петък, 11 март 2011 г.

Еко-елитаризма и нашата Рила

Бях тръгнала да пиша статия за нещо съвсем друго, но ме хвана пак "еко-тръпката" и ... преди няколко минути свърших с четенето на коментарите към статия, отнасяща се до лифта от Паничище до Седемте Рилски езера. Големият въпрос, защо "лошите" природозащитници са срещу лифта и искат да ограничат останалите хора, да не могат да се качват на Седемте езера.

Чета, чета коментарите, спорът тече: едните казват, че ходенето в планината е прекрасно занимание и си заслужава човек да му отделя време. Другите казват, че качването с лифта спестява време и не означава, че не обичаш достатъчно планината. Започва се дърлене на ЛИЧНОСТНА основа - кой има повече право за това или онова, малоумни обобщения на два лагера - "еко-активисти" и всички останали.

Хайде да оставим личните си различия настрана и да се съсредоточим върху това, което всички искаме:
1. Законност
2. Чиста и опазена в екологичен смисъл природа

Странно е да искаме законност, пък да казваме, че лифтът на Паничище е хубаво нещо - защото той не е законен.

Също така, нека не отричаме, че повече туристи на Седемте езера = повече боклуци. Затова и нека има повече контрол. Както и информираност относно правата и задълженията на хората в Националния Парк. Виждам табела, на която пише "Палаткуването и паленето на огън е позволено само на определените за това места" - къде са тези места, кой може да ми каже? Не са в близост до хижите, във всеки случай, защото нерядко се случва хижари да те заплашат, че ще извикат горския, ако разпънеш палатка до тях. Така че - повече информация няма да е излишна!


Лифта през септември 2010