вторник, 6 юли 2010 г.

Българския тийн филм: t33nday

Приятно ми е, че отново мога да напиша нещо позитивно за българското кино (разбира се, имам и някои пропуски, които трябва да се попълнят рано или късно). А пък още по-приятно ми е, че става въпрос за филм, правен от ученици, в който се разказва за ученици. В началото подходих скептично, но добрите впечатления се натрупваха през цялото време и накрая останах много, много доволна, че съм го гледала. И ми се гледа отново :Р

t33nday разказва за ежедневието на Крис, ученик от Френската гимназия в София, който има своите критики и съмнения по отношение на съвременното общество и начина, по който то функционира. Заради вътрешната си разкъсаност, предизвикана от израстването му и формирането му като личност, той има и някои проблеми в училище. Рамкиращи са монолозите, чрез които са представени разсъжденията му върху случващото се около него.


Както може да се предполага, филмът не е напълно професионален. Критика в това отношение може да има много, но аз няма да се съсредоточа върху нея. Всъщност това не е първият филм, има и два предишни. Интересното беше, че прочетох доста от критиката към втория и забелязах, че авторите са се съобразили с голяма част от нея в третата част, което е много похвално.

Защо ми хареса? Защото е естествен! Не прави тромави опити да надскочи реалността, в която живеем, а обратното: задълбочава се в нея, показва я през очите на един тийнейджър. В същото време не натоварва с излишни разсъждения - да, на моменти монолозите звучат пресилено отчаяни от живота или наивни, но и това е част от автентичността! Важното е, че колкото повече слушаш, толкова по-искрено ти звучат думите на главния герой. Успяваш да повярваш, че това наистина го вълнува, а не е само фикция. А това е невероятно постижение!

Освен това филмът разказва за НАШАТА действителност, в България, в София - на учениците в гимназията. Добре де, аз вече не съм ученичка, но доскоро бях. Затова се удивих колко добре са успели да пресъздадат езика, поведението, навиците на поколението ни, типовете хора в класа, държанието на учителите... Един филм никога не може да обхване реалността в цялата й пълнота и сложност. Но може да ни накара да повярваме, че е успял, да ни убеди в истинността си. Е, t33nday се справи с тази задача при мен :)

Критиката от мен е насочена най-вече към някои не толкова правдоподобни моменти - например "сбиването" на момчетата, което беше само леко побутване и беше нереалистично учителката да повика майката на Крис на среща заради това.

Но стига от мен, най-добре е филмът да се гледа, а аз с удоволствие бих го обсъждала с всеки, който има желание :)

Онлайн или за сваляне тук