Старо vs. ново или старо&ново

Учейки за изпита по журналистика другата седмица, се потопих отново в размишления за блоговете и за съвременните средства на комуникация. Един от големите въпроси, които се разискват, е дали традиционните и новите медии се допълват или новите ще изместят старите... Замислям се върху собственото си поведение, върху причините да чета и коментирам блогове и от време на време да пиша и аз самата.

Първо да поясня какво се има предвид под традиционни медии: професионални журналисти, редакция, масова публика, ниски нива на интерактивност между автор и потребител, систематични и изпитани методи на работа с информацията и т.н. Значи, ако четем dnevnik.bg или гледаме клипове на btv.bg - въпреки че е в Интернет - се обръщаме към старите изпитани журналистически методи и ценности. От друга страна, който чете това в момента, може да придаде смисъл на термина "нови медии".

Може ли едното да измести другото? Лично за мен - не! Мога да опиша поведението си в две изречения, актуален пример - случилото се в Норвегия. Ако искам информация по случая, факти, последни новини, обръщам се към новинарските сайтове, гледам репортажи и си създавам картина на събитията. След това ми се приисква да обсъдя с някого, да видя каква картина са си създали другите - чета блогове и коментари. Въобще, за мен блоговете имат една много прекрасна и дори възвишена функция: връщат някои от журналистическите жанрове към корените им.

Да си призная, още миналата година, когато учехме при един редактор как се пишат различните видове журналистически текстове, забелязах, че опа - то имало много правила... Разбирам и оценявам, че за някои жанрове това е особено важно, например за информационни статии или за интервюта и т.н. Но в много случаи се губи от очарованието на текстовете! Разбира се, че предпочитам да прочета абсолютно свободно написан коментар, дори да е от напълно неизвестен за мен човек, отколкото сто пъти прередактиран текст с амбиции за голямо мнение. Предпочитам сама да преценя дали и доколко едно мнение е аргументирано - не е нужно авторът да е размишлявал преди това над въпроса, точно какъв вид аргументация ще използва в написаното. Особено силно пък важи за разни кино-критики и въобще, културни критики. Разни специалисти, оценявали вече безброй пъти - супер, понякога може и да е интересно, но мен повече ме вълнува какво е казал някой, когото познавам (вече) като личност и като светоглед. Така сама си създавам впечатление, дали филмът има изгледи да ми хареса и на мен, или пък не. А обективната гледна точка на специалист, че този филм е голям шедьовър или пък че е посредствен, в този случай не ми носи никаква полза.


В някои сфери стандартизацията носи предимства, в други - не. Когато четеш един текст, веднага усещаш дали авторът е искал да го напише и дали е предал искрица от себе си в него, или му е било зададено да го направи и го е свършил по поръчка. И: както в нормалните медии има страхотно написани мнения, така и в блог-журналистиката има доста силно информативни материали. Хубавото на Интернет е, че сам решаваш накъде да се обърнеш и кого да слушаш :)