сряда, 28 декември 2011 г.

Лора от сутрин до вечер

Да започна и аз да се образовам кои са новите български филми - днес направих крачка в тази посока и гледах Миленита в "Лора от сутрин до вечер". Лек и готин, приятен филм, както за окото, така и за ухото. Историята също си я биваше - вниманието ми беше задържано от началото до края, или по-точно от сутринта до вечерта.

Единственото, което ми се стори странно, е че филмът бива определян на някои места като по-алтернативен и "инди". На мен пък ми се стори като цяло нормален, дори комиксовите моменти не ми направиха чак такова "алтернативно" впечатление - ами че киното си e изкуство и такива неща са си съвсем на място там.

И съм абсолютно ЗА да има повече такива български филми, с по-малко ефекти и бюджет и повече човещинка.

ПП: това със зарчетата накрая беше също готино - ако не те кефи нещо, намери начин да го размагьосаш...


понеделник, 21 ноември 2011 г.

Турист-ването

Вчера бях на едно от най-посещаваните туристически места в Германия: замъка Neuschwanstein (Нойшванщайн). Колкото и типично немско-франкенщайнски да звучи името, всъщност има красиво значение - "нов лебедов камък". Това е и замъкът, който Дисни са използвали за логото си...













Замъкът се намира не много далеч от Щутгарт и вече съм била там веднъж, така че този път не влизах вътре, а се разходих малко наоколо. Наистина прави впечатление какви стълпотворения от хора се изсипват, за да го видят, и се чудя дали повечето наистина ги интересува, или просто следват тълпата, известността на мястото, туристическите гайдове, които са казали "ето това трябва да се види". Да, в началото е имало смисъл в съвета, но в един момент така се е наложило като нещо задължително, че почти никой вече не се замисля.

Колко много такива места има и наистина ги съжалявам - ако имаха душа, мисля че биха били нещастни... Преди няколко седмици посетих един манастир в околността. Строен през Средновековието, страхотно запазен и до днес, съхранил каменната атмосфера на времето си. Няма много какво да видиш вътре, няма кичозно украсени зали или невероятни произведения на изкуството. Все пак няма да забравя как стоях до едно малко прозорче на църквата и през него минаваше един слънчев лъч светлина. Невероятен момент: нямаше никого наоколо, беше тихо, а на мен ми беше толкова студено в този каменен манастир и стоях две-три минути под слънчевата струйка, за да се стопля.

Мисля, че хората, които посещаваха този манастир, наистина се интересуваха от него, и той би бил "щастлив". И мисля, че няма смисъл да ходиш някъде и да гледаш нещо, ако не го преживееш. Мисля, че смисълът на пътуването е не само в нещата извън теб, а във взаимодействието между тях и вътрешното ти състояние.

Покрай това се сетих за разни "алтернативни" начини да се пътува, които все повече набират популярност, особено сред младите хора. Те са и по-евтини - например да спиш в хостел, вместо в хотел. Хостелите са нещо като хижи, където най-често споделяш стаята с други хора. Един от най-известните сайтове, където можеш да намериш и евентуално резервираш хостел, е http://www.hostelworld.com. Предимството е, че можеш да се запознаеш с други хора, тъй като обикновено отседналите там са отворени към запознанства и приключения (собственоръчно изпитано).
За още по-авантюристично настроените има и http://www.couchsurfing.org/ - един вид борса между пътуващите хора. Днес някой спи у нас, утре аз отивам "на гости" на друг, и всичко това се координира чрез тази интернет платформа.

Самото пътуване пък може да е също авантюра - ако си запазиш билет, но не знаеш за къде. Blind Booking e оферта на немските авиолинии German Wings, така че я има само от няколко града в Германия. Но кой знае, може да се появи скоро и на повече места...

Освен това аз лично не разбирам за какво му е на някой да си купува книга-туристически гайд. В Интернет има толкова много информация, и то безплатна! И най-прекрасното е, че докато я търсиш и събираш, не си "губиш времето", а всъщност се подготвяш сам за пътуването си и спестяваш време - можеш сам да избереш фокуса на пътешествието си. Ето един сайт, който предлага много различни гледни точки, блогове на хора, информация и т.н.: http://www.lonelyplanet.com/

А млада немска фирма пък е разработила цяла платформа за алтернативни пътувания, която събира най-различни предложения за преживявания по целия свят. http://www.pocketvillage.com/

И всичко това дори не е толкова алтернативно - като хората, които обикалят континенти с колело и спят най-често в собствения си спален чувал. Всъщност идеята не е всички да правим това или онова, а да намерим собствения си начин на възприемане на света. Посочените сайтове са само малко вдъхновение колко различни концепции може да съществуват :)

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Още колко дълго книгоразделителите ще са на мода

















Въпросът е ясен: кое предпочитате?
А кое ще предпочитат хората в бъдещето? Дали ще бъде свят, в който книгите са виртуални и се четат на електронни джаджи? И няма да има нужда от книгоразделител, защото ще бъде вградена функция на софтуера в четеца...

