понеделник, 21 ноември 2011 г.

Турист-ването

Вчера бях на едно от най-посещаваните туристически места в Германия: замъка Neuschwanstein (Нойшванщайн). Колкото и типично немско-франкенщайнски да звучи името, всъщност има красиво значение - "нов лебедов камък". Това е и замъкът, който Дисни са използвали за логото си...













Замъкът се намира не много далеч от Щутгарт и вече съм била там веднъж, така че този път не влизах вътре, а се разходих малко наоколо. Наистина прави впечатление какви стълпотворения от хора се изсипват, за да го видят, и се чудя дали повечето наистина ги интересува, или просто следват тълпата, известността на мястото, туристическите гайдове, които са казали "ето това трябва да се види". Да, в началото е имало смисъл в съвета, но в един момент така се е наложило като нещо задължително, че почти никой вече не се замисля.

Колко много такива места има и наистина ги съжалявам - ако имаха душа, мисля че биха били нещастни... Преди няколко седмици посетих един манастир в околността. Строен през Средновековието, страхотно запазен и до днес, съхранил каменната атмосфера на времето си. Няма много какво да видиш вътре, няма кичозно украсени зали или невероятни произведения на изкуството. Все пак няма да забравя как стоях до едно малко прозорче на църквата и през него минаваше един слънчев лъч светлина. Невероятен момент: нямаше никого наоколо, беше тихо, а на мен ми беше толкова студено в този каменен манастир и стоях две-три минути под слънчевата струйка, за да се стопля.

Мисля, че хората, които посещаваха този манастир, наистина се интересуваха от него, и той би бил "щастлив". И мисля, че няма смисъл да ходиш някъде и да гледаш нещо, ако не го преживееш. Мисля, че смисълът на пътуването е не само в нещата извън теб, а във взаимодействието между тях и вътрешното ти състояние.

Покрай това се сетих за разни "алтернативни" начини да се пътува, които все повече набират популярност, особено сред младите хора. Те са и по-евтини - например да спиш в хостел, вместо в хотел. Хостелите са нещо като хижи, където най-често споделяш стаята с други хора. Един от най-известните сайтове, където можеш да намериш и евентуално резервираш хостел, е http://www.hostelworld.com. Предимството е, че можеш да се запознаеш с други хора, тъй като обикновено отседналите там са отворени към запознанства и приключения (собственоръчно изпитано).
За още по-авантюристично настроените има и http://www.couchsurfing.org/ - един вид борса между пътуващите хора. Днес някой спи у нас, утре аз отивам "на гости" на друг, и всичко това се координира чрез тази интернет платформа.

Самото пътуване пък може да е също авантюра - ако си запазиш билет, но не знаеш за къде. Blind Booking e оферта на немските авиолинии German Wings, така че я има само от няколко града в Германия. Но кой знае, може да се появи скоро и на повече места...

Освен това аз лично не разбирам за какво му е на някой да си купува книга-туристически гайд. В Интернет има толкова много информация, и то безплатна! И най-прекрасното е, че докато я търсиш и събираш, не си "губиш времето", а всъщност се подготвяш сам за пътуването си и спестяваш време - можеш сам да избереш фокуса на пътешествието си. Ето един сайт, който предлага много различни гледни точки, блогове на хора, информация и т.н.: http://www.lonelyplanet.com/

А млада немска фирма пък е разработила цяла платформа за алтернативни пътувания, която събира най-различни предложения за преживявания по целия свят. http://www.pocketvillage.com/

И всичко това дори не е толкова алтернативно - като хората, които обикалят континенти с колело и спят най-често в собствения си спален чувал. Всъщност идеята не е всички да правим това или онова, а да намерим собствения си начин на възприемане на света. Посочените сайтове са само малко вдъхновение колко различни концепции може да съществуват :)

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Още колко дълго книгоразделителите ще са на мода

















Въпросът е ясен: кое предпочитате?
А кое ще предпочитат хората в бъдещето? Дали ще бъде свят, в който книгите са виртуални и се четат на електронни джаджи? И няма да има нужда от книгоразделител, защото ще бъде вградена функция на софтуера в четеца...

Питам се много в последните дни - дали е по-екологично да ползваме един четец за всичко, отколкото да хабим толкова хартия -> отсечени дървета? А може би просто хартията на бъдещето ще бъде рециклирана многократно. Така ще спестим и от производството на толкова много електроника, която от своя страна ще бъде по-сложна за рециклиране, когато се износи. А и електрониката се износва по-бързо от една книга, която може да бъде четена от поколения наред...

Пазарът на е-книгите се развива доста в последните 2-3 години, но най-вече в Щатите. И остава въпросът дали не е ограничен до хората, които имат по-висок афинитет към технологии.

Въпреки че определено предпочитам допира на топлата и "жива" хартия пред този на "мъртвата" пластмаса, ми е все едно как ще четат децата ми. Стига да четат, и да имат свободен достъп до всякаква информация.