Не знам защо, като се стигне до някои теми, все трябва да се разделяме на лагери и да се плюем взаимно. Има някаква мания, всяко нещо да се поляризира: или е добро, или лошо. И ти си или на едната страна, или на другата...
Слава богу, за книгите поне е ясно, че е безсмислено да се делим на лагери, защото нищо не зависи от това. Въпреки това досега 90% от мненията, които прочетох в Интернет за "18% сиво" от Захари Карабашлиев, са абсолютно поляризирани. Или е най-добрата книга от български автор за последните години, или пълен боклук и мръсен цинизъм.
Аз започнах да чета романа с идеята, че е станал много популярен и че поне има смисъл, от любопитство, да му отделя няколко часа. Началото откровено ме издразни. Не си паснах с разказвача, не ми беше въобще симпатичен и дори ми беше досаден с постоянното си мрънкане и депресарство. Прави възможно най-клишираните и същевременно безсмислени неща, които някой би направил, когато го изоставят - първо лежи в несвяст и нежелание за живот вкъщи, не желае да вижда никого, после се втурва в простотии и нощен живот, опитва се да забрави по начини, по които е пределно ясно, че няма как да забравиш каквото и когото и да било...
Хубавото на книгата е, че леко се чете. Така че продължих и започна да ми става малко по-интересно, в момента, когато се започна пътуването през Америка. Може би това беше и моментът, когато героят започна да се стяга и да не хленчи чак толкова, или пък аз свикнах. В края вече дори ме болеше за него, след като познавах цялата история със Стела.
Това е, което бих оценила в романа: разказана е една човешка история, има реализъм и искрена болка. Оценявам високо това, че изминах пътя заедно с разказвача и че успя да ме убеди накрая. Другото, което много ми хареса, беше притчата за слугите и господаря, който им оставил пари на съхранение. Чак сега ми се изясни смисълът й :)
За прекалените цинизми и вулгаризми ще кажа само едно: това е реалността. Мен не ме дразнят - както се описва яденето, така може да се описва и срането, или секса за една нощ. Все пак, чрез романа ние сме неотлъчно с разказвача, не би било същото, ако пропуска "неприятните детайли", не бихме го чувствали толкова непосредствено близо.
Карабашлиев няма да ми стане любим автор с този роман, но си заслужава да се прочете и определено е сред попаденията в модерната българска литература.
Слава богу, за книгите поне е ясно, че е безсмислено да се делим на лагери, защото нищо не зависи от това. Въпреки това досега 90% от мненията, които прочетох в Интернет за "18% сиво" от Захари Карабашлиев, са абсолютно поляризирани. Или е най-добрата книга от български автор за последните години, или пълен боклук и мръсен цинизъм.
Аз започнах да чета романа с идеята, че е станал много популярен и че поне има смисъл, от любопитство, да му отделя няколко часа. Началото откровено ме издразни. Не си паснах с разказвача, не ми беше въобще симпатичен и дори ми беше досаден с постоянното си мрънкане и депресарство. Прави възможно най-клишираните и същевременно безсмислени неща, които някой би направил, когато го изоставят - първо лежи в несвяст и нежелание за живот вкъщи, не желае да вижда никого, после се втурва в простотии и нощен живот, опитва се да забрави по начини, по които е пределно ясно, че няма как да забравиш каквото и когото и да било...
Хубавото на книгата е, че леко се чете. Така че продължих и започна да ми става малко по-интересно, в момента, когато се започна пътуването през Америка. Може би това беше и моментът, когато героят започна да се стяга и да не хленчи чак толкова, или пък аз свикнах. В края вече дори ме болеше за него, след като познавах цялата история със Стела.
Това е, което бих оценила в романа: разказана е една човешка история, има реализъм и искрена болка. Оценявам високо това, че изминах пътя заедно с разказвача и че успя да ме убеди накрая. Другото, което много ми хареса, беше притчата за слугите и господаря, който им оставил пари на съхранение. Чак сега ми се изясни смисълът й :)
За прекалените цинизми и вулгаризми ще кажа само едно: това е реалността. Мен не ме дразнят - както се описва яденето, така може да се описва и срането, или секса за една нощ. Все пак, чрез романа ние сме неотлъчно с разказвача, не би било същото, ако пропуска "неприятните детайли", не бихме го чувствали толкова непосредствено близо.
