото някакси няма логическа обоснованост и много пъти се стига до абсурдни тълкувания. Днес пък се зарових и открих много различни интерпретации, по-скоро психологически обосновани, отколкото суеверни. Разбира се, само ако приемем някоя от научно базираните теории за отговор на първия въпрос...
Ето един такъв сайт (на английски)

- Защо в някои периоди сънуваме (спомняме си сънищата си) по-често, отколкото в други? - Например пушачите според някои проучвания сънували принципно по-рядко. Затова пък като спрат да пушат, почвали да си спомнят повече сънищата си, поне в началото на въздържанието. Обяснение на това може да е пренастройването на организма, в резултат на което има повече стрес -> повече нужда от сънища. Аз обаче не съм сигурна, че това е много вярно, защото имам съвсем друго наблюдение. Точно когато съм била в периоди на спокойствие, съм сънувала страшно много. Но кой знае, може само да съм си мислела, че съм спокойна, а организмът ми да е бил в стрес :D

Сега ще спомена разни интересни факти. Първият е в подкрепа на еволюционната теория за сънищата, а за останалите човек може сам да прецени. Някои изследвания показват, че в 30% от сънищата на децата от 2-6 г. присъстват животни, докато при възрастните само в 5%. Вярно, много от животните в сънищата на децата били безобидни пухкави същества, но почти половината пък били страшни зверове, които ги преследват и които няма как да са срещали в реалния си живот (е, ама са ги виждали в книжки, филмчета и т.н...).

На този сайт пък човек може да си направи дневник за сънища, отчитайки по ключови думи основни характеристики на съня (по желание, разбира се). На сайта до момента има регистрирани 145 101 сънища, но като се има предвид, че постоянно се качват нови, броят нараства с всеки изминал час. Даже и аз днес постнах един. Хубавото са обаче получените статистики, от които обобщението е:

- кошмарите, насилието, както и любовно-романтично-сексуалните сънища и тези, в които става дума за връзки, са най-разпространени; веднага след това идват обаче сънищата с музика, което за мен е бая странно - аз поне не помня да съм сънувала музика!

- най-често действието се развива вкъщи или в училище (вероятно много от участниците са в училищна възраст или пък сънуват в минало време :Р)

- емоцията, която се среща най-много, е "чувство на спокойствие" (хъхъ?? при мен няма такова нещо), след това идват страхът, объркването, тревогата и стресът; има обаче и доста сънища с "щастие"...

- участниците са логично приятели или роднини, но и в голяма част - животни (което противоречи на 5те процента); интересното е, че се сънува повече майката, отколкото бащата, и сестрите повече, отколкото братята

Дългичко стана, а възнамерявах да е съвсем кратко...
Тук има списък с филми, които имат някаква връзка със сънуването.
Аз гледах "Waking Life" - не мисля, че има превод на български. Той е повече философски, отколкото каквото и да било друго - даже почти няма сюжет. Нестандартен е, най-малкото защото е заснет с реални актьори в реална обстановка, но е дигитално обработен и изглежда като анимационен. Тъй като не мога да отварям zamunda, не знам дали го има там, но торент може да се намери лесно в google (просто пишете waking life.torrent), а субтитри има в subtitri.net :)

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Енергия на бъдещето

Целия юли месец слушаме и четем за договарянето на нови цени за газ от Русия и подписването на споразумения за „Южен поток”. Назрял е моментът да започна един проект, който ми се върти от известно време в главата. Пък и бях обещала продължение на разказа за еко-фестивала, състоял се в началото на юни. Е, надали ще бъде смислено да се впусна в детайли за всичко, което съм видяла, научила и преживяла там. Затова пък вдъхновението, което получих под формата на информация, идеи и ентусиазъм, кристализира в следното: всеки месец ще пиша за проект, технология, политика или каквито и да било новости, свързани с енергията на бъдещето.

Въпросът е важен не само заради оспорваната теория, че климатът на Земята се променя в следствие на човешката дейност. Става дума също и за постепенното изчерпване на ресурсите от горива, за екологичните опасности (като катастрофата в Мексиканския залив), както и за болезнената ни зависимост от големите производители на енергия. Нужно е само да се огледаме: човекът в цивилизования свят е нищо без енергия – за да готви, да се топли, да работи, да се забавлява...

Няма да огранича темата само до т. нар. алтернативни източници – например, има много поддръжници и на атомната енергия. Целта е да научим малко повече за съществуващите идеи – независимо дали вече приложени или не – и да помислим какви шансове и опасности крият зад себе си.

Първата статия ще се появи в края на месеца =)
Дотогава: много слънце, усмивки и по-малко електроенергия...

понеделник, 19 юли 2010 г.

Имам си...

Замисляли ли сте се колко често използваме глагола "имам"? Дори за неща, които реално няма как да притежаваме: мечти, проблеми, идеи, приятели, време... Да, те са тясно свързани с нас и може би глаголът е просто една индикация на принадлежност. Според Ерих Фром обаче (автор на "Да имаш или да бъдеш") зад тази езикова употреба стои повече - тенденцията на едно цяло модерно общество да се стреми към притежанието като висша ценност.

