събота, 7 март 2009 г.

Zen and the Art of Motorcycle Maintenance

Книгата още от самото начало изключително много ми допада... стилът на разказване е точно онзи непретенциозен начин да водиш читателя из съзнанието на друг човек, без да го отегчаваш, позволявайки му да установи връзка между собствените си мисли и тези на фикционалното Аз. По-късно може би ще пиша повече.

** I don't want to hurry it. That itself is a poisonous twentieth-century attitude. When you want to hurry something, that means you no longer care about it and want to get on to other things. I just want to get at it slowly, but carefully and thoroughly, with the same attitude I remember was present just before I found that sheared pin. It was that attitude that found it, nothing else.**

**He was insane. And when you look directly at an insane man all you see is a reflection of your own knowledge that he's insane, which is not to see him at all. To see him you must see what he saw and when you are trying to see the vision of an insane man, an oblique route is the only way to come at it. Otherwise your own opinions block the way. There is only one access to him that I can see as passable and we still have a way to go. **

**To speak of certain government and establishment institutions as "the system" is to speak correctly, since these organizations are founded upon the same structural conceptual relationships as a motorcycle. They are sustained by structural relationships even when they have lost all other meaning and purpose. People arrive at a factory and perform a totally meaningless task from eight to five without question because the structure demands that it be that way. There's no villain, no "mean guy" who wants them to live meaningless lives, it's just that the structure, the system demands it and no one is willing to take on the formidable task of changing the structure just because it is meaningless.

But to tear down a factory or to revolt against a government or to avoid repair of a motorcycle because it is a system is to attack effects rather than causes; and as long as the attack is upon effects only, no change is possible. The true system, the real system, is our present construction of systematic thought itself, rationality itself, and if a factory is torn down but the rationality which produced it is left standing, then that rationality will simply produce another factory. If a revolution destroys a systematic government, but the systematic patterns of thought that produced that government are left intact, then those patterns will repeat themselves in the succeeding government. There's so much talk about the system. And so little understanding. **


^ Последното ми е особено интересно заради всичките антиутопии и разсъждения, дискусии покрай тях около мен напоследък. Освен това е актуално и заради събитията през януари (14 януари - Големия протест срещу правителството..). Ето какво е трябвало да знам тогава, когато ми се беше наложило да поспоря с този-онзи за ефективността от едно подобно начинание. Наистина е нужно нещо повече от простото бунтуване, без ясни искания и инициативи, без търсене на същината на проблема. Лошото и страшното е, че блатото е дълбоко и дърпа, Проблемът се е вкоренил здраво в политиката и държавността ни - къде да се търси спасение? Ето къде... мисленето трябва да се промени, системата, а не правителството, което така или иначе си тръгва след броени месеци.

4 коментара:

Unknown каза...

/me много радостен, че книгата продължава да ти харесва :)

Ма недей се забърква с политически размишления прекалено много, че после ще боли глава. Даже и да беше чела това преди няколко месеца и да можеше да се обясняваш щеше най-вероятно да се сблъскаш с порой от безмислени и повтарящи се "аргументи" (подчертавам кавичките), а така си се разминала леко;)

Кал каза...

...Може ли един? :)

(Понеже и аз бях там, и мен ме бутнаха върху снега, и гледах хората, и гледах техните реакции отпосле...)

Имаше едни искания през януари, дошли след здраво, здраво мислене какво не й е наред на системата, и как да се преобрази.

Само че - я от викане на "Оставка!", я от неумение за плуване из Интернет, я от други форми на предоверяване в системата (тъплата също е система, да?) - толкова много от нас все още не знаят за тях... :(

И ме обхваща ужас, като се замисля как ще се гласува И на тези избори...

Дали?

Калин, от четенето

Кал каза...

Понеже горният ми коментар не е особено конструктивен :( - тъкмо публикувах конструктивните си мисли по темата, ето тук.

(Трябва ти регистрация във форума ни, обаче.)

Dani каза...

колко съм несериозна =)
Обаче вече пуснах регистрация и ще прочета какво си писал, след като ме одобриш..
Погледнах сайта с исканията и малко ми се просветли главата. Наистина е страшно това "медийно затъмнение" ;/