След похода

Струва ми се, че да се откъснеш от цивилизацията, когато си нейно дете, е едно от най-вълнуващите и най-полезните неща, които можеш да направиш. Да спиш на открито, да се къпеш, където намериш и при условие, че чешмата се е превърнала в удобство, да носиш цялата си собственост на гърба си... Абсолютната свобода може и да е химера, просто понятие в човешкото съзнание, но чувството за независимост от глупавите ограничения на цивилизацията заслужено може да се нарече "свобода". Свобода от това да трупаш и трупаш предмети, собственост, неща, които може да ти потрябват, но всъщност когато ти потрябват, си забравил. Свобода от това да дишаш мръсния въздух в големия град и да се страхуваш, че дори пресичането на зелен светофар може да ти коства живота. Свобода от капризите и глезотиите, на които те приучава цивилизацията ("Не ми се яде сандвич, всъщност не - яде ми се, но от онези триъгълните, а тук има само кръгли").

Дори само за пет дни човек получава съвсем нов поглед върху собственото си ежедневие, от което се е откъснал. Не само, защото е отсъствал, а заради новото, което е научил през това време. Заслужава си - и не защото ще оцениш топлия душ в чистата баня - а защото ще си спомняш къпането набързо в някое затънтено местенце и начина, по който си се почувствал чист след това, и ще знаеш кое е важното.

Освен това, да ходиш на поход в планината означава и да оцениш собствената си незначителност пред безграничната мощ на природата. Не може да гледаш тези върхове



и да си мислиш, че си силен. Или поне не наживо - на снимка всичко е възможно, особено когато е толкова голяма и ти се струва толкова далечна =)

Рила е огромна - по-огромна, отколкото човек може да си представи. Не знам какво ще ми остане да кажа, когато мина през Родопите, при положение, че думите и сега не ми достигат.

"Атака плакати"

Заглавието представлява двете думи, които написах в Google преди малко, търсейки изображение на едни "интересни" плакати на Атака, които видях днес. По-долу е резултатът от търсенето ми - бях препратена към форума на Атака, в който членовете обсъждаха... ами вижте сами =)

И да не забравя: КЪСАЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ОПОНЕНТИТЕ НА АТАКА - най-вече ГЕРБ, БСП, ДПС и СИНИТЕ

Комунистите са мръсни гниди. Няколко часа след като бяха залепени плакатите на АТАКА в квартала те веднага залепиха върху тях плакати на оня педал Курумбашев, та се наложи да им ги късам. За около 2 часа скъсах около 150 плаката на БСП! Така се действа!!!

Предлагам да организираме хайка за късане на плакати на БСП и ДПС!

http://www.vestnikataka.com/forum/index.php?topic=18559.msg381626

Деструктивните помисли и действия наистина явно са най-печеливши сред българския народ. Да свалим някое правителство, да късаме плакати - това го можем. Но какво става, като дойдем на власт и се налага да... съградим?

Въпроси и отговори за Зелените...

Да бъдеш доброволец на Зелените значи да си в състояние да отговаряш на всички въпроси, които на някого могат да му хрумнат във връзка с партията, България, природата и т.н. Направо се чудя, дали някой разпитва толкова много онези младежи, които срещу някой лев раздават листовки за Синята кАолиция, за ГЕРБ с лика на Бойко или стоят в жълти фланелки пред щаба на НДСВ, докато отзад бичи "Не, не, не искам да повярвам, че друг някак все ще успее да те вземе оттук...". Последното е особено интересно, ако се разгледа посланието на припева в контекста на предстоящите парламентарни избори. А да не говорим как хубаво се връзва с един друг лозунг, "Купуването и продаването на гласове е престъпление!".

На мен ми се прииска да проследя най-често задаваните от хората "на улицата" въпроси и да се постарая да им намеря ако не дълъг и изчерпателен, то поне задоволителен за мнозинството отговор.

Въпрос #1: Защо не се коалирате?
(най-често го задават добронамерени към каузата хора, които обаче имат и пристрастия към Сини или други по вид политически образувания)
-> Зелените не се коалират, защото няма никоя политическа сила, която с някое свое действие да е доказала, че споделя ценностите им. Под ценности имам предвид не само морални възгледи, но и конкретни цели и начини за постигането им. И тъй като основната цел е разумното отношение към околната среда, за всеки човек, който не е малоумен, е ясно защо Зелените не искат да се коалират.

Въпрос #2: Но имате ли шанс въобще? Има ли кой да гласува за вас?
(обикновено върви в комплект с предишния)
-> Ако всеки се пита това и не гласува по същата причина, то Зелените определено няма да имат шанс. Човек трябва и да се замисли каква е била разликата между последните няколко правителства, и тогава да реши дали наистина гласът за Зелените ще бъде изгубен, или гласът, отишъл срещу БСП, тройната коалиция, ГЕРБ или който и да било от големите политически формации. Много хора вярват, че трябва да се гласува за "големите", за да има смисъл гласът. Е, аз знам за себе си: искам да гласувам ЗА, а не ПРОТИВ! Затова нека гласуваме по убеждения, а не според това на кого проучванията дават най-големи шансове.

