Случайно ми се изпречи пред очите една статия за Франк Шуман, американски изобретател, залагал големи надежди на соларната енергия още в самото начало на 20ти век. За мен това беше учудващо, защото някакси все ни се натяква колко "иновативна" е технологията за печелене на енергия от слънцето. А всъщност теоретично е можело отдавна да използваме соларни инсталации, ако не са били двете световни войни и всички конфликти, свързани с тях. Защото от историята на Шуман се вижда, че предимство имат технологиите, които обещават военни ползи. Това обаче е друга, доста спорна тема - голяма част от хората твърдят, че войните носели (технически) прогрес на човечеството. Да бе. И въпреки че този пост не е за да се аргументирам по въпроса, нека следващите редове ни накарат да се позамислим кой, как и кога води до напредък.
През 1912 Шуман пристига в Кайро с идеята да промени енергийния облик на Египет. Дотогава полетата биват напоявани чрез специални помпи или парни машини, които използват внесени въглища и струват много скъпо. Според Шуман те могат да бъдат заменени от соларни инсталации, всяка от които може да облекчи труда на хиляди работници. С тези и други аргументи той успява да намери партньори в Лондон и по този начин печели финансиране за проекта си. Шуман е убеден, че слънчевата енергия е бъдещето - още в началото на 20ти век някои учени предвиждат скорошен недостиг на въглища.
"Ако преди няколко години някой беше предложил на бизнесмените да се включат в дружество за летателни машини, биха го обявили за луд", пише Шуман. "Днес обаче наблюдаваме бум във въздухоплаването като индустрия." Така ще се случи според него и със соларната енергия.
Доказателство за това трябва да бъде собственият му проект в непосредствена близост до Кайро. Принципът на соларните му инсталации е следният: слънчевите лъчи се отразяват от огледала и падат върху пълни с вода тръби. Водата от своя страна задвижва парна машина. Проектът му се състои от 5 редици колектори, всяка от тях с дължина от 62 метра. Инсталацията може да изпомпва на час по 2000л вода от Нил в полетата с памук.
Тържественото откриване се състои през 1913 и на него присъства цялото западно общество на Кайро. Пред събралите се дипломати и офицери Шуман говори за бъдещето на енергията, за изчерпването на фосилните залежи и за слънцето като единствена възможна алтернатива. Откриването има голям успех и събужда сериозен интерес от страна на британците и германците. Шуман дори пътува до Берлин да представи идеите си пред Райхстага и получава 200 000 марки за строеж на соларна инсталация в африканските колонии на Германия. Той обаче изчаква, надявайки се да спечели вниманието и на родните си американски инвеститори, и се връща в САЩ през 1914. Но не знае, че повече никога няма да се върне в Египет. Същата година избухва Първата Световна Война и Чърчил нарежда британската флота да премине от въглища на дизелова енергия - идва ерата на нефта. Повече никой не се интересува от соларна енергия.
Заради войната проектът на Шуман е изоставен и инженерите се връщат обратно по родните си страни. Той обаче не престава да пледира за идеите си до 1919, когато умира от инфаркт. В неговите очи използването на слънчевата енергия не е само икономически въпрос, а и доказателство доколко е напреднала човешката цивилизация.
В едно нещо съм сигурен, и то е: Човешката раса или най-после трябва да започне да използва директната енергия на слънцето, или ще се върне обратно към варварството.
Интересна, доста радикална гледна точка. По-важното обаче е, че са минали почти 100г, откакто е изказана - и две световни войни, много кръв и много катастрофи. За някои наистина можем да обвиним атомната енергия и нефтената индустрия, за повечето обаче са виновни единствено слабостите на човешкия ни род - алчност, агресия, липса на отговорност към следващите поколения.
