сряда, 27 януари 2010 г.

Sunshine

Сигурно са малко филмите, които дотолкова да не си отговарят на заглавието. Човек би си помислил, че в този (произведение на Дани Бойл) става дума за нещо оптимистично. И всъщност филмът дори си Е оптимистичен - в крайна сметка човечеството успява да се пребори със смъртта на Слънцето.



Друг е въпросът, че снощи щеше да ми изскочи сърцето от страх и вълнение, докато го гледах. Бих го определила като най-страшния филм, който съм гледала в последните месеци, може би и години... Може би ме впечатли толкова, защото беше 11 часа вечерта и защото бях сама и донякъде емоционално превъзбудена. Но нека спомена само няколко елемента:
1. хора, които са умрели и са станали на прах, т.е. от тях се е развил прах, и други хора, които ходят през този прах; а помежду другото образите на умрелите се появяват бързо, почти като 25ти кадър
2. обгорял и полудял човек, който си мисли, че говори с Господ, преследва останалите и ги убива по най-жесток начин
3. постоянно някой трябва да се жертва и да умре, за да могат другите да довършат мисията, и смъртта му бива предадена във възможно най-голям детайл.

Дори някое от тези да звучи смешно или не чак толкова ужасяващо, трябва да се вземе под внимание колко реалистично е заснет и направен филмът! Което му е едното голямо постижение. Второто положително е началото, както и цялостната идея на историята. Започва доста психологически и до средата остава така, има силни моменти, но последните 40 хорър-екшън минути развалят това впечатление и го принизяват.

Заключение: определено подходящ, ако искаш да се психираш!!!