понеделник, 8 март 2010 г.

Осмомартенски полови откровения

Ако не започна с "честит празник" сигурно би било кощунство. Само че днес няма да пиша за правата на жените, нито за историята на празника - струва ми се, че в мрежата има достатъчно блестящи публикации. Всъщност, мен в момента ме вълнува една друга тема, която по някаква случайност е свързана с половете и с разбиранията (им) за сексуална революция.

За съжаление, много жени днес не знаят какво точно празнуваме на 8 март. Нямам предвид само объркването, че в България всъщност се чества и Ден на Майката на същата дата. По-скоро ми е мъчно, че не знаем имената дори на най-известните жени, борили се за равноправие между половете. Много от нас не се и замислят за постигнатото, за това какво е било преди и какво е сега.

Затова пък има някои свободи, които се упражняват по-активно и по-често от други. Като например това да си имаш вибратор. Никога не ми се е струвало особено привлекателно, но в последно време съвсем взе да ме дразни. Защо? Не, не защото смятам, че вибраторите трябва да се забранят. Но не ми е ясно, толкова много ли са наистина жените, които не могат да се самозадоволяват и БЕЗ помощта на електрически уреди? Айде - с машината за рязане на хляб ще се примиря. Уред за варене на яйца - поне има на какво да се посмее човек. Но вибраторът според мен е абсолютното принизяване на човешкото тяло до някаква играчка. Че сме си животни - вярно е, че имаме инстинкти и физически потребности - факт. Ама трябва ли да парадираме с това, че можем да си купим полов орган за 40 лв??? Някои се дразнят на Фройд, осмиват го, но човекът явно си е бил съвсем прав, като е казал, че жената цял живот страда, че си няма пенис.

Искам да попитам жените, които използват вибратори: бихте ли уважавали мъж, който има вкъщи гумени цици с реален размер и ги стиска, докато мастурбира (или прави с тях други неща, които няма да описвам сега)? Е, не бих се учудила, ако всичко това вече се възприема за нормално. Затова трябва да бъда извинена, че го смятам за жалко и унизително - както за жената, така и за мъжа. А най-вече за Човека, понеже особено на днешната дата е добре да подчертаем: и двата пола имат изначално равни права, но и равни отговорности. Затова ми светва една сигнална лампичка, когато чуя от познати, че са подарили на приятелка за 16тия й рожден ден вибратор. Съвсем не е въпросът откога е редно да започва половият живот. Става дума за друго: ако още на 16 ти се подчертава, че вибраторът си е нещо готино, нормално, забавно, как може да се очаква, че няма да свикнеш с тази мисъл и да се водиш лесно по модата?

В този момент пак се сещам за "Прекрасния нов свят" на Олдъс Хъксли. Там децата от бебета се приучават на определени несъзнателни рефлекси и типове мислене чрез т.нар. кондициониране. Почти всеки знае за Павлов и неговото куче, само че работата е къде-къде по-сериозна, след като хората пишат учебници по реклама, в които съветват как да се използват човешките дадености, за да се създаде по-розов имидж за някой продукт. Е да, но не става въпрос само за продукти, а за начин на мислене. Продавайки и купувайки вибратори, ти продаваш и купуваш и определени възгледи. И ме притеснява, защото е съвсем като в книгата на Хъксли, пък тя е писана преди 80 години. Но гумените секс-кукли и секс-роботи даже и той не е успял да си ги представи. Тревожно ли е?

3 коментара:

Bia каза...

Аз например се гнуся от мисълта, че партньорът ми гледа порно. Много гадно ми се струва. Още повече ако добавим мисли за това какво друго може да прави, докато го гледа :)
Вибратот...не знам. Къде отиде топлината на плътта?

eneya каза...

Мисля, че е малко по-сложно.
Променянето на отношението към женската сексуалност от табу, към нещо нормално, е свързано с наличието и продажба на вибратори.

Честно казано, аз не съм фен, но има хора, които обичат да се самозодоволяват, независимо от пола си.

Всъщост, ти зачекна интересна тема - все още женското самозодовляване се представя като нещо положително, докато къ мъжкото задоволяване виждаме по-негативно отношение. Мъж, който се самозадоволява или има играчки в дома, гледа порно, получава негативно отношение, сякаш прави нещо мръсно или отрицателно или го представя като некадърен и неспособен да си намери истинска жена и да прави секс с нея, независимо, че мъжът може да предпочита сам да си доставя удоволствие и не желае да се впуска в безразборен секс.

Всъщност това е свързано и с начина, по който мъжката сексуалност се рекламира и представя публично - Hustler, Playboy, Maxim и пр. са пример за превръщането на жените в обекти, секс играчки, затова и мъжкото самозадоволяване се приема негативно, поне от жените, защото снимки на жени се продават като вещи, приравнявайки жените по страниците с вещи.

Обаче няма женски такива списания, в които отношението да е обърнато и мъжете да са вещи, не, има вибратори, така че жените и секса са свързани, без обаче негативното медиино представяне.

Толкова. :)

Поздрави.

Dani каза...

Благодаря за коментарите :)

Bia, порното ми се иска да го сложа в отделна категория, но май е трудно, защото са навързани... И пак, на мен ми се струва по-добре да гледаш как други хора правят нещо, отколкото да издигаш разни пластмасови изкуственяци в култ :Р

eneya, интересни размисли :) Има и женски вариант на Playboy, между другото - Playgirl. При това си съществува от 70те, но явно не е набрал достатъчно популярност (за разлика от вибраторите :Р). Предполагам, че има и други причини за това освен начина на мислене и нормите - биологията си казва думата, половете са равни, но не и еднакви. При мъжете външният вид на партньорката играе доста по-голяма роля (научно доказано). Пък и като се замисли човек, аз поне познавам по-малко жени, които се "кланят" на мъжки тела, демек биха си купили например календар с такива снимки, докато на мъжете дай им голи жени. Последното не го казвам с лошо чувство де.