Въпрос #3: Защо не се чува нищо за Зелените?
Когато ни зададат този въпрос на улицата, докато носим билбордовете или търкаляме Точката, отговорът е ясен: чува се! Стига да има кой да чуе... За съжаление простата истина е, че медиите като телевизия, радио, печат/билбордове са твърде скъпи, за да могат Зелените да си позволят масивна кампания. Но Интернет.. ето, ако четете това, значи се чува за Зелените, и още как! По-важното е, че ще продължи да се чува и след изборите.

Въпрос #4: Да, ама Зелените са само биолози. Други кадри нямат, способни ли са да ни управляват?
Съвсем не са само биолози и еколози. http://www.zelenite.bg/initiative-committee
От друга страна, нормално е процентът на тези хора да е по-голям точно при Зелените - след като се борят за природата, логично следствие е голяма част от тях да са точно онези професионалисти, на които им е омръзнало абсолютното безхаберие на властимащите. В случая става дума за отношението към природата на България, която трябва да се цени ако не като ценност с общочовешко и световно значение, то поне като национално богатство.
Като се има предвид, че последните правителства са все коалиционни, а и предстоящото се очертава такова, не разбирам тревогата на задаващите този въпрос. От Зелените еколозите, от останалите - останалото.

А пък ние продължаваме да търкаляме топката и да отговаряме на въпроси...

(Пред)бална треска

Тази година завършвам гимназия. Абитуриентският ми бал предстои в края на май, но куриозите, свързани с балната индустрия, започнаха да ме впечатляват доста по-рано... И въпреки че моето мнение е твърдо против цялата тази истерия, нямам намерение да разсъждавам надълго и нашироко върху корените, проявленията й и социално-психологическите причини за нея. За илюстрация само прилагам една съкратена версия на нещо, което би имало заглавието "Предбална треска" - колко струва да бъдеш пълноценна абитуриентка в България.

рокля - 250-300лв минимум; средната цена обаче е около 500лв. Много пъти достига до 2000-3000, особено ако се шие от специален плат при специална шивачка.
обувки - минимум 50-70лв.
чанта - минимум 30-50лв (максимумите... не са за споменаване).
бижута - зависи от предпочитанията, но 70-90лв е минимумът за два елемента (например обици и гривна, или пък само за колие).
грим - слагам едни 50лв ориентировъчно, а обикновено има и пробен грим, който също струва нещо.
прическа - пак 50лв и пак без сметката за пробна прическа.
бална вечер - 120-160лв, ако сте в Шератон и каните учителите - 200лв.
дискотека след бала - може да е 15лв, може и 70лв (последната цена е за Sin City, който в момента е на гребена на вълната).
следбална - тук нещата варират доста в зависимост от това какво място ще избере класът и колко ще изхарчи конкретният човек, но поне 150-200лв отиват.
випускник - най-малко 40лв, средната цена в нашия клас беше 60лв. причина за разликите е, че всяка корекция по снимката ти струва допълнително - например избелване на зъбите, махане на петно от пот под мишницата или пък махане на брекети. Е, наистина има и бонус, не може да се отрече - за пъпките и другите такива, явно не толкова специфични операции, се доплащат само 6лв.

С тези минимални цени сметката възлиза на около 1200лв, съвсем грубо. Обаче това ли е средната цена? Интересно ми е да видя резултатите от едно подобно проучване...
А и тук не съм включила някои много разпространени, но не задължителни разходи като тези за ремонт на дома, за събиране на роднини и приятели вкъщи или на ресторант, за наемане на кола и т.н. и т.н... И абитуриентите пият, пеят и се веселят, не три дни и три нощи, ами поне месец, пък родителите им с радост дават - нали е за детето. За малко да си помисли човек, че това има някаква връзка с онази пословична щедрост на българина, щом опре до образование. Обаче тук става дума за новоизлюпената мода, радостта от нещо наистина положително да се превръща в мерило на социален статус и демонстрация на едно или друго, било то в повечето случаи просто... конформизъм.

...Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? ...

Започвам с Вазов, а както ми се е насъбрало, кой знае с какво ще завърша...
Ето, възнамерявах да бъде подредено, да тръгне от природата и от нейните проявления в "Отечество любезно, как хубаво си ти" на Вазов, да мине през Деня на Земята в сряда (22 април), да се спре за малко на щанда на Зелените и въобще - една пълна и шарена програма. Обаче НЕ. Пак ще трябва да се почне от разрушителното, от протеста.

Този път се налага да се протестира ЗА... протестите!... и срещу проектозакона за тяхното ограничаване. Депутатите си гарантират спокойно работно време, като забраняват протестите около Народното събрание - поне да знаехме, че правят нещо полезно. Всъщност според едно проучване, което четох наскоро, само 9% от българите вярват, че в парламента се върши нещо за благото на страната. Аз се учудих, че и толкова са се събрали. Значи мнозинството смята, че Народното събрание работи в интереси, различни от тези на гражданите, обаче в същото време ще ги оставим да си осигуряват спокойствие и хармония, за да си чешат онези места?

