петък, 22 януари 2010 г.

непротивоконституциователствувайте

Днес са приели новия закон за манифестациите, събранията и протестите. Според родната ни конституция, чл. 43, ние, гражданите на Република България, имаме право да се събираме "мирно и без оръжие на събрания и манифестации." Какви правила и регулации трябва да се спазват при това, остава (за съжаление!) в ръцете на депутатите в Народното събрание:

"(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. "

Е, от 21 януари 2010 (каква хубава дата са си избрали само!) вече не може да се протестира в района около Народното събрание, Министерския съвет и президентството, както и в непосредствена близост до военни обекти. Май много им станаха протестите през последните 2 години, та са решили да си осигурят спокойствие? Чудя се как мога да уважавам родните ни "народни представители" - всъщност уважава ли ги някой?...

събота, 9 януари 2010 г.

Пинове и точки

Това е светът на паролите. В момента помня наизуст около 10 пина и пароли - за банковите си сметки, за библиотеката в университета, за учебната платформа на сайта на университета, за пощите си, за Facebook. Има нещо сбъркано.

Защо пиша това - ами защото преди половин час седнах на компютъра с идеята да се запиша за изпитите си. Това обаче става само онлайн, следователно е нужно да си помниш паролата. Как да я помня, като не съм я ползвала никога. И аз не знам какво се случва - но е лудост.

неделя, 27 декември 2009 г.

Аватар - ама не картинката, а филма


Ако човек се поразтърси из мрежата, за "Аватар" преобладават дефиниции като "революция в света на киното", "най-очакваното събитие за годината" и всякакви подобни суперлативи, свързани по някакъв начин с Джеймс Камерън, компютърните ефекти и новаторството. И с многобройни фенове, станали такива още преди да са гледали филма. Истината е, че дори и аз - противник на комерсиалните суперпродукции, екшън-индустрията и повсевместното затъпяване - се впечатлих от рекламата на "Аватар". Прочетох за него в списание, където беше представен като новото поколение развлекателни медии. С по-прости думи - филм и игра се разбират като едно цяло, допълващи се елементи, а не филм по игра (примерно като Лара Крофт) или игра по филм (Хари Потър и много други). Като четях това, въобще не бях наясно, че рекламата на филма вече е навсякъде и са се появили маниаци, които броят дните до премиерата. Вероятно ако бях научила за нещата в обратната последователност, щях да се подразня, но ето че дори в този аспект рекламата си беше професионална: за хората като мен явлението "Аватар" беше представено по начин, който да ме заинтересова, а не да ме отблъсне.

Разбира се, филмът си е холивудски блокбастър. Но е добър блокбастър и е направен по всички правила - обаче правилата не са достатъчни, за да се създаде нещо толкова голямо и успешно. Някакси се усеща, че има дух в цялото начинание. Не просто дух на милиони долари, вливащи се в касичката на създателите, нито пък дух на амбиция тип отрочето ти да е най-хубавото. Има нещо повече, но бих досадила, ако се опитам да го дефинирам.

Имаме си познатите елементи от приказките и от холивудския жанр на приключенстването: героят ни не блести с кой знае какъв ум, но пък е безразсъдно смел и затова точно на него му се случват небичайните неща; по-късно се оказва, че неговият интелект и способности са били просто подценявани. Има я любовната история в посока "забранена/невъзможна любов", има добри и лоши герои. В тази връзка, не липсва и моментът, в който всички си мислят "аре бе, няма ли някой да го убие най-сетне тоя", но е ясно, че това е най-силният и най-гадният злодей и затова краят му трябва да е по-драматичен. Всичко това обаче не намалява художествената стойност на филма, защото тези елементи си имат роля, както в приказките. Те са базата, върху която се изграждат различията - това, което прави всяка история уникална.

Кое е различното?
На ефектите ще отдам по-малка част, просто защото няма много какво да се каже за тях. Те трябва да се видят. Което е друг начин да се каже, че филмът трябва да се гледа на кино, защото в красотата е част от магията му. Мен ме убедиха напълно, че едва ли не такива сини същества наистина има и си живеят на някаква доста красива планета - толкова реално изглежда всичко. Въобще няма разлика между усещането за хората-актьори и на'ви-населението.


По-важното, за мен естествено най-важното в този филм, е екологичната му идея. И екологична не само в онзи глупав, изтъркан "природозащитнически" смисъл, в който групичка смахнати идиоти се опитват да набият в главите на всички останали, че природата трябва да се пази. Филмът говори за екологията на друго ниво: на това на "Home" например, където Земята/природата/ не е нещо ИЗВЪН нас, а по-точно ние сме в нея и сме част от нея. Тези връзки, които биологията описва - екосистемите, равновесието и ролята на всяко същество в него - във филма бяха представени по фантастичен начин. Екосистемата действа като една голяма мрежа, подобно на Интернет и виртуалните връзки. Наруши ли се една нейна частица, това води до вреди за всички останали - рано или късно.

