(Пред)бална треска

Тази година завършвам гимназия. Абитуриентският ми бал предстои в края на май, но куриозите, свързани с балната индустрия, започнаха да ме впечатляват доста по-рано... И въпреки че моето мнение е твърдо против цялата тази истерия, нямам намерение да разсъждавам надълго и нашироко върху корените, проявленията й и социално-психологическите причини за нея. За илюстрация само прилагам една съкратена версия на нещо, което би имало заглавието "Предбална треска" - колко струва да бъдеш пълноценна абитуриентка в България.

рокля - 250-300лв минимум; средната цена обаче е около 500лв. Много пъти достига до 2000-3000, особено ако се шие от специален плат при специална шивачка.
обувки - минимум 50-70лв.
чанта - минимум 30-50лв (максимумите... не са за споменаване).
бижута - зависи от предпочитанията, но 70-90лв е минимумът за два елемента (например обици и гривна, или пък само за колие).
грим - слагам едни 50лв ориентировъчно, а обикновено има и пробен грим, който също струва нещо.
прическа - пак 50лв и пак без сметката за пробна прическа.
бална вечер - 120-160лв, ако сте в Шератон и каните учителите - 200лв.
дискотека след бала - може да е 15лв, може и 70лв (последната цена е за Sin City, който в момента е на гребена на вълната).
следбална - тук нещата варират доста в зависимост от това какво място ще избере класът и колко ще изхарчи конкретният човек, но поне 150-200лв отиват.
випускник - най-малко 40лв, средната цена в нашия клас беше 60лв. причина за разликите е, че всяка корекция по снимката ти струва допълнително - например избелване на зъбите, махане на петно от пот под мишницата или пък махане на брекети. Е, наистина има и бонус, не може да се отрече - за пъпките и другите такива, явно не толкова специфични операции, се доплащат само 6лв.

С тези минимални цени сметката възлиза на около 1200лв, съвсем грубо. Обаче това ли е средната цена? Интересно ми е да видя резултатите от едно подобно проучване...
А и тук не съм включила някои много разпространени, но не задължителни разходи като тези за ремонт на дома, за събиране на роднини и приятели вкъщи или на ресторант, за наемане на кола и т.н. и т.н... И абитуриентите пият, пеят и се веселят, не три дни и три нощи, ами поне месец, пък родителите им с радост дават - нали е за детето. За малко да си помисли човек, че това има някаква връзка с онази пословична щедрост на българина, щом опре до образование. Обаче тук става дума за новоизлюпената мода, радостта от нещо наистина положително да се превръща в мерило на социален статус и демонстрация на едно или друго, било то в повечето случаи просто... конформизъм.