събота, 7 март 2009 г.

Zen and the Art of Motorcycle Maintenance

Книгата още от самото начало изключително много ми допада... стилът на разказване е точно онзи непретенциозен начин да водиш читателя из съзнанието на друг човек, без да го отегчаваш, позволявайки му да установи връзка между собствените си мисли и тези на фикционалното Аз. По-късно може би ще пиша повече.

** I don't want to hurry it. That itself is a poisonous twentieth-century attitude. When you want to hurry something, that means you no longer care about it and want to get on to other things. I just want to get at it slowly, but carefully and thoroughly, with the same attitude I remember was present just before I found that sheared pin. It was that attitude that found it, nothing else.**

**He was insane. And when you look directly at an insane man all you see is a reflection of your own knowledge that he's insane, which is not to see him at all. To see him you must see what he saw and when you are trying to see the vision of an insane man, an oblique route is the only way to come at it. Otherwise your own opinions block the way. There is only one access to him that I can see as passable and we still have a way to go. **

**To speak of certain government and establishment institutions as "the system" is to speak correctly, since these organizations are founded upon the same structural conceptual relationships as a motorcycle. They are sustained by structural relationships even when they have lost all other meaning and purpose. People arrive at a factory and perform a totally meaningless task from eight to five without question because the structure demands that it be that way. There's no villain, no "mean guy" who wants them to live meaningless lives, it's just that the structure, the system demands it and no one is willing to take on the formidable task of changing the structure just because it is meaningless.

But to tear down a factory or to revolt against a government or to avoid repair of a motorcycle because it is a system is to attack effects rather than causes; and as long as the attack is upon effects only, no change is possible. The true system, the real system, is our present construction of systematic thought itself, rationality itself, and if a factory is torn down but the rationality which produced it is left standing, then that rationality will simply produce another factory. If a revolution destroys a systematic government, but the systematic patterns of thought that produced that government are left intact, then those patterns will repeat themselves in the succeeding government. There's so much talk about the system. And so little understanding. **


^ Последното ми е особено интересно заради всичките антиутопии и разсъждения, дискусии покрай тях около мен напоследък. Освен това е актуално и заради събитията през януари (14 януари - Големия протест срещу правителството..). Ето какво е трябвало да знам тогава, когато ми се беше наложило да поспоря с този-онзи за ефективността от едно подобно начинание. Наистина е нужно нещо повече от простото бунтуване, без ясни искания и инициативи, без търсене на същината на проблема. Лошото и страшното е, че блатото е дълбоко и дърпа, Проблемът се е вкоренил здраво в политиката и държавността ни - къде да се търси спасение? Ето къде... мисленето трябва да се промени, системата, а не правителството, което така или иначе си тръгва след броени месеци.

сряда, 4 март 2009 г.

Момичето, което прескачаше през времето

-> задължителен за аниме-феновете =) останалите, неизкушени от това изкуство, също могат да пробват - филмът е страшно красив и изпълнен с особено чувствени картини.

За първата и голямата любов, за времето... за миговете и за споделянето. По-дълго резюме би изсушило вдъхновението ми.



понеделник, 26 януари 2009 г.

За сладките неща

Аз не съм любителка на сладкото - не обичам торти, не обичам палачинки, не обичам и сладкиши с твърде много крем, пък бил той и шоколадов. Ям ги, правя усилието и първите 2-3 хапки "стават", понякога дори е вкусно. Но не ги обичам. Точно затова оставам удивена всеки път, когато някой ми сервира сладкиш, който ми харесва - така или иначе съм решила, че аз съм си виновна, като не обичам тонове безвкусна сметана върху тортата. Да, наистина, признавам, майка ми прави страхотни торти и сладкиши, които ям с удоволствие.
Но нищо не може да се сравни с НЕЯ. Когато я видях, си казах: ето я, поредната добре изглеждаща, но тежка със сладостта си торта. Когато опитах от нея, познах чувството веднага. Ако обичаш силно, с цялата си душа, тогава страстта не те изгаря, нито пък ти тежи, тя не е бреме или грях - тя е сладост по цялото ти тяло. Слагайки второто парче в устата си, вече бях дълбоко затънала в тази страст. Не мога да забравя топлината, разливаща се в душата ми с всяка следваща хапка.
Кой е майсторът на тази торта? Не знам. Но е Майстор, за което искрено му се възхищавам, защото е успял да постигне нещо невероятно в това, с което се занимава. В онзи момент, миналата седмица, разбрах каква е разликата между това да си майстор-сладкар и това да си Майстор. И доказателство е, че неговата торта е завела не е един човек - в пица Gray, на ъгъла на Сливница и Константин Величков. Там впечатлява не само бисквитената торта, но за това някой друг път...

Пица Грей в Програмата

петък, 9 януари 2009 г.

