петък, 24 април 2009 г.

...Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? ...

Започвам с Вазов, а както ми се е насъбрало, кой знае с какво ще завърша...
Ето, възнамерявах да бъде подредено, да тръгне от природата и от нейните проявления в "Отечество любезно, как хубаво си ти" на Вазов, да мине през Деня на Земята в сряда (22 април), да се спре за малко на щанда на Зелените и въобще - една пълна и шарена програма. Обаче НЕ. Пак ще трябва да се почне от разрушителното, от протеста.

Този път се налага да се протестира ЗА... протестите!... и срещу проектозакона за тяхното ограничаване. Депутатите си гарантират спокойно работно време, като забраняват протестите около Народното събрание - поне да знаехме, че правят нещо полезно. Всъщност според едно проучване, което четох наскоро, само 9% от българите вярват, че в парламента се върши нещо за благото на страната. Аз се учудих, че и толкова са се събрали. Значи мнозинството смята, че Народното събрание работи в интереси, различни от тези на гражданите, обаче в същото време ще ги оставим да си осигуряват спокойствие и хармония, за да си чешат онези места?

Освен Народното събрание, президентството и Министерския съвет:
Няма да може да се свикват митинги до съдебни палати, военни обекти, болници, затвори, по републиканските пътища, тунели и мостове.

Хм, някъде вече го бях прочела: остана да си протестираме вкъщи. Пред компютрите, в блоговете...

Но да се върна на Вазов =)
...Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила...
Няма да цитирам и пасажите за Марица, Балкана, поляните и горите... А де е Вазов да види България днес. Какво би написал? Мен ме хваща и срам, и страх (за здравето му)... че не би му издържало сърцето. Поне за себе си понякога се притеснявам: отчаянието ме хваща за гушата и стиска, колкото и да се опитвам да се отръскам - няма отърване, влачи се след мен, крие се, спотаява се и пак напада, щом отслабна! То не е Рила, не е Странджа, не е Витоша... С това, че Черноморието ни заприлича на скъпа чалгаджийница, където примамват новите "аристократи" с басейни с акули - с това се примирявам винаги до следващото лято, когато отново се сблъскам с грозотията и се запитам: къде е държавата?

Е, вече не се питам такива неща. Напреднах, вече знам къде НЕ Е държавата - не е в България. Защото като настане криза, лицата изчезват по яхтите из Средиземно море (Газът изчезна, властта - също).



Какво ни остава, освен да бъдем ентусиасти? Понеже ако не си ентусиаст, а пък те интересува всичко ^^^^ това горе, тогава - ами тогава просто ще бъдеш един много отчаян човек. Та, основите на Клуба на Ентусиастите са положени и приветстват всички, които ги е грижа. Да продължи да ги е грижа, защото не са сами =)