Преди време писах за Фейсбук, за някои феномени, свързани с прекомерната му употреба или пък с пълното отричане на неговите предимства. Един от тези феномени е "колекционирането" на приятели. Важи въобще за социалните мрежи - колкото повече приятели имаш, толкова си по-готин. Но притежаваш ли приятелите си? Можеш да им бъдеш приятел или те на теб, но не и да се имате взаимно.

Добре, да речем, че това не би убедило много хора в крайния, донякъде религиозен материализъм на обществото ни. Аз също се отнасям критично към това, защото не знам доколко е вярно твърдението на Ерих Фром, че езиковата употреба на глагола "имам" се е разпространила във всички сфери на живота едва в последните столетия. Но примерите за надмощието на перспективата "Аз имам, значи съм" са навсякъде около нас... Вероятно много от нас ги забелязват, без да си дават сметка, че всички те могат да бъдат обвързани в една цялостна житейска философия.

Аз съм се питала: защо много хора, когато отидат някъде - на пътешествие (екскурзия), разходка, купон или каквото ще да е - прекарват почти цялото време зад обектива на фотоапарата? Нито са професионални фотографи, че от това да им зависи прехраната, нито пък на някому са нужни чак толкова много снимки. Не отричам, че е хубаво, полезно да си направим снимки, за да допълваме в бъдеще спомените си. Но да снимаш постоянно ми се струва болестно състояние, което ти пречи да се насладиш на изживяването през собствените си очи и със собствените си сетива вместо чрез техническите показатели на дигиталната си камера.

А какво наричаме "любов"? Твърде често си мислим, че ревността е индикатор за дълбоки чувства, за любов... Но ревността не е нищо друго освен болестното желание да притежаваме партньора си, така че да "си е само за нас". Истината е, че не можем да сложим човека в клетка, да му забраним да се среща с други хора, да има различни приятели или дори увлечения. Не искаме партньорите ни да бъдат домашните ни любимци, нали? Само че така се получава при много двойки. Жените искат от мъжете да правят всичко, което им заповядат, да изпълняват всичките им желания и капризи. Мъжете пък ревнуват от всеки нов приятел или познат, за когото жената им разкаже. Накрая всички се оплакват от другия пол, започват се генерализации - кой изоставя другия по-често, кой е по-верен (или изневерен :Р), разни психологически стратегии за манипулация намират място в евтините съветници стил "как да живея по-щастливо". Мода е за много мъже, а все повече и жени, да броят сексуалните си завоевания, сякаш колекционират някакви вещи.
Не може ли да е другояче? Аз искам да бъда обичана, а не притежавана.
Преди време в едни "полови откровения" по случай 8 март написах няколко думи за вибраторите. Те пасват перфектно и тук: символът на покоряването на противоположния пол, на превръщането му в играчка, която може да бъде наше притежание.

Последният, но не и най-маловажен пример, е отношението към природата. За съжаление материализмът промива мозъка на човека до такава степен, че той забравя какво всъщност представлява: един съобитател на планетата Земя, наред с много други. Нашата в момента доминираща "западна" цивилизация се стреми да покори природата, да затвори и нея в клетка - в зоопарка, в резерват за диви растения и видове, в безогледно експлоатиран източник на "блага". Ясно е, че вече не можем да се върнем към обикновения живот на индианците или други народи, които се приемат за част от природата, а не за богове, стоящи над нея. Но бихме могли да се замислим, да променим поне малко начина, по който гледаме на света около себе си. По този случай има една прекрасна песен от Покахонтас: филм, който е анимационен и затова е смятан за детски, въпреки че в него има твърде много неща, които едно дете не може да осъзнае особено ясно. Има твърде много философия над нивото "детско филмче".

Накрая ще цитирам началото на една глава от книгата на Ерих Фром:
Много е измамно и в същото време примамливо да стоиш на едно място, без да напредваш — с други думи, да разчиташ на онова, което притежаваш, защото знаеш, че го имаш. Това ни кара да се чувстваме в пълна безопасност. Затова се боим да прекрачим в неизвестното и избягваме да го правим. Наистина крачката може да не се окаже рискована, след като сме я направили, но преди да я направим, неизвестността ни плаши с евентуалните рискове, които крие. Само старото и изпитаното е безопасно или поне така ни се струва. Във всяка нова крачка е заложена опасността от неуспех и това е една от причините, поради които хората толкова много се страхуват от свободата.

сряда, 14 юли 2010 г.