Карабашлиев няма да ми стане любим автор с този роман, но си заслужава да се прочете и определено е сред попаденията в модерната българска литература.
11 коментара:
хм, точно заради тези поляризирани мнения и крайни дебати, няколко пъти заставам пред книгата и все не се навивам да я взема :/
И аз. След Алек Попов като че ли се приема, че успешният бг автор трябва непременно да бъде циничен. Цинизмът верно се превърна в белег за интелигентност.
"Всичко зависи от начинът, по който се казва. Човек може да е деликатен, дори когато пише за тоалетни. Едно е да описваш тоалетната като метафора, друго е като физиология." - Георги Господинов.
Та така. Все още имам резерви към Карабашлиев и 18-те му процента, може би защото съм предубедена от критиките. Вярно, човек е по-добре сам да се убеди, но ревюто някак потвърждава, че подобен чалгарски сюжет и хленцане не би ми допаднал.
Хриси, Алек Попов има страхотни разкази, в които няма никакъв цинизъм, просто масовата публика обръща внимание на другото. :)
Presly, Алек Попов има и по-цинични неща, но при него цинизмът е литературно рафиниран, ако разбираш какво искам да кажа :)
Иначе, така като си говорим, най-лошият пример за литература и несдържан цинизъм е Мартин Карбовски, който определено е сбъркал свободата на словото със словесната диария.
Нe зная дали Карабашлиев е на неговото ниво, нямам база за сравнение.
Но това, което отличава един писател от масата е именно начинът, по който се изразява, а в литературата ако си позволиш да се принизиш до масовия вкус, за да бъдеш харесван, пиши се бегАл ;))
Значи, много сте прави и двете. Само за Карбовски не съм съгласна, аз си го харесвам.
Така. За 18% сиво обаче, разлистих страниците и първата дума, на която попаднах, беше "е*ане". Е, мисля, че няма да ми хареса :D
О, това определено и на мен не би ми харесало :D Kолкото до Карбовски - винаги си е бил вулгарен, но в последно време е станал жива порнография. Не се учудвам, че на литературно четене са го освиркали заради прекомерна употреба на цинизми.
http://www.blitz.bg/news/article/102613
Това просто не мога да го приема за литература, затова и казах, че явно е сбъркал свободата на словото със словесната диария. :))
О, аз го харесвам като журналист принципно, аз четене ми е в повечко :D
Знаеш ли, във факултета по журналистика има една много хубава мисъл на З. Стоянов, която виси на стената на третия етаж. И гласи: "По-добре да говориш на лакеи с езика на крале, отколкото да говориш на крале с езика на лакея".
Важи и за журналистиката. Особено за нея. ;))
Благодаря за хубавата дискусия :*
Свеж ден и да ви е пролетно! :)))
Алек Попов е приятен, но не ме впечатлява със сюжет или нещо по-оригинално от забавен, жаргонен, ако щете циничен език(чела съм само "Черната кутия"). А Карбовски не съм чела, но твърде много ми се прави на интересен и това не ме радва. Иначе този тренд с цинизмите отдавна го има май *като се сетя например за Хенри Милър* но това ми е малко скучно, защото такива автори залагат почти изцяло на "реализма" (с други думи псувните...), а не на някаква идея - в "18% сиво" поне има и нещо повече :)
Дани, и аз започнах с "Черната кутия", след нея бе ред на разказите му - "Пълен курс за напреднали" 1 и 2 (препоръчвам 1, втората не ме грабна), "Мисия Лондон". Но той всъщност има и по-ранни неща, които са в тъкмо този масово популярен стил на "натурализъм" и опити за фантастика, които откровено са ми скучни. Уви, не всеки може да бъде Георги Господинов :))
Но е тенденциозно да виждам този мачистки прийом да се ползват цинични думички като демонстрация на "аз съм земен и си казвам нещата каквито са". Но се уморих от книги с вулгарна лексика в главната роля.
Мда, по този случай един съвременен (български? автор), който много ми харесва и при който това го няма - Димитър Динев. За съжаление не е толкова популярен, може би защото пише на немски и става известен първо в немскоговорящото пространство, а може би защото му липсва "PR" в България...
http://www.public-republic.com/magazine/2008/07/1685.php
Публикуване на коментар