Към бъдещето с меч и щит

Удивена съм от невероятната прозорливост на някои хора - ще въвеждат отново военно образование в гимназията.

Само това ми липсваше в гимназията. Все едно сме някой район като Ирак или Израел. Вместо да се обърне внимание на това как да НЯМА война, ние ще се учим и вдъхновяваме от военното изкуство... Не е ли малко по-актуално да се въведат часове по европейски институции и икономика??

Българин да се наричам...

Напоследък из родното Интернет пространство се наплодиха едни статии и интервюта, които предизвикват доста удивление у мен. Вече 2-3 пъти срещнах линкове със заглавия като "Българите са неспособни да създадат работеща държава" или "Българите са изчезващ народ", гледайки какво са пускали приятелите ми във Фейсбук.

Всичките имат общите белези: изказвания на известни европейски личности, политици или общественици, описващи в детайл проблемите на страната ни и на българите като нация. И разбира се, нито едно не е реално интервю - дори единият сайт, където могат да се намерят няколко от този сорт, се нарича Бъзикилийкс.

Мои познати и приятели коментират тези статии, все едно са истина. А и много други хора ги вземат за чиста монета, дори майка ми се беше подлъгала.

Дори и много от нещата, написани в тези псевдо-интервюта, да са истина, ги смятам за абсолютно недостойна заблуда. Някои виждат смисъл в това, защото показвало действителността - доста абсурден начин да се приеме действителността - да ни я каже някой "отвън", все едно не си я знаем! Много ме ядосват тези глупости, как най-после някой да кажел истината "колко сме зле, тъпи, бедни, и т.н..." И дори и да е голямата и гола истина, какво променя това? Аз мисля, че на всички ни е ясно, че имаме проблеми в България. Но да не би да ще се оправят, като четем измислени интервюта от Камерън и Умберто Еко?

Не искам да отделям повече място на тази пълна простотия. Вместо това: съвсем прясно, протестите срещу шистовия газ и единността на хората по тази тема показват, че имаме шанс да оцелеем, дори и според някои елементи да сме "най-загубената" нация. Става въпрос за това, че се събужда гражданското общество и дано хората повярват, че общата воля може да променя ситуацията. За в бъдеще и не само с протести.
Ето статии от чуждите медии по повод забраната:
http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-16626580
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15673642,00.html

Нека виждаме надеждата в себе си, а не в "спасители-месии", и дано Бойко е последният от този вид...

Кецове

За първи път видях рекламата в края на лятото и си казах - хубаво име, а пък позьорщина. Добре че подобни предразсъдъци не ме спират да пробвам отново и отново. Както е казал Айнщайн, истинската лудост е в това да повтаряш едно и също нещо безкрайно много пъти и да очакваш различен резултат. В някои случаи обаче трябва да забравиш за подобни "правила" и да повярваш в чудото...

Е, ако говорим за филма, чак чудо да е - не е. Но е много готин филм, свеж и добре изпълнен. Има я идеята, има го подходящото изпълнение към нея. С привкус на Нирвана, диви плажове, леко изтрещели от идиотския живот хора и кецове. Който не си е падал никога по което и да е от тези неща, няма да се изкефи много на филма.

"Кецове" ми напомни доста на Into the Wild. Със сигурност не всеки би се съгласил, че си приличат - външно има много разлики - един-единствен главен герой срещу компания от шестима, следване на цел все по на север срещу безцелно размотаване по един плаж... Но чувството, което ми донесоха, беше много подобно: желанието да излезеш от цялата тая сбъркана цивилизация, да захвърлиш оковите и да бъдеш човек в дивото - мръсен, танцуващ около огъня, може би малко по-свободен. Отчаянието на млади хора, които не намират нищо за себе си в обществото и искат да избягат, да създадат собствен свят. Саморазрушителният край. Дори използваните похвати на разказване малко си приличат: в единия случай дневник, а в другия заснемане на "филм" чрез серия интервюта с героите. Всеки от тях разказващ историята си, сякаш пише в дневника си.

Радва ме много българското кино :)

Още нещо за любовта

Идва ред на следващия български филм - като съм си тук, поне да се образовам подобаващо! Този път не останах очарована, макар че не мога да кажа, че излязох от залата разочарована. Приятно ми беше да гледам филма, въпреки че не беше много добре направен от гледна точка на сценарий и режисура.

Жалко за добрата идея - първите години на соца около 50та, един много добър хирург, Варна и арменците, любовна история... Сами по себе си елементите съдържат много потенциал, но в този филм за съжаление не са наредени на една линия. Липсва и конфликт, който да създаде истинска драматичност. Не мисля, че може да се изгради трагичност около един инцидент, защото за това няма нужда да се прави цял филм. Всъщност като се замисля, всякак е възможно да се изгради драматичност, но единственото сигурно е, че тук нея просто я нямаше. Образите също не бяха разработени, губеше се смисълът на сцените.

Първото, което коментирахме всички на излизане (гледах го със семейството си), беше протяжността. В този филм има много висящо време - не че беше скучно, поне не за мен. А и в никакъв случай не толерирам екстремно бързото американско екшън-кино. Но тук протяжността на голяма част от сцените само изяде от времето, което можеше да се използва за развиване на персонажите и отношенията между тях.

В семейството ми предизвика приятни дискусии и даже един-два баса, така че съм доволна, че предложих да го гледаме. Критикувам го само защото ми е едно такова мъчно, че можеше да е прекрасен филм. Но от друга страна, не всеки филм е шедьовър. И не е нужно всеки филм, който коментирам тук, да ми харесва по една или друга причина.

Но пък Симеон Лютаков е много готин :) Не знам защо всички харесват толкова Калин Врачански - от друга страна, най-добре за всички ни да са ни различни вкусовете...

Честита 2012!

С малко закъснение и аз да честитя Новата година! Едно не може да се отрече: 2012 ще остане символична в историята с рекорден брой теории какво ще се случи. Дори и за 2000 не помня да е имало такава истерия - там сценариите се бяха разпределили между тези, които смятаха, че новото хилядолетие започва 2000, и другите, които го считаха чак от 2001.

Кой знае, може би колективното съзнание на човечеството наистина ще повлияе върху събитията? Затова, ако ще се вярва в някаква теория, аз избирам да вярвам в позитивната. Нека 2012 е ключова за духовното развитие на човечеството, нека вярваме повече в доброто в себе си и в хората, които ни заобикалят :) Няма път към любовта, любовта е пътят.