Питам се много в последните дни - дали е по-екологично да ползваме един четец за всичко, отколкото да хабим толкова хартия -> отсечени дървета? А може би просто хартията на бъдещето ще бъде рециклирана многократно. Така ще спестим и от производството на толкова много електроника, която от своя страна ще бъде по-сложна за рециклиране, когато се износи. А и електрониката се износва по-бързо от една книга, която може да бъде четена от поколения наред...

Пазарът на е-книгите се развива доста в последните 2-3 години, но най-вече в Щатите. И остава въпросът дали не е ограничен до хората, които имат по-висок афинитет към технологии.

Въпреки че определено предпочитам допира на топлата и "жива" хартия пред този на "мъртвата" пластмаса, ми е все едно как ще четат децата ми. Стига да четат, и да имат свободен достъп до всякаква информация.

вторник, 16 август 2011 г.

Мотоциклетни дневници

Удивена съм какъв прекрасен филм намерих, без никога да съм го чувала, без да са ми го препоръчвали и без да стои в някоя класация на награди и номинации!

А той всъщност има общи неща с някои от другите, за които съм писала тук...
- аржентински е, като Тайната на техните очи (поне частично)
- разказва се за пътуване, което променя начина на мислене на главния герой - като в Светът е голям и спасение дебне навсякъде
- ражда се идея, която прави главния герой символичен за времето си - като в Социалната мрежа.

Само че действието не се развива само в Аржентина, героят не е загубил паметта си и идеята му няма нищо общо с печелене на пари. Защото става въпрос за Ернесто "Че" Гевара и за неговите "Дневници на мотоциклетиста". Наистина това е филм, който различните хора могат да гледат под различна перспектива: за едни би било интересно как се е родила революционерската идея в главата на Че, за други - как от "объркан" млад човек той се превръща в човек с цел в живота, за трети би бил красива разходка из Латинска Америка, а за четвърти - всичко това накуп и още много.


Аз не знаех почти нищо за Че, освен че е обикалял из Латинска Америка и е подкокоросвал хората да се вдигат на бунт и да стават комунисти, и че накрая е бил в Куба, където нещата са се получили. И че стои на всички онези фанелки и значки, отпечатано лице в черно върху червено. Сега обаче имам чувството, че го познавам - че ми е близък и сякаш сме водили толкова много разговори... Може би защото така добре разбирам целия му идеализъм, огънят, който гори в него и не би му дал мира да седи на едно място и да чака със скръстени ръце. И любовта му към хората! Към всички хора, но най-вече към тези, които се нуждаят от енергията на неговата щедра душа.

Но филмът не е патетично излияние в почет на идеалистите, както го изкарах аз. Заслужава си най-малкото, защото в никой момент не знаеш какво следва по-нататък и не си отегчен, защото актьорите играят невероятно естествено, защото те кара да се усмихваш през цялото време и те оставя с хубав вкус в душата ;)

неделя, 14 август 2011 г.

Мисия опитомяване на слънцето: продължение

Трите актуални Р-та в соларната енергия: растеж, развитие, рециклиране.


Най-важните пазари в Европа са Германия и Испания, следвани от Франция, Италия и Австрия. В оптимистичен сценарий за 2012, инсталираният капацитет по света ще бъде 44 GW, което може да се сравнява с енергията, произведена от 44 атомни реактора (*oбщо в света атомните реактори в момента са 440).


Зелен лазер, използван от фирмата Inventux при производството на соларни модули. Те са една от водещите немски компании, занимаващи се с научна дейност по оптимирането на процесите в областта. Акцент пада върху технологията на микроморфните модули, при които се ползва силан (газообразен силиций) - той се обработва не толкова трудоемко, както нормалният, и така се спестява енергия.



Сред основните предизвикателства пред соларната индустрия е грижата за остарелите панели. За да не се превръщат в отпадъци, вредни за околната среда, се налага да бъдат рециклирани. Много производители вече са видели в това ново поле за бизнес-развитие: не само водени от екологични причини, но и за да употребят отново ценните материали.

Пример за това как функционира един такъв процес може да се види във видеото.






четвъртък, 11 август 2011 г.

Старо vs. ново или старо&ново

Учейки за изпита по журналистика другата седмица, се потопих отново в размишления за блоговете и за съвременните средства на комуникация. Един от големите въпроси, които се разискват, е дали традиционните и новите медии се допълват или новите ще изместят старите... Замислям се върху собственото си поведение, върху причините да чета и коментирам блогове и от време на време да пиша и аз самата.

