За Коледа сестра ми ми подари сборник с разкази. В един момент, когато хората започнат да те мислят наистина за леко откачен на определена тема, може и да ти стане досадно да ти подаряват само свързани с нея неща. Та, като видях заглавието "Зелени разкази" с едно голямо листо на корицата, веднага лепнах ЕКО-етикета. И не че не стои отстрани и в моя балон от тагове, но все пак бях скептична към това какви може да са тия "зелени" истории, пък на всичкото отгоре от български автори, и издадени от Министерството на околната среда и водите!
Още първият разказ ме грабна. Въобще не ставаше дума за нещо "еко", а си беше история за една фантасмагорична, страшна природна стихия. Зловеща атмосфера!
Следващите са кой от кой по-различни, изненадващи или забавни. Всеки автор има своя стил, всеки разказ - своята връзка с природата и/или нейното опазване. Сборникът е ценен дори само за това, че обединява толкова много млади български автори, всеки известен с други творби - Алек Попов, Ваня Щерева, Любен Дилов-син, даже коментирания от мен Захари Карабашлиев.
Има тотално реалистични разкази, в които трима приятели просто решават да отидат на село за няколко дни и да са много готини, далеч от цивилизацията - и на другия ден вече се чудят дали да не се върнат, защото тя започва да им липсва. Има фантастични истории като тази за кмета, убил нечуван горски звяр. Има и социално-утопични размисли, както в разказа за хората, живеещи в пещери и мечтаещи да променят системата.
Въобще, много подходящо четиво за нощното шкафче, колкото и клиширано да звучи. Всяка вечер човек може да прочита по един-два разказа и да заспива с нови идеи или пък хумористично настроен... Иначе има опасност от любопитство да прочетете разказите прекалено бързо, а това е жалко. Както казва АЛФ, "Любовта е като пица - човек трябва да й се наслаждава парче по парче".
