Големият лош Фейсбук

- А пък Ива завъртяла ново гадже.
- Леле, верно? Ее.. Ама какъв е?
- Ми някакъв от Нов Български. Трябва да го видиш във Фейсбук, ще ти го покажа.

- Хайде да си направим малко снимки за Фейсбук! Ама да не забравиш да тагнеш, че много мразя да се тагвам сама...

- Хмм, трябва да си разменим контакти.
- Имаш ли Фейсбук?
- О да, естествено - ще те намеря значи.

и така нататък - вариациите са на случаен принцип. Биха могли да се отнасят и до някое от останалите хиляди неща, които напоследък наричаме Фейсбук, а в медиите и по-официални изказвания често се намира като "социална мрежа".

Преди близо две години, когато за първи път видях какво е Facebook, ми се стори много глупава платформа. Вече познавах Myspace и чувствах профила си там почти като лична уеб страница - там имаш много повече свобода да демонстрираш добрия (съответно лошия :Р) си вкус, сглобявайки пространството си. Сега ми хрумва, че това си е залегнало и в името му. Във Facebook собствената страница е плоска - винаги еднаква с малки разлики в безбройните апликации. Защо успя да се наложи тази платформа? Защото е толкова проста, може би? Или защото използва по-хитри и повече трикове за "зарибявка"?

Признавам - в Myspace не съм влизала от месеци. А за Фейсбук става дума всеки ден, по много пъти, даже когато започнах да пиша това, ме навести една приятелка и от тема на тема се стигна до настройките за сигурност... Всъщност не ми е толкова чудно как мрежата успя да се промъкне в живота и ежедневието ни, това може да се обясни с помощта на психологията и биологията, а и дори без да си учен, стига да се познаваш малко по-добре и да можеш да разбереш собствените си мотиви. Ако използваш Фейсбук, разбира се.

Друг въпрос се навърта много често напоследък, съдя по това, че съм го засягала с все повече приятели. Добро ли е, лошо ли е? Според тези хора определено второто. Немскоговорящи "отказали" Фейсбук. Хм, не звучи ли като някаква дрога? Определено да. Всеки ден получавам поне по 5-6 имейла с покани да се присъединя към разни групи, да не говорим за останалите съобщения за събития и подобни. Днес даже ме застигна покана за група "fuckin go out there and do smth for real.."*. Ей, ей - ако искаш да направиш нещо истинско, защо просто не го направиш, а трябва да се присъединяваш към безсмислени групи? Учудвам се, че толкова много интелигентни и разсъдливи хора се занимават в свободното си време с това да разпращат покани, да теглят "късметчета" и да правят идиотски тестове, които нямат и капка истинност в себе си. Не че няма и забавни, но те са 5% от цялото море боклуци.

Но аз използвам Фейсбук и обикновено в дискусиите го защитавам. Винаги са ми харесвали идеите за социални мрежи, преди пишех много във форуми, сега пък се подвизавам и тук - изкушена съм си. Според мен не идеята е лоша, а начините, по които се реализира. Значи, всеки има свободата да ползва платформата както намира за добре. А може и изобщо да не я ползва, разбира се. Не е Фейсбук големият зъл лош, нито пък някакви невидими следящи ни чрез него конспиратори, а самите ние - понеже страницата е просто проекция на нашите слабости и на психологията ни. Не можем да използваме ФБ разумно и смислено? Хайде пък да видим :)

*по-прясна информация: името на групата цели да иронизира всички онези групи, които те призовават да се включиш към разни каузи и дейности, участвайки само "онлайн" и пасивно.

Приятнострашно

За хубавите неща трябва да се пише, особено за хубавите постановки :) На тази в Театър 199 ме заведе един приятел и понеже знам, че ще го прочете, използвам случая не само да напиша няколко думи за "Приятнострашно", но и да кажа едно голямо благодаря!

Това е от постановките, които нямаш търпение да свършат - само че не защото са ти скучни, а защото още докато ги гледаш знаеш, че необикновено много ти харесват и искаш по-скоро да го споделиш с някого.



В "Приятнострашно" (авторка е Яна Борисова, написала също и "Малка пиеса за детска стая") няма излишни неща. Да започнем от това, че декори почти няма, на сцената са единствено актьорите със своето магнетично присъствие - пространството около тях оживява, появяват се разни предмети, които публиката може да види много ясно, дори без да са там от гледна точка на физическата действителност. По такъв начин през голяма част от времето сцената е всъщност макет на парка, който едната героиня мечтае да направи. И този макет е толкова истински, защото актьорите с думите и движенията си успяват да му придадат форма и значение. Почти все едно да четеш описанието му в книга - толкова по-пъстър и необикновен си го представяш, въпреки че е сътворен просто от напечатани букви върху хартия.

Диалозите от самото начало са естествени - и заради това забавни, дори когато се отнасят до изключително сериозни неща. И в тях няма пресилени моменти, в които да се чудиш дали не страдаш от емоционална недостатъчност, та не можеш да ги разбереш. В същото време в цялата постановка се усеща копнежа по детството, по детското въобще - сякаш в началото само двама от героите осъзнават това, а по-късно успяват да заразят и останалите. Само че заразят не е точната дума, защото е нужно просто да им припомнят. Това обаче са размисли, които ме спохождат чак сега, часове след края на пиесата. Припомнянето, както и други значими елементи и процеси, случващи се на сцената, са толкова натурални и от само себе си разбиращи се, че даже докато гледаш се чудиш дали цялата история не е прекалено простичка. Ами простичка е. Но понякога от наглед елементарното можеш да извадиш най-много смисли и интерпретации, или може би такъв простичък си ми е вкусът :)

Пиша й шестица, 10/10, 13/13... но ако се решите да я гледате, оставете високите очаквания и критерии вкъщи и вземете със себе си само въображението си.

за настроение

Тръгнах да си търся португалска музика - и имах наум музика на португалски. А пък попаднах на David Fonseca и ме плени толкова, че преустанових търсенето. Въпреки че пее на английски :)

минус един час

Краткото ми отсъствие се дължи на няколко причини, основната е ваканционният дух и нежеланието ми да се задържам твърде дълго пред компютъра, когато навън слънцето грее и птичките пеят. Пролетта дойде, а с нея изгубихме и един ценен час от лятото. Ще си кажете, какво толкова, един час. При това ще си го получим обратно есента. Аз пък се питам - за какво изобщо ни е това лятно време?

Редица учени и изследователи в сферата на биохимията и медицината твърдят, че прескачането един час напред се отразява много негативно върху биоритъма на човешкия организъм.

Целият биохимичен апарат на човека се съобразява с ритъма на околната среда. Най-очевидният от 24-часовите ни цикли е редуването на сън и будно състояние, само че храносмилането или пък имунната система също променят своята активност. До 12% от гените ни произвеждат белтъчини само в определено време. Разликите в дневния ритъм са толкова фундаментални, че в един даден момент от гледната точка на биохимията вие сте по-сходен с човека до вас, отколкото със самия себе си след 12 часа.

За въведение в темата: това е свободен превод на част от интервю с Тил Рьонеберг, хронобиолог в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен. По-нататък той обяснява, че заради смяната на времето спим по-малко, което пък от своя страна нарушава хранителните навици и вреди на имунната система. Покачва се и вероятността за проблеми с метаболизма или диабет.

Естествено, не е задължително всеки да има тези симптоми, влияние оказват също цялостният начин на живот и други фактори. Обаче е доказано, че вероятността се увеличава... Има и доста други статистики, които демонстрират безсмислието на това да си играем по този начин с природата. Например повече катастрофи/инциденти в понеделника след смяната на времето (http://www.standardtime.com/index.html).

Защо изобщо сме започнали да го правим? Първоначалната идея е била да пестим електроенергия, по-точно ток от осветление. Само дето в днешно време има и много други големи разходи на електроенергия, които не зависят от светлината навън - например климатици, фризери и т.н. Всъщност някой наскоро правил ли е проучване дали наистина спестяваме енергия по този начин, или просто си цъкаме часовниците, без някой да се замисля много-много?? Калифорнийски учени са установили през 2008, че след преминаване към лятното часово време се изразходват между 1 и 3 % ПОВЕЧЕ енергия. Немското правителство е стигнало до подобни резултати през 2005.

Четейки подобни проучвания и статистики, се чудя: добре де, за какво го правим това превъртане на стрелката?... Пълна безсмислица, която ще си влачим кой знае докога.