Още нещо за любовта

Идва ред на следващия български филм - като съм си тук, поне да се образовам подобаващо! Този път не останах очарована, макар че не мога да кажа, че излязох от залата разочарована. Приятно ми беше да гледам филма, въпреки че не беше много добре направен от гледна точка на сценарий и режисура.

Жалко за добрата идея - първите години на соца около 50та, един много добър хирург, Варна и арменците, любовна история... Сами по себе си елементите съдържат много потенциал, но в този филм за съжаление не са наредени на една линия. Липсва и конфликт, който да създаде истинска драматичност. Не мисля, че може да се изгради трагичност около един инцидент, защото за това няма нужда да се прави цял филм. Всъщност като се замисля, всякак е възможно да се изгради драматичност, но единственото сигурно е, че тук нея просто я нямаше. Образите също не бяха разработени, губеше се смисълът на сцените.

Първото, което коментирахме всички на излизане (гледах го със семейството си), беше протяжността. В този филм има много висящо време - не че беше скучно, поне не за мен. А и в никакъв случай не толерирам екстремно бързото американско екшън-кино. Но тук протяжността на голяма част от сцените само изяде от времето, което можеше да се използва за развиване на персонажите и отношенията между тях.

В семейството ми предизвика приятни дискусии и даже един-два баса, така че съм доволна, че предложих да го гледаме. Критикувам го само защото ми е едно такова мъчно, че можеше да е прекрасен филм. Но от друга страна, не всеки филм е шедьовър. И не е нужно всеки филм, който коментирам тук, да ми харесва по една или друга причина.

Но пък Симеон Лютаков е много готин :) Не знам защо всички харесват толкова Калин Врачански - от друга страна, най-добре за всички ни да са ни различни вкусовете...