понеделник, 9 август 2010 г.

BG политически драми

Наистина е интересно да се следят българските политици... Дори не се налага да четеш жълти "Шок" издания, за да те шокират. Ту Волен Сидеров се развилнял в самолет към Германия и полицията го задържала на летището, ту Бойко направил някое изказване срещу съдебната система и магистратите побързали да му отговорят в същия стил ("Очакваме операция "Магистратите"). От два-три дни пък скандалът около намерените мощи и емоциите на Божидар Димитров е добил огромни, слонски размери.

Първият голям въпрос около това дали "наистина" мощите са на Йоан Кръстител не ме развълнува чак толкова. В крайна сметка, това няма как да бъде доказано. Не съм историк и не искам да твърдя неща, които не разбирам, но логиката ми убягва. Може да са ги смятали за негови през 4-5 век, когато са били заровени, но това отново не е пълно доказателство. Освен това не смятам, че точно религиозният туризъм е приоритет за България, че да се отдава чак такова икономическо значение на една такава находка. Нека първо си подредим малко курортите, изтощени от годините бесен и лишен от стратегия строеж, нека осигурим повече сигурност на туристите (в Западна Европа се шири мнението, че при нас е "опасно") и да си повдигнем реномето като държава, а чак после да се концентрираме върху мощите Йоан Кръстител, които щели да доведат хиляди поклонници в България.

Интересното е обаче изказването на Б.Димитров относно народа ни и колегите археолози. Интересно е как един министър ще дава такива квалификации, и то неимоверно генерализирани - "шибан народ". Хмм, нека помислим. За какво й е на една държава да има правителство? За да може интересите на мнозинството да бъдат защитавани чрез управителната власт. Кое е това мнозинство? Ами народът, разбира се, в нашия случай все още българският. Значи Б.Димитров като представител на правителството е поел служба в името на народа, без последното да представлява патетичен израз, а единствено логическо следствие. Остава да си зададем въпроса: той не е ли съзнавал, заемайки поста си, че ще се налага да служи на шибания народ? Или пък е съзнавал, само че това не го е притеснило особено. Нали най-важното е да си на власт.