Българския тийн филм: t33nday

Приятно ми е, че отново мога да напиша нещо позитивно за българското кино (разбира се, имам и някои пропуски, които трябва да се попълнят рано или късно). А пък още по-приятно ми е, че става въпрос за филм, правен от ученици, в който се разказва за ученици. В началото подходих скептично, но добрите впечатления се натрупваха през цялото време и накрая останах много, много доволна, че съм го гледала. И ми се гледа отново :Р

t33nday разказва за ежедневието на Крис, ученик от Френската гимназия в София, който има своите критики и съмнения по отношение на съвременното общество и начина, по който то функционира. Заради вътрешната си разкъсаност, предизвикана от израстването му и формирането му като личност, той има и някои проблеми в училище. Рамкиращи са монолозите, чрез които са представени разсъжденията му върху случващото се около него.


Както може да се предполага, филмът не е напълно професионален. Критика в това отношение може да има много, но аз няма да се съсредоточа върху нея. Всъщност това не е първият филм, има и два предишни. Интересното беше, че прочетох доста от критиката към втория и забелязах, че авторите са се съобразили с голяма част от нея в третата част, което е много похвално.

Защо ми хареса? Защото е естествен! Не прави тромави опити да надскочи реалността, в която живеем, а обратното: задълбочава се в нея, показва я през очите на един тийнейджър. В същото време не натоварва с излишни разсъждения - да, на моменти монолозите звучат пресилено отчаяни от живота или наивни, но и това е част от автентичността! Важното е, че колкото повече слушаш, толкова по-искрено ти звучат думите на главния герой. Успяваш да повярваш, че това наистина го вълнува, а не е само фикция. А това е невероятно постижение!

Освен това филмът разказва за НАШАТА действителност, в България, в София - на учениците в гимназията. Добре де, аз вече не съм ученичка, но доскоро бях. Затова се удивих колко добре са успели да пресъздадат езика, поведението, навиците на поколението ни, типовете хора в класа, държанието на учителите... Един филм никога не може да обхване реалността в цялата й пълнота и сложност. Но може да ни накара да повярваме, че е успял, да ни убеди в истинността си. Е, t33nday се справи с тази задача при мен :)

Критиката от мен е насочена най-вече към някои не толкова правдоподобни моменти - например "сбиването" на момчетата, което беше само леко побутване и беше нереалистично учителката да повика майката на Крис на среща заради това.

Но стига от мен, най-добре е филмът да се гледа, а аз с удоволствие бих го обсъждала с всеки, който има желание :)

Онлайн или за сваляне тук

Изберете българското...

Ето нещо много любопитно, което научих току-що, ровейки се из писания за политиката в Бразилия:

Тази година на 3 октомври ще се проведат изборите за президент на Бразилия, което е голямо събитие, защото управлението (изпълнителната власт) на страната се формира от президента. Дотук добре, но идва изненадата - кандидатът с най-големи шансове е жена, при това от български произход. Казва се Дилма Русеф и е дъщеря на Петър Русев, преименувал се на Педро Русеф. Той е бил свързан с комунистическата партия в България през 20те години и е избягал към Франция, а по-късно и към Бразилия. Причината да емигрира не е съвсем ясна, според повечето източници е по политически причини, но може и да е било свързано с фалита му (занимавал се е с търговия). Друг интересен факт е, че е бил приятел с Елисавета Багряна, която дори му е посветила стихотворение след смъртта му - "Шепа сняг".

Самата Дилма е била партизанка от най-ранна младост, края на 60те и началото на 70те години, когато в Бразилия се е установила военна диктатура. Заради тази си дейност е лежала 3 години в затвора, след това е завършила икономика и се е включила първо в Демократическата работническа партия, а от 2001 е член на Работническата партия(Partido dos Trabalhadores). В последните четири години оглавява канцеларията на настоящия президент (бразилски вариант на Ангела Меркел? :Р), който я е посочил за своя наследничка.



След като споделих откритието си със сестра си, тя коментира: "Ние българите сме новите евреи"...

Viva Vegetarissimo!

