понеделник, 26 януари 2009 г.

За сладките неща

Аз не съм любителка на сладкото - не обичам торти, не обичам палачинки, не обичам и сладкиши с твърде много крем, пък бил той и шоколадов. Ям ги, правя усилието и първите 2-3 хапки "стават", понякога дори е вкусно. Но не ги обичам. Точно затова оставам удивена всеки път, когато някой ми сервира сладкиш, който ми харесва - така или иначе съм решила, че аз съм си виновна, като не обичам тонове безвкусна сметана върху тортата. Да, наистина, признавам, майка ми прави страхотни торти и сладкиши, които ям с удоволствие.
Но нищо не може да се сравни с НЕЯ. Когато я видях, си казах: ето я, поредната добре изглеждаща, но тежка със сладостта си торта. Когато опитах от нея, познах чувството веднага. Ако обичаш силно, с цялата си душа, тогава страстта не те изгаря, нито пък ти тежи, тя не е бреме или грях - тя е сладост по цялото ти тяло. Слагайки второто парче в устата си, вече бях дълбоко затънала в тази страст. Не мога да забравя топлината, разливаща се в душата ми с всяка следваща хапка.
Кой е майсторът на тази торта? Не знам. Но е Майстор, за което искрено му се възхищавам, защото е успял да постигне нещо невероятно в това, с което се занимава. В онзи момент, миналата седмица, разбрах каква е разликата между това да си майстор-сладкар и това да си Майстор. И доказателство е, че неговата торта е завела не е един човек - в пица Gray, на ъгъла на Сливница и Константин Величков. Там впечатлява не само бисквитената торта, но за това някой друг път...

Пица Грей в Програмата