Първо да поясня какво се има предвид под традиционни медии: професионални журналисти, редакция, масова публика, ниски нива на интерактивност между автор и потребител, систематични и изпитани методи на работа с информацията и т.н. Значи, ако четем dnevnik.bg или гледаме клипове на btv.bg - въпреки че е в Интернет - се обръщаме към старите изпитани журналистически методи и ценности. От друга страна, който чете това в момента, може да придаде смисъл на термина "нови медии".

Може ли едното да измести другото? Лично за мен - не! Мога да опиша поведението си в две изречения, актуален пример - случилото се в Норвегия. Ако искам информация по случая, факти, последни новини, обръщам се към новинарските сайтове, гледам репортажи и си създавам картина на събитията. След това ми се приисква да обсъдя с някого, да видя каква картина са си създали другите - чета блогове и коментари. Въобще, за мен блоговете имат една много прекрасна и дори възвишена функция: връщат някои от журналистическите жанрове към корените им.

Да си призная, още миналата година, когато учехме при един редактор как се пишат различните видове журналистически текстове, забелязах, че опа - то имало много правила... Разбирам и оценявам, че за някои жанрове това е особено важно, например за информационни статии или за интервюта и т.н. Но в много случаи се губи от очарованието на текстовете! Разбира се, че предпочитам да прочета абсолютно свободно написан коментар, дори да е от напълно неизвестен за мен човек, отколкото сто пъти прередактиран текст с амбиции за голямо мнение. Предпочитам сама да преценя дали и доколко едно мнение е аргументирано - не е нужно авторът да е размишлявал преди това над въпроса, точно какъв вид аргументация ще използва в написаното. Особено силно пък важи за разни кино-критики и въобще, културни критики. Разни специалисти, оценявали вече безброй пъти - супер, понякога може и да е интересно, но мен повече ме вълнува какво е казал някой, когото познавам (вече) като личност и като светоглед. Така сама си създавам впечатление, дали филмът има изгледи да ми хареса и на мен, или пък не. А обективната гледна точка на специалист, че този филм е голям шедьовър или пък че е посредствен, в този случай не ми носи никаква полза.


В някои сфери стандартизацията носи предимства, в други - не. Когато четеш един текст, веднага усещаш дали авторът е искал да го напише и дали е предал искрица от себе си в него, или му е било зададено да го направи и го е свършил по поръчка. И: както в нормалните медии има страхотно написани мнения, така и в блог-журналистиката има доста силно информативни материали. Хубавото на Интернет е, че сам решаваш накъде да се обърнеш и кого да слушаш :)

вторник, 14 юни 2011 г.

Къде отиват консуматорите като умрат?

Интересен ми е отговорът, като се има предвид коя религия изповядва огромната част от света в днешно време. В статистиките пише, че е християнство, будизъм, индуизъм - но все повече хора са се усетили вече, че новите храмове са моловете, а поклонниците уважават невидимите си богове с покупки в тях. Само че това не са ТЕ, поклонниците, а НИЕ, възпитаниците на западното общество. Казвам западно, но имам предвид повлияното от запада.

От цялото клипче, което публикувам днес, най-много ме впечатли това: колко сме напаснати към тази система от деца... Сякаш не може да бъде никак по-различно, просто не можем и да си го представим. И въобще не става дума за други системи като социализъм, защото там хората са ограничени изкуствено и е ясно, че подобно нещо не може да просъществува дълго.

20те минути си заслужават, въпреки че отговор на въпроса в заглавието няма :) А и може би по-редно ще е да се зададе въпросът "Къде ще отиват децата на консуматорите, когато се родят?"

вторник, 31 май 2011 г.

Режи глави, троши кости и се кефи

Аз ли съм единственият човек, който смята, че Mortal Kombat 9 е някаква пълна извратения?? Преди около 10 дни бях на гости на приятел, където я играх за първи път, и останах потресена. Въпреки че си познавам старите, направо безобидни версии, и винаги съм се кефела да понабия някого, сега ми дойде в повече... Само пускам видеото, за да стане ясно - истинското меле започва след 1:20.



От дни чета и търся различни мнения за играта, но намирам само геймърски хвалби. И понеже Интернет е нецензурирана медия, поне в повечето страни на света, това ужасно ме учудва. Почнах да се чувствам като някаква бабка, която заклеймява чудото на века. На всичкото отгоре не съм и родител, че да се притеснявам за децата си (но тази игра ме кара да се притеснявам за бъдещите си деца...). Не очаквам играта да се забрани или нещо такова, но поне очаквам различни мнения. Или всички, които са активни в мрежата, се кефят да режат главите на противниците си, после да разсичат тялото им на две и да го държат като трофей? (всичко е само виртуално)

вторник, 15 март 2011 г.