Надпис в зелено на входа на голям търговски център. До него - редовната дъска, на която е обявено с големи букви, че всеки следобед има отстъпки. Вегетарианска кухня, умерени цени - защо да не опитам? В крайна сметка удоволствието излиза малко по-солено (и то не на вкус), отколкото съм очаквала. Но поне съм опитала няколко нови за мен комбинации като например "руски яйца" (варени белтъци на половинки с неизвестен сос в тях, но доста вкусни).

Вегетарианството е нещо, което допреди два месеца смятах за тренд и/или за умопомрачение. Защо да се отказваш от нещо толкова вкусно като месото? Или за да бъда по-конкретна, от пастета, от луканката и суджука, от цвърчащите вурстчета, от рибеното филе, приготвено внимателно с правилните подправки... Да не говорим за варианта да не ядеш никакви животински продукти, няма вече мляко, няма сирене, няма яйца. Значи няма и палачинки, баница и всякакви други любими деликатеси.

Само че храненето не е същото като да си сложиш нещо в устата, да го сдъвчеш и да задоволиш физиологичните си потребности. Начинът на хранене: какво ядеш, как го ядеш, в какви количества го ядеш, може да бъде и начин да се самоопределиш.

Вегетарианец си, ако ядеш всичко останало освен месо и месни продукти. Има ги и така наречените лактовегетарианци, които са се отказали и от яйцата. Статистиките обикновено не обхващат тази разлика, така че не може да се каже каква част са те от вегетарианците като цяло. Веганите не ядат каквато и да била храна от животински произход. Има и още една възможност: суровоядци - те не обработват термично храната си. Това обаче е доста екстремно проявление и за него няма да става дума тук.

Етичния аспект
...на това да не ядеш месо/животински продукти? Много хора смятат, че хранейки се с плътта на други живи същества, накърняваш правото им на живот. В другата голяма група на про-вегетарианството са тези, които не отричат яденето на месо, яйца, риба по принцип, но в сегашните условия го намират за неприемливо. Наистина следва да се замислим откъде идват тези огромни, гигантски количества месо в супермаркета... Условията, при които се отглеждат пилетата, свинете, телетата, които после ядем, са най-често абсолютно неприемливи от морална гледна точка. Тук става дума за масовото "производство" или за големите ферми и кланици. Защо тези животни трябва да се раждат и да живеят в мъчения и болка? За да може средностатистическият човек да купува и яде месо всеки ден, евтино и навсякъде.

Аз не мога да си затворя очите и да кажа: човекът е по-висш и това оправдава всяко негово действие спрямо по-безпомощни същества като животните. Затова отглеждането им и убиването им в най-жестоки условия е всъщност еволюция на обществото ни, която осигурява прехрана на много хора и възможност да си купуват "достатъчно" месо. Точно защото ни е дадена възможността да мислим и разсъждаваме, да пишем безкрайно по блогове, да спорим и да се съмняваме, би трябвало да бъдем толерантни към по-слабите и да ограничаваме разпростирането на надмоществото си до "хуманни" измерения.

Но дори без какъвто и да било морал, вегетарианството пак има своите предимства пред прекомерната консумация на месо:
от здравна гледна точка.
Както вече споменах, за човека е нормално да се храни с месо, да пие мляко - ние не сме растителнояден вид. Друг е въпросът обаче, че физически не ни е позволено да прекаляваме, да надскачаме определени граници, особено по отношение на яденето на месо. Логично е: предците ни не са имали нашето развито общество, в което без да се налага цял ден да преследваш животно и да ходиш на лов, можеш по всяко време да си осигуриш тройно по-голямо количество месо. Без физическата активност обаче тази несъразмерна консумация води само до наднормено тегло и болестите, свързани с него - сърдечен инфаркт, атеросклероза, мозъчен инсулт, рак... списъкът се удължава с всяко следващо проучване върху хранителните навици. Много интересна информация има на тази страница - заслужава си да се прочете. Все пак всички искаме да живеем по-добре и по-дълго, дори и да не ни пука за това по колко пилета се отглеждат в клетка и колко жизнено пространство има всяко от тях. Тук между другото идва и въпросът, не е ли вредно месото от животни, които са били гледани в такива неприемливи условия?