Освен Народното събрание, президентството и Министерския съвет:

Няма да може да се свикват митинги до съдебни палати, военни обекти, болници, затвори, по републиканските пътища, тунели и мостове.

Хм, някъде вече го бях прочела: остана да си протестираме вкъщи. Пред компютрите, в блоговете...

Но да се върна на Вазов =)
...Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила...
Няма да цитирам и пасажите за Марица, Балкана, поляните и горите... А де е Вазов да види България днес. Какво би написал? Мен ме хваща и срам, и страх (за здравето му)... че не би му издържало сърцето. Поне за себе си понякога се притеснявам: отчаянието ме хваща за гушата и стиска, колкото и да се опитвам да се отръскам - няма отърване, влачи се след мен, крие се, спотаява се и пак напада, щом отслабна! То не е Рила, не е Странджа, не е Витоша... С това, че Черноморието ни заприлича на скъпа чалгаджийница, където примамват новите "аристократи" с басейни с акули - с това се примирявам винаги до следващото лято, когато отново се сблъскам с грозотията и се запитам: къде е държавата?

Е, вече не се питам такива неща. Напреднах, вече знам къде НЕ Е държавата - не е в България. Защото като настане криза, лицата изчезват по яхтите из Средиземно море (Газът изчезна, властта - също).



Какво ни остава, освен да бъдем ентусиасти? Понеже ако не си ентусиаст, а пък те интересува всичко ^^^^ това горе, тогава - ами тогава просто ще бъдеш един много отчаян човек. Та, основите на Клуба на Ентусиастите са положени и приветстват всички, които ги е грижа. Да продължи да ги е грижа, защото не са сами =)

Zen and the Art of Motorcycle Maintenance

Книгата още от самото начало изключително много ми допада... стилът на разказване е точно онзи непретенциозен начин да водиш читателя из съзнанието на друг човек, без да го отегчаваш, позволявайки му да установи връзка между собствените си мисли и тези на фикционалното Аз. По-късно може би ще пиша повече.

** I don't want to hurry it. That itself is a poisonous twentieth-century attitude. When you want to hurry something, that means you no longer care about it and want to get on to other things. I just want to get at it slowly, but carefully and thoroughly, with the same attitude I remember was present just before I found that sheared pin. It was that attitude that found it, nothing else.**

**He was insane. And when you look directly at an insane man all you see is a reflection of your own knowledge that he's insane, which is not to see him at all. To see him you must see what he saw and when you are trying to see the vision of an insane man, an oblique route is the only way to come at it. Otherwise your own opinions block the way. There is only one access to him that I can see as passable and we still have a way to go. **

**To speak of certain government and establishment institutions as "the system" is to speak correctly, since these organizations are founded upon the same structural conceptual relationships as a motorcycle. They are sustained by structural relationships even when they have lost all other meaning and purpose. People arrive at a factory and perform a totally meaningless task from eight to five without question because the structure demands that it be that way. There's no villain, no "mean guy" who wants them to live meaningless lives, it's just that the structure, the system demands it and no one is willing to take on the formidable task of changing the structure just because it is meaningless.

But to tear down a factory or to revolt against a government or to avoid repair of a motorcycle because it is a system is to attack effects rather than causes; and as long as the attack is upon effects only, no change is possible. The true system, the real system, is our present construction of systematic thought itself, rationality itself, and if a factory is torn down but the rationality which produced it is left standing, then that rationality will simply produce another factory. If a revolution destroys a systematic government, but the systematic patterns of thought that produced that government are left intact, then those patterns will repeat themselves in the succeeding government. There's so much talk about the system. And so little understanding. **

^ Последното ми е особено интересно заради всичките антиутопии и разсъждения, дискусии покрай тях около мен напоследък. Освен това е актуално и заради събитията през януари (14 януари - Големия протест срещу правителството..). Ето какво е трябвало да знам тогава, когато ми се беше наложило да поспоря с този-онзи за ефективността от едно подобно начинание. Наистина е нужно нещо повече от простото бунтуване, без ясни искания и инициативи, без търсене на същината на проблема. Лошото и страшното е, че блатото е дълбоко и дърпа, Проблемът се е вкоренил здраво в политиката и държавността ни - къде да се търси спасение? Ето къде... мисленето трябва да се промени, системата, а не правителството, което така или иначе си тръгва след броени месеци.

Момичето, което прескачаше през времето

-> задължителен за аниме-феновете =) останалите, неизкушени от това изкуство, също могат да пробват - филмът е страшно красив и изпълнен с особено чувствени картини.

За първата и голямата любов, за времето... за миговете и за споделянето. По-дълго резюме би изсушило вдъхновението ми.