полярности около 18% сиво

Не знам защо, като се стигне до някои теми, все трябва да се разделяме на лагери и да се плюем взаимно. Има някаква мания, всяко нещо да се поляризира: или е добро, или лошо. И ти си или на едната страна, или на другата...

Слава богу, за книгите поне е ясно, че е безсмислено да се делим на лагери, защото нищо не зависи от това. Въпреки това досега 90% от мненията, които прочетох в Интернет за "18% сиво" от Захари Карабашлиев, са абсолютно поляризирани. Или е най-добрата книга от български автор за последните години, или пълен боклук и мръсен цинизъм.

Аз започнах да чета романа с идеята, че е станал много популярен и че поне има смисъл, от любопитство, да му отделя няколко часа. Началото откровено ме издразни. Не си паснах с разказвача, не ми беше въобще симпатичен и дори ми беше досаден с постоянното си мрънкане и депресарство. Прави възможно най-клишираните и същевременно безсмислени неща, които някой би направил, когато го изоставят - първо лежи в несвяст и нежелание за живот вкъщи, не желае да вижда никого, после се втурва в простотии и нощен живот, опитва се да забрави по начини, по които е пределно ясно, че няма как да забравиш каквото и когото и да било...

Хубавото на книгата е, че леко се чете. Така че продължих и започна да ми става малко по-интересно, в момента, когато се започна пътуването през Америка. Може би това беше и моментът, когато героят започна да се стяга и да не хленчи чак толкова, или пък аз свикнах. В края вече дори ме болеше за него, след като познавах цялата история със Стела.

Това е, което бих оценила в романа: разказана е една човешка история, има реализъм и искрена болка. Оценявам високо това, че изминах пътя заедно с разказвача и че успя да ме убеди накрая. Другото, което много ми хареса, беше притчата за слугите и господаря, който им оставил пари на съхранение. Чак сега ми се изясни смисълът й :)


За прекалените цинизми и вулгаризми ще кажа само едно: това е реалността. Мен не ме дразнят - както се описва яденето, така може да се описва и срането, или секса за една нощ. Все пак, чрез романа ние сме неотлъчно с разказвача, не би било същото, ако пропуска "неприятните детайли", не бихме го чувствали толкова непосредствено близо.

Карабашлиев няма да ми стане любим автор с този роман, но си заслужава да се прочете и определено е сред попаденията в модерната българска литература.

петък, 11 март 2011 г.

Еко-елитаризма и нашата Рила

Бях тръгнала да пиша статия за нещо съвсем друго, но ме хвана пак "еко-тръпката" и ... преди няколко минути свърших с четенето на коментарите към статия, отнасяща се до лифта от Паничище до Седемте Рилски езера. Големият въпрос, защо "лошите" природозащитници са срещу лифта и искат да ограничат останалите хора, да не могат да се качват на Седемте езера.

Чета, чета коментарите, спорът тече: едните казват, че ходенето в планината е прекрасно занимание и си заслужава човек да му отделя време. Другите казват, че качването с лифта спестява време и не означава, че не обичаш достатъчно планината. Започва се дърлене на ЛИЧНОСТНА основа - кой има повече право за това или онова, малоумни обобщения на два лагера - "еко-активисти" и всички останали.

Хайде да оставим личните си различия настрана и да се съсредоточим върху това, което всички искаме:
1. Законност
2. Чиста и опазена в екологичен смисъл природа

Странно е да искаме законност, пък да казваме, че лифтът на Паничище е хубаво нещо - защото той не е законен.

Също така, нека не отричаме, че повече туристи на Седемте езера = повече боклуци. Затова и нека има повече контрол. Както и информираност относно правата и задълженията на хората в Националния Парк. Виждам табела, на която пише "Палаткуването и паленето на огън е позволено само на определените за това места" - къде са тези места, кой може да ми каже? Не са в близост до хижите, във всеки случай, защото нерядко се случва хижари да те заплашат, че ще извикат горския, ако разпънеш палатка до тях. Така че - повече информация няма да е излишна!


Лифта през септември 2010

събота, 5 март 2011 г.

Споделено от мрежата

Задържам се само за кратко, защото после трябва да се връщам към задължителната програма (ученето за изпитите...)
Две интересни неща, които ми направиха впечатление в последно време и трябва да споделя и тук:

1. Ecosia.org Зелена търсачка: всяко търсене дарява цент за опазването на горите в Южна Америка (готина идея, ако е истина...)


2. Една различна Wikipedia посветена на феновете на... всичко! Има страници за кафето, за смърфовете, за емотиконите и какво ли още не. Разликата с Уикипедия е, че тук информацията е представена интерактивно. Нещо като булевардна версия :Р само че дали тези определения са още валидни в ерата на новите медии...