След тези разсъждения аз реших да огранича консумацията си на месо и риба до минимум, което значи, че не мога с чисто сърце да се причисля към вегетарианците, но споделям начина им на мислене. Погледнато в дългосрочен план, колкото по-малко месо се купува, толкова по-малко ще се произвежда, което ще вдигне цените. А това от своя страна би нормализирало количествата, които имаме възможност да консумираме, така че да се снижи и нивото на заболяванията. Същевременно да се повиши качеството на животинските продукти, значи на живота на нашите съобитатели на планетата Земя.

На Световно като за световно

Като се замисля, че Световното почна само преди седмица /е, хайде, 10 дни/, не мога да повярвам. Толкова вълнения, толкова анализи и обрати, а това е само началото. На мен този път сякаш ми е по-интересно от всеки друг, макар че от малка следя големите първенства и викам за любимите си отбори. А сега дори не бях сигурна за кого ще стискам палци - нали съм в Германия, очаква се да ги подкрепям. Напоследък се обвързах емоционално с Бразилия, та дори и това не е изключено: аз, която винаги ги е мразела, защото са толкова добри! Ами останалите като Италия, Англия, за които викам друг път? Въобще пълна каша!

Но немците твърде много си вирнаха носа след първия мач, в който размазаха Австралия. Нормално: никой друг от "големите" отбори не успя да постигне подобен резултат в първия си мач. Съседите ми пък викаха все срещу Франция, Испания, Бразилия, въобще май срещу всеки, който потенциално би могъл да застраши спечелването на купата от Германия. Симпатиите ми към немския отбор поизтляха. Затова ми се струва, че загубата срещу Сърбия поосвести духовете и сега става интересно!

Пък и жълтите картони и дузпите са си съвсем като за световно: много и честичко...

Онлайн мачовете могат да се гледат на живо тук :)

равноправието в тоалетната

Я виж ти, не бих се сетила да измисля нещо, което би помогнало на жените да ходят спокойно в обществени тоалетни... Но на някой му е хрумнало :) Чудя се само колко жени биха платили да си го купят, след като толкова време са живели и без него?

(има нещо плашещо в обяснителните картинки обаче... тези фунийки май имат и символно значение за свободата на съвременната жена...)

пп: гледайте и видеото :Р

Франкфурт, еко-фестивали и танци

В последните две седмици ме няма в блогопространството, та реших да обобщя какво ме занимава през тези дни и да оправдая липсата на време за Интернет. Само че и това няма да е лесна задача :) и ще се наложи да е доста пъстроцветно, събрано отвсякъде...

Тази седмица бях във ваканция - немците празнуват доста Петдесетница или поне го имат като неработен ден, а в някои университети даже дават и по една седмица почивка. В случая бях от ощастливените студенти, затова реших да оползотворя времето и да се разходя до един от големите европейски центрове, който същевременно е и сравнително близо (3 часа с влака от Щутгарт): Франкфурт на Майн. Е, видях го и него, но не успя да ме възхити или вдъхнови особено. Впечатлиха ме обаче някои интересни неща. Например, аз пътувах с един приятел и като слязохме на гарата, трябваше да почакаме половин час моя приятелка да ни посрещне, така че решихме да се поразходим из околността. Въпросната околност си изглеждаше съвсем като център, най-малкото защото беше празничен ден и въпреки това по улиците имаше доволно много хора. В празничните дни, както и обикновено в неделя, в Германия е мъртвило. Освен в баш центъра на по-големите градове. Добре де, ама този център беше малко странен, защото накъдето и да се обърнеш, имаше само секс-клубове, стриптийз-барове, разнообразни магазини, еротични кина и други заведения от този сорт (включително публични домове). Та това беше първото ми впечатление от Франкфурт, а и на всеки турист, който идва с влак и тръгва да се разхожда по главните улици без екскурзовод или пътеводител. По-късно се оказа, че Франкфурт открай време си е бил някакъв център на проституцията, защото в един музей видях да се продава историческа книга с тази тематика. Не бях очаквала това от "финансовата столица на Европа", но ето че комбинацията съществува и то даже може би в симбиоза.

