четвъртък, 31 май 2012 г.

Кой колко месо яде

Искаше ми се да пиша по някоя по-позитивна тема след толкова време отсъствие. Но пък това ми се завъртя в главата и ми се прииска да го споделя. 

От година и половина не ям месо и горе-долу от толкова време ми се случва да ме нарекат "вегетарианка". ОК, названието си е название и не е грешно, но много хора не различават вегетарианството от веганството, затова предпочитам просто да казвам "Не ям месо.", ако се наложи да обяснявам ситуации, като например защо не си поръчвам менюто с пържола в стола. После хората обикновено ме питат "Защо?" - понякога просто ей така, стига им да кажа "Има много причини", а други се интересуват повече и на тях им обяснявам. За това, че не съм съгласна животните да се отглеждат натъпкани в минимално пространство, при напълно ненормални условия. За това, че не смятам, че ни е нужно толкова месо, колкото се произвежда, и че в миналото това е било храна, за която се трудиш и за която се изисква физическа енергия (или отглеждаш сам животни, или ловуваш). Както и да е, има много причини, в крайна сметка аз не смятам, че всички трябва да станат вегетарианци и да се откажат завинаги и напълно от месото, но съм го избрала за себе си, защото така се чувствам. Накрая обикновено си казвам мнението, че според мен просто хората като цяло трябва да се замислят повече колко месо консумират (седмично/месечно) и да се опитат да го намалят.

Тогава идва интересният момент. Много често събеседниците ми се съгласяват напълно с мен и започват да ми обясняват, че те вече доста са си намалили консумацията на месо, защото наистина не е и здравословно. Казват ми, че те въобще не ядат месо всеки ден и т.н. и т.н. А аз коментирам: Браво, това е хубаво! Само че в колко от тези случаи е НАИСТИНА така? Те определено не се опитват да ме залъжат умишлено, но по-интересното е как залъгват себе си. Някои от тях са хора, които срещам често, други - приятели. Имало е периоди, в които всеки ден съм с тях. И ми е направило впечатление, че даже и да твърдят колко малко месо ядат или как вече били отказали свинското, пак си похапват беконче, кайма и какво ли още не редовно, ако могат и по два пъти дневно. Добре, аз никого не съм опитвала да убедя да не яде месо, всеки е свободен и решава за себе си. Но защо трябва да слушам врели-некипели колко се въздържат тия хора, след като виждам с очите си обратното??? 
И ако се питате защо го пиша това тук, отговорът е прост: защото трябва да го споделя някъде. А много ми се иска да го споделя с тези, които се самозалъгват, но те пък ще си помислят, че се опитвам да им наложа мнението си и че преувеличавам. И не мисля, че ще повлияе добре. От друга страна, някои от тези хора са ми по-близки и може би трябва да бъда искрена с тях. Просто се чудя как да реагирам... Ех, понякога не е лесно да си вегетарианец, и то не съвсем заради неяденето на месо...