неделя, 29 ноември 2009 г.

10 минути (или 10 впечатления от Германия, събрани след 10 минути размисъл)

По случай двата месеца, откакто се подвизавам в Немско, реших да обобщя впечатленията си по един малко американски метод - Топ 10. При мен обаче темите са толкова разнородни, че за класация и дума не може да става...

1. amazon.de: едно от първите ми открития тук. Изпробвано засега слава богу само два пъти, което смятам за лично постижение. Може да се намери какво ли не, стига само да прецениш дали можеш да си го купиш по-евтино от друго място и ако не, дали пък цената не си заслужава. При книгите често се намират хубави, аз лично се снабдих с "Love in the time of cholera" /Gabriel Garcia Marquez/ за 4 евро.. (В България тази книга не се намира, защото издателствата не могат да се докопат до правата за книгите на Маркес след един скандал 80те години. На Славейков романът на старо струваше 50лв. Може би сега е по-лесно да се разбере въодушевлението ми..)

2. магазините: Амазон е само огледална версия на това какво се разиграва в потребителското общество... Магазините тук са раят за консуматора - многоетажни книжарници, бутици, супермаркети за козметика и какво ли още не. Всички стоки се намират в изобилие и по-важното: в такъв богат избор, че да се чудиш как въобще можеш да избереш?! Не съм предполагала, че идвайки от София, където човек може да намери всичко и където има всякакви магазини, ще се шашна точно от това.

3. леген: Какво обаче си нямат немците? Оказва се, че някои за нас прости и ежедневни неща при тях трудно се намират. Аз все още си търся леген - няма. А човек може да го използва всякак - като панер за дрехи, за пране, за чистене и т.н. Да не говорим, че и джезвета не съм виждала и не се използват особено - всичко става в електрическата кана, кафе-машината, микровълновата, имат дори уред за варене на яйца (!?!).

4. водата: за пиене, естествено. Още съм в процес на опитване, но засега изводът е един: немската минерална вода не е хубава. Макар и често по-евтина от българската (поне при малките количества като 0.5 и 1л)... често има вкус, все едно пиеш посолена вода - пия, пия, а жаждата ми не се утолява. Трябва да се види дали и на други не-немци им действа така, иначе може би трябва да се прегледам. Добре че от време на време пия Volvic, която си е досущ като нашенската :) Само че с малко повече маркетинг..

5. транспортът: няма как да не направи впечатление - толкова е организиран, че да ти падне шапката. Рядко има закъснения, което особено при автобусите си е голямо чудо за всеки българин и по-точно - софиянец... Да не говорим, че е трудно да се изгубиш, защото постоянно ти повтарят (или показват на електронни табла) къде се намираш и коя е следващата спирка. Това, което можеш да изгубиш, не е пътят или посоката, а по-скоро чувството си на откривател и авантюрист. Колкото до контрольорите, мен в Щутгарт досега са ме проверили точно два пъти. Човек може да прави абсолютно същото, което и в България. Демек, да си пътува гратис. Само дето глобата е 8 пъти повече...

6. разделното събиране на отпадъци: за него всъщност няма какво да се каже, само дето е доста проблематично на практика. Поне когато си студент и живееш в общежитие - ще ми се да имам кошче за боклук в стаята си за по-удобно, но какво да събирам - органични отпадъци, хартия, опаковки ли...? Но функционира и е наистина въпрос на навик. След първите няколко седмици вече не се и замисляш за това - част от ежедневието.

7. медиите: за мен конкретно най-голямото удивление беше Der Spiegel, който бях разглеждала преди, но чак сега оцених. Явно не съм била дораснала... Но съвсем спокойно и без угризения на съвестта заради използвания суперлатив мога да кажа, че това е най-качественото списание, което съм чела и виждала. И най-интересното :) Да не говорим, че си е като една цяла книга - човек спокойно може да го чете и повече от една седмица, ако е малко по-зает или пък чете и други неща през това време. Но и като цяло не мога да пропусна впечатлението си от медиите, не само заради "професионалния" си интерес, но и защото наистина нивото е съвсем различно от това в България. Има много повече сериозни вестници, със задълбочени (доколкото е възможно в ежедневник) статии, без голи мацки и куриозни простотии.

8. Коледния пазар: да, това е нещо, което трябва да се види в Германия! Аз съм видяла два досега - истината е, че са навсякъде. Само че повечето са стандартни (което не трябва да се смята за негативна квалификация). Имах късмета да видя и един средновековен и дори и сега, две седмици по-късно, въодушевлението се надига в мен... Почувствах се като в някоя компютърна игра, от онези, които пресъздават миналото с фентъзи/приказни елементи.

9. BIO: в момента всичко в Германия си има своя био-еквивалент. Био-мляко, био-картофи, био-лук, био-...? Хубавото е, че не е чак толкова скъпо, колкото са подобни продукти в България, т.е. дори да не консумираш само био, можеш сравнително често да си ги позволиш. Лошото е, че по този начин почти директно ти се казва: ако можеш да си купиш био, ще живееш здравословно; ако не можеш - духаш супата. Тоест, хората са разделени доста рязко според покупателните им възможности...

10. организацията: тук влиза и малко от транспорта, но идеята е по-генерална. Споделят го и други чужденци, поживели известно време в Германия. Тук ежедневието е планирано. Колкото и добре да осъзнавам, че все пак отскоро живея сама и може би и това е причина стриктното планиране на дните да ми се струва нещо ново, все пак има и някои факти. Например в България никога не се знае кога ще дойде автобусът (трамваят) - може да минат два един след друг, а после да се наложи да чакаш 30мин. Затова и няма особен смисъл да се коркаш много и да си правиш труда - когато имаш среща, просто излизаш по-рано, колкото опитът е показал, че е нужно, и това е. Тук обаче наистина има разписания, както и сайт, където можеш да ги проверяваш постоянно. И така се налага да го правиш - защото изпуснеш ли автобуса в "и 20", няма шанс да дойде друг преди "и 50"... Това е само пример. Същото важи и за магазините и тяхното работно време, по-точно факта, че в неделя по правило не работят. Ако си забравил да си напазаруваш преди това - еми мри.

Толкоз засега :) Дано да не е станало твърде дълго.. ще има и продължение след време!

1 коментара:

Nino каза...

хах.. хубаво обобщение:) най-интересното е, че наистина нямат легени :D мин седмица се наложи да си купя някакъв корито-подобен кош за пране, щот просто нямаше друго.. само още една огромна купа която обаче си беше за храна, съдейки по обкръжаващите я съдове :?