Прилагам и малко снимков материал, като задачата е общо взето "открий къде е кранът на картинката" - немците строят, строят... Но любима ми е последната, готино място да си седнеш :Р



Освен с ученето, което този път ще пропусна като тема, се занимавам и с подготовката на най-големия младежки фестивал за опазване на околната среда в Баден-Вютемберг (Das Jugend-Umwelt-Festival Aufstand 2010). Той е инициатива на младежката организация към NABU (тук на английски), която пък е една от най-големите и влиятелни еко-асоциации в Германия. Основно с организацията се занимават трима човека, които карат доброволческа година в асоциацията преди следването. Останалите помагаме кой както може - търсим интересни теми и хора за уъркшопове (извинявам се за чуждата дума, но не й знам превод), правим дизайн за информационните материали, развиваме рекламна дейност за фестивала и т.н. Цялото събитие се провежда на една голяма поляна 3 дни, хората спят на палатки, има осигурена кухня - веганска 0.о, през деня са разнообразните уъркшопове, а вечер има филми на еко-теми, концерти, театър и други подобни неща. Тази година гост ще бъде една от съоснователките на Зелените в Германия, която междувременно обаче заради разминавания в идеологията не е вече в партията - Юта Дитфурт. Очаква се тя малко да разбуни духовете, тъй като е провокативна личност, но да видим какво ще стане 3-6 юни: следва продължение...

И да не забравя да отбележа, че днес се навърши една година от абитуриентския ми бал :) Тази година за съжаление май времето не е било по-хубаво. Странно е да гледам снимки от изпращанията на приятели, които завършват - осъзнавам, че времето в България не е спряло, както често имам чувството, понеже съм далеч.

Като за завършек и илюстрация на растящата ми информираност относно португалския език и Бразилия, едно забавно откритие... Всъщност, забавно за мен и евентуално за българите, предполагам че за една част от бразилците не е особено приятно страната им да става известна с това. Затова предупреждавам, че не го прилагам като типично за Бразилия, а само за успокоение, че и по-лоши трендове от чалгата има :Р Е, сега феновете на чалгата биха казали, че това отдавна е ясно, ама аз просто не съм от тях. Затова ми е по-трудно да го осъзная.

прогресът на науката и постигнатите мечти

http://bnt.bg/bg/news/view/28414/rodilka_na_62_godini

Днес случайно попаднах на сайта на БНТ (обикновено се информирам от други източници), където забелязах куриозното заглавие "Да родиш на 62". Както съм си разсеяна, прочетох "Да се родиш на 62" и в началото не му обърнах много внимание, защото реших, че е някоя прочувствена история за преоткритата младост на стари години.

Това и се оказа, само че не както си го бях представила. Спомняте ли си новината преди няколко месеца, че 11-годишно момиче от ромски произход родило? Сега пък става дума за жена на 62, която родила близначета след ин-витро оплождане с донорска яйцеклетка. След като изгледах репортажите, останах някак объркана и притеснена. Медицинските аспекти ги оставям на лекарите - дали изобщо трябва да се позволява бременност на такава възраст, след като усложненията са твърде вероятни, почти задължителни. Въпросът е, това допустимо ли е от социална гледна точка или не?

Според БНТ случаят предизвикал както възхита, така и възмущение. Добре, аз искам да попитам тези, които се възхищават от смелостта на 62-годишната жена да осъществи мечтата си: какво ще кажете за мечтата на децата й да бъдат здрави и да бъдат отгледани от майка, а не от баба? Разбирам много добре, че животът ти може да се развие по такъв начин, че да пропуснеш фертилната възраст. Но моля ви, ако мечтата ми е да имам деца, няма ли да се замисля по-рано как да я осъществя? Това първо. И второ, тази мечта аз мога да я нарека и егоистична прищявка, в зависимост от гледната точка.

Хич не искам да осъждам, но се чувствам толкова неестествено при тази новина, че реших да споделя. Друг е въпросът, че много родители и във фертилната възраст не могат да си отгледат децата нормално и това би могло да бъде аргумент. И все пак, моето мнение е, че границите на природата трябва да се уважават в случая.