понеделник, 24 август 2009 г.

За книжарниците в София

Преди няколко дни обиколих за един следобед големите книжарници в центъра на София. Обикновено човек дори не проверява в кварталните - поне според моите наблюдения те зареждат само най-популярните в момента книги, така че ако търсиш нещо определено, обречен си. На Славейков пък могат да се намерят доста книги, но впечатлението ми е, че гледат да ти одерат кожата. За това обаче друг път.

Лошото е, че за мое разочарование и положението в гигантите не се оказа розово. Когато просто разглеждам или пък не търся нищо определено, не бих могла да преценя колко добре са заредени, а и тогава влизам, за да загубя малко време. Не съм на нокти, защото не мога да открия това, което търся, не бързам, не ми правят впечатление детайлите.

Първо влязох в BOOKTRADING на Графа. По принцип това е една от любимите ми книжарници, донякъде и защото дълго време там имаше най-пълната сбирка на Мураками на английски. Този път обаче тя вече беше изчезнала (което всъщност няма отношение в случая, аз търсех съвсем други книги). Служителката на касата се отнесе любезно с мен, но само за да ми каже, че никой от исканите от мен романи го няма в момента.
Добре, не се притесних твърде много. Все пак, книжарници бол, все нещо ще успея да открия. Не бях права - в Пингвините в Orange Center приключението ми завърши не по-успешно. Там поне се обадиха да попитат за една от книгите в друг филиал, което ме наведе на мисълта за предимствата на големите вериги. Спомням си, че когато си купувах абонамента за National Geographic около Коледа, тези в Orange бяха свършили, но пък ме пренасочиха към книжарницата на Веслец и Дондуков.

Днес обаче късметът ми очевидно ме беше изоставил. Наложи се да ходя до Ciela в Мола с надеждата, че е страшно добре заредена и приятна. Не и този следобед - вътре беше пълно с хора, а служителите мистериозно изчезваха точно когато имах нужда да ги питам за някоя книга. Наистина, в Ciela има огромно количество книги, но да се разглежда на спокойствие си остава неосъществен блян. Постоянно трябва да си нащрек, че може да си препречил нечий път. Особено за книгите, подредени на ниските рафтове, това важи с пълна сила - как да клечиш, като си запушил тясната пътечка! Налага се да прилагаш цялата си енергия и изобретателност, което е изнервящо, защото се нуждаеш от нея и за избора на книги.

Накрая се стигна до последния коз - Хеликон на Патриарх Евтимий. По-рано бях минала през тази на Стамболийски, но както може да се очаква, и там книгите са от типа на "Здрач", "Зазоряване" и каквото още може да се измисли в този спектър.
В Бургас неслучайно най-хубавата и голяма книжарница е Хеликон на два етажа. Харесва ми много стандартът, който бавно, но сигурно прокарват: повече пространство, интересен и разнообразен подбор на книгите, голям брой нови издания, както и безплатно списание с тях. Това, което обаче прави най-приятно впечатление, са подходящото разположение на рафтовете и широките пътеки между тях. Въпреки че самата книжарница се намира под земята, човек се чувства спокоен и може да диша. Въобще, още с влизането нарасналото напрежение и съмнението, че ще открия нещо хубаво и подходящо спаднаха значително, а на тяхно място се появи една свежа увереност, че тук има между какво да избираш. Така и стана!

Краят звучи може би като реклама, но като доволен потребител няма как да не похваля качествата на книжарницата. Може би беше и до късмет къде какво ще намеря, но и атмосферата изигра голяма роля. Изненадата идва от това, че обикновено не ходя в тази книжарница...