Тайната на техните очи

Защо светът е несправедлив? По важното: можем ли да погледнем справедливостта в очите... Колебая се. А справедливостта е една от онези абстрактни думички, които предизвикват най-много вълнение в мен. Дали не е от името ми.. (Даниела - /евр./Съд Божий)
Но като всички подобни думички, сътворени от човека, може да се изкриви така, че да остави философи и обикновени хора векове наред да си блъскат главата над значението й. Може би е по-добре да не повтарям тази грешка, защото реалността си е реалност и понякога не можеш да направиш друго, освен да я разкажеш в една история.

Историята е "Тайната на техните очи" (El secreto de sus ojos), спечелила Оскар за чуждоезичен филм на 2010. Тази година и български филм стигна далеч в надпреварата, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". На него плаках и се смях, тук останах потресена и изпълнена със съмнение.

Накратко: Някога работил в правната система, Бенхамин Епозито решава да напише роман за един от случаите, оставил дълбок отпечатък върху целия му живот. По пътя не само си спомня събитията преди 25 години, но и търси смисъла в тях, за да подреди пъзела от собствените си страхове и желания.

вторник, 6 юли 2010 г.

Българския тийн филм: t33nday

Приятно ми е, че отново мога да напиша нещо позитивно за българското кино (разбира се, имам и някои пропуски, които трябва да се попълнят рано или късно). А пък още по-приятно ми е, че става въпрос за филм, правен от ученици, в който се разказва за ученици. В началото подходих скептично, но добрите впечатления се натрупваха през цялото време и накрая останах много, много доволна, че съм го гледала. И ми се гледа отново :Р

t33nday разказва за ежедневието на Крис, ученик от Френската гимназия в София, който има своите критики и съмнения по отношение на съвременното общество и начина, по който то функционира. Заради вътрешната си разкъсаност, предизвикана от израстването му и формирането му като личност, той има и някои проблеми в училище. Рамкиращи са монолозите, чрез които са представени разсъжденията му върху случващото се около него.


Както може да се предполага, филмът не е напълно професионален. Критика в това отношение може да има много, но аз няма да се съсредоточа върху нея. Всъщност това не е първият филм, има и два предишни. Интересното беше, че прочетох доста от критиката към втория и забелязах, че авторите са се съобразили с голяма част от нея в третата част, което е много похвално.

Защо ми хареса? Защото е естествен! Не прави тромави опити да надскочи реалността, в която живеем, а обратното: задълбочава се в нея, показва я през очите на един тийнейджър. В същото време не натоварва с излишни разсъждения - да, на моменти монолозите звучат пресилено отчаяни от живота или наивни, но и това е част от автентичността! Важното е, че колкото повече слушаш, толкова по-искрено ти звучат думите на главния герой. Успяваш да повярваш, че това наистина го вълнува, а не е само фикция. А това е невероятно постижение!

Освен това филмът разказва за НАШАТА действителност, в България, в София - на учениците в гимназията. Добре де, аз вече не съм ученичка, но доскоро бях. Затова се удивих колко добре са успели да пресъздадат езика, поведението, навиците на поколението ни, типовете хора в класа, държанието на учителите... Един филм никога не може да обхване реалността в цялата й пълнота и сложност. Но може да ни накара да повярваме, че е успял, да ни убеди в истинността си. Е, t33nday се справи с тази задача при мен :)

Критиката от мен е насочена най-вече към някои не толкова правдоподобни моменти - например "сбиването" на момчетата, което беше само леко побутване и беше нереалистично учителката да повика майката на Крис на среща заради това.

Но стига от мен, най-добре е филмът да се гледа, а аз с удоволствие бих го обсъждала с всеки, който има желание :)

Онлайн или за сваляне тук

неделя, 4 юли 2010 г.

Изберете българското...

Ето нещо много любопитно, което научих току-що, ровейки се из писания за политиката в Бразилия:

Тази година на 3 октомври ще се проведат изборите за президент на Бразилия, което е голямо събитие, защото управлението (изпълнителната власт) на страната се формира от президента. Дотук добре, но идва изненадата - кандидатът с най-големи шансове е жена, при това от български произход. Казва се Дилма Русеф и е дъщеря на Петър Русев, преименувал се на Педро Русеф. Той е бил свързан с комунистическата партия в България през 20те години и е избягал към Франция, а по-късно и към Бразилия. Причината да емигрира не е съвсем ясна, според повечето източници е по политически причини, но може и да е било свързано с фалита му (занимавал се е с търговия). Друг интересен факт е, че е бил приятел с Елисавета Багряна, която дори му е посветила стихотворение след смъртта му - "Шепа сняг".

Самата Дилма е била партизанка от най-ранна младост, края на 60те и началото на 70те години, когато в Бразилия се е установила военна диктатура. Заради тази си дейност е лежала 3 години в затвора, след това е завършила икономика и се е включила първо в Демократическата работническа партия, а от 2001 е член на Работническата партия(Partido dos Trabalhadores). В последните четири години оглавява канцеларията на настоящия президент (бразилски вариант на Ангела Меркел? :Р), който я е посочил за своя наследничка.



След като споделих откритието си със сестра си, тя коментира: "Ние българите сме новите евреи"...