Освен това "Аватар" си е пацифистки настроен филм, поне аз така го възприемам. Пък и то си е съвсем ясно послание, с типичните военни като "лошите" и тъмната страна. Боли те сърцето като гледаш как се изкривява моралът, колко е лесно да се забравиш и колко близо сме до дивашките кланета... които за съжаление се случват и в нашето просветено време на човешките права, само че под други форми и наименования. А още по-горчиво ми стана, като си помислих, че избиването на "диваците" не е никаква фантастика, ами се е случило наистина при колонизирането на Америките...

Това е основното, заради което ми хареса филмът :) Но да не забравя и симпатията ми към сините хора, които толкова ме вдъхновиха, че чак ми се прииска да си имам играчка на'ви-човек. За съжаление нито Макдоналдс, нито КФС имат такова нещо в детските си менюта, което ме учудва доста. Нали сме потребители и всичките ни желания трябва да бъдат предвидени и задоволени от индустрията. Но като няма - ще си запазя поне свежия спомен, пишейки това :)


А, и серията на Саутпарк "Dancing with smurfs" си я бива :Р

четвъртък, 24 декември 2009 г.

след един ден в София

...топлите ми чувства поизстинаха. Лошите неща бързо се забравят! (и слава богу)
Какво е да си ходиш по улиците в центъра и
- да те капе отвсякъде вода
- да се блъскаш в множеството хора, които няма как да бъдат избегнати, тъй като са навсякъде
- да се чудиш дали няма да се подхлъзнеш и да се пребиеш, тъй като общо в ЦЕНТЪРА има 2 разчистени тротоара
- да газиш из киша и локви и да заобикаляш, за да можеш да пресечеш улицата
- да заобикаляш глутницата подивели кучета
- да се тревожиш дали няма да те сгази някоя кола
Накрая решаваш да се измъкнеш от всичко това и да хванеш трамвая. Виждаш го на спирката, зарадван се спускаш да се качиш - и какво да видиш: няма място за теб. Някъде отвътре се чува:
- Е, като си нямаме японци да ни набутват...

понеделник, 21 декември 2009 г.

(и обратно)

Прибрах се в България...ааа :) Какво е да видиш приближаващите се Балкани от самолета? Най-вече осъзнаването на това, че в Германия си нямат планини. Нека прозвучи като продължение на серията "какво си нямат немците", но е истина. Витоша, о Витоша! След месеците в Щутгарт в теб видях Хималаите! Земята ни е прекрасна, имаме си всичко, затова ли сме такива мързеливци в България...?

неделя, 29 ноември 2009 г.

10 минути (или 10 впечатления от Германия, събрани след 10 минути размисъл)

По случай двата месеца, откакто се подвизавам в Немско, реших да обобщя впечатленията си по един малко американски метод - Топ 10. При мен обаче темите са толкова разнородни, че за класация и дума не може да става...

1. amazon.de: едно от първите ми открития тук. Изпробвано засега слава богу само два пъти, което смятам за лично постижение. Може да се намери какво ли не, стига само да прецениш дали можеш да си го купиш по-евтино от друго място и ако не, дали пък цената не си заслужава. При книгите често се намират хубави, аз лично се снабдих с "Love in the time of cholera" /Gabriel Garcia Marquez/ за 4 евро.. (В България тази книга не се намира, защото издателствата не могат да се докопат до правата за книгите на Маркес след един скандал 80те години. На Славейков романът на старо струваше 50лв. Може би сега е по-лесно да се разбере въодушевлението ми..)

2. магазините: Амазон е само огледална версия на това какво се разиграва в потребителското общество... Магазините тук са раят за консуматора - многоетажни книжарници, бутици, супермаркети за козметика и какво ли още не. Всички стоки се намират в изобилие и по-важното: в такъв богат избор, че да се чудиш как въобще можеш да избереш?! Не съм предполагала, че идвайки от София, където човек може да намери всичко и където има всякакви магазини, ще се шашна точно от това.

3. леген: Какво обаче си нямат немците? Оказва се, че някои за нас прости и ежедневни неща при тях трудно се намират. Аз все още си търся леген - няма. А човек може да го използва всякак - като панер за дрехи, за пране, за чистене и т.н. Да не говорим, че и джезвета не съм виждала и не се използват особено - всичко става в електрическата кана, кафе-машината, микровълновата, имат дори уред за варене на яйца (!?!).

4. водата: за пиене, естествено. Още съм в процес на опитване, но засега изводът е един: немската минерална вода не е хубава. Макар и често по-евтина от българската (поне при малките количества като 0.5 и 1л)... често има вкус, все едно пиеш посолена вода - пия, пия, а жаждата ми не се утолява. Трябва да се види дали и на други не-немци им действа така, иначе може би трябва да се прегледам. Добре че от време на време пия Volvic, която си е досущ като нашенската :) Само че с малко повече маркетинг..

5. транспортът: няма как да не направи впечатление - толкова е организиран, че да ти падне шапката. Рядко има закъснения, което особено при автобусите си е голямо чудо за всеки българин и по-точно - софиянец... Да не говорим, че е трудно да се изгубиш, защото постоянно ти повтарят (