Играчки от яйца

Понякога съм абсолютно убедена, че животът ми не е низ от случайности, а подреден от някой, който ми намеква нещо. Кой е този някой и какво ми намеква - това още не съм разбрала. Но днес, тъкмо след като бях отново на път да се загубя в лошото си настроение и се опитвах с всички сили да се изтръгна от желязната му хватка, бях наистина сюрпризирана от едно яйце Kinder Surprise.. Ето какво ми се падна:



Че даже моето се и плезеше.. и ми намигваше. Още не съм намерила отговор на въпроса дали всички тези случайности са плод на въображението ми и начина, по който свързвам събитията, или пък наистина са си изражения на висш разум..

петък, 2 януари 2009 г.

Нова година, нов късмет

Зачудих се аз, какво толкова й честваме на Новата година... ако някой седи и ни наблюдава отнякъде - милиони идиоти, крещящи в умопомрачение, пияни, а в небето летят фойерверки, тържествена музика и реч на президента - гротеска. Все още не съм намерила някой, на който да му е толкова смешно, колкото на мен.

Въпреки това, хубавото прекарване си е хубаво прекарване, сам си вдигаш самочувствието с мисълта колко яко си се забавлявал на Нова година. Аз ли нещо съм се смахнала с тази суета? Е, дано и годината е хубава, а не само купонът. А и късметчетата трябва да се пазят ;) До другата година...

понеделник, 15 декември 2008 г.

The conscious soul

Всичко започна пролетта, когато един швед ме спря на улицата в опита си да ми пробута някакъв комикс, чрез който да направя дарение за неговата организация. Понеже ме заговори на английски, си помислих, че е някой изгубен чужденец и нали съм си отзивчива - веднага бях готова да го упътя. А той - комикса... Добре, викам, и взимам да го разгледам - ама ще дам 2лв друг път. Толкова имах в джоба си. Все едно, говори ми той за еко-плановете на организацията и за свещените индийски книги, за новото духовно учение, накрая му дадох мейла си да ми праща съобщения за нещо си. Не крия, че ми стана интересно...
Така в продължение на няколко месеца получавам бюлетини за срещите на тази секта, ако мога да ги нарека така, за това кой се бил върнал от Индия и как щял да разказва какво е видял там. За това как ядяли вкусна вегетарианска храна. Безобидна работа.
Вчера влизам в пощата си - пак писъмце от тях. Вътре линк с клипче в youtube, създадено за промивка на мозъци. Или създадено от промит мозък, и аз не знам, но не разбирам как нормален човек би могъл да нарече това хубаво и приятно...
(ако на някой му е интересно за какво става въпрос, http://www.youtube.com/watch?v=0YdrVrr2yv8&feature=related
Надявам се да не се запалите, защото не нося отговорност за последиците...

събота, 6 декември 2008 г.

Изрезки от екрана

Поводът е "Шивачки", който ме измъкна за малко от аналитичната геометрия (а в нейните дълбини съм вкарана съвсем не по свое желание. Даже още не съм в дълбините, защото опитите ми да се гмуркам са малко непохватни..)
Да речем, че българското кино се е посъвзело от мутренските сюжети и неестестваната, слаба игра на актьорите. Човек не би очаквал да хареса Бони, да - чалга певицата от ромски произход, във филм, но което си е факт, си е факт. "Маймуни през зимата" се нарежда сред по-добрите български продукции за последните години, история за 3 жени през 2 различни исторически епохи. По време на социализма и в така нареченото модерно време - и всяка с драмата си, съвсем човешка и човешки разказана. Едната живее в ромски квартал и се бори за своето оцеляване и това на децата си, другата прави опит да надскочи определената й от режима съдба, а третата мечтае да има дете, но не може да зачене. В "Шивачки" момичетата също са 3, но историите им са много по-тясно преплетени. Весела Марковска я знаем всички от Денсинг Старс (с други думи, родни думи, Звездите танцуват), за Александра Сърчаджиева съм почти убедена, че съм я гледала в някоя постановка - а и името й говори, Елен Колева е ново име. Но пък успява да си изиграе ролята по най-чаровен начин, момиче с вътрешна нежност, ако някой може да ме разбере. Весела Марковска е момиче с външна нежност - глас, поведение, във филма сълзи. Елен Колева успя да ме убеди, че очите й отразяват парченца от душата, както всички твърдят за очите като прозорец на душата, едва напоследък започнах много да се замислям върху това.
А най-новият от трите филма, "Светът е голям и спасение дебне навсякъде", си е малко съкровище. Единствената забележка, която имам, е че имаше твърде много места, на които плаках.. и от толкова сълзи пропусках някоя и друга реплика. Но филмът не е мелодраматичен или пък изкуствено прочувствен, не е твърде оптимистичен, дозата позитивизъм е подобаващо отмерена и е напоена с достатъчно горчив реализъм, за да се хареса и на по-претенциозните. Резултатът беше, че се научих да играя табла - е, колкото да имам шанс да спечеля с повечко късмет, но какво пък. Резултатът беше и че се обнадеждих за българското кино, че се изпълних с повече ентусиазъм да гледам и "Дзифт" (но още не съм ;/). И резултатът беше, че въобще седнах да пиша това.