понеделник, 12 април 2010 г.

Приятнострашно

За хубавите неща трябва да се пише, особено за хубавите постановки :) На тази в Театър 199 ме заведе един приятел и понеже знам, че ще го прочете, използвам случая не само да напиша няколко думи за "Приятнострашно", но и да кажа едно голямо благодаря!

Това е от постановките, които нямаш търпение да свършат - само че не защото са ти скучни, а защото още докато ги гледаш знаеш, че необикновено много ти харесват и искаш по-скоро да го споделиш с някого.



В "Приятнострашно" (авторка е Яна Борисова, написала също и "Малка пиеса за детска стая") няма излишни неща. Да започнем от това, че декори почти няма, на сцената са единствено актьорите със своето магнетично присъствие - пространството около тях оживява, появяват се разни предмети, които публиката може да види много ясно, дори без да са там от гледна точка на физическата действителност. По такъв начин през голяма част от времето сцената е всъщност макет на парка, който едната героиня мечтае да направи. И този макет е толкова истински, защото актьорите с думите и движенията си успяват да му придадат форма и значение. Почти все едно да четеш описанието му в книга - толкова по-пъстър и необикновен си го представяш, въпреки че е сътворен просто от напечатани букви върху хартия.

Диалозите от самото начало са естествени - и заради това забавни, дори когато се отнасят до изключително сериозни неща. И в тях няма пресилени моменти, в които да се чудиш дали не страдаш от емоционална недостатъчност, та не можеш да ги разбереш. В същото време в цялата постановка се усеща копнежа по детството, по детското въобще - сякаш в началото само двама от героите осъзнават това, а по-късно успяват да заразят и останалите. Само че заразят не е точната дума, защото е нужно просто да им припомнят. Това обаче са размисли, които ме спохождат чак сега, часове след края на пиесата. Припомнянето, както и други значими елементи и процеси, случващи се на сцената, са толкова натурални и от само себе си разбиращи се, че даже докато гледаш се чудиш дали цялата история не е прекалено простичка. Ами простичка е. Но понякога от наглед елементарното можеш да извадиш най-много смисли и интерпретации, или може би такъв простичък си ми е вкусът :)

Пиша й шестица, 10/10, 13/13... но ако се решите да я гледате, оставете високите очаквания и критерии вкъщи и вземете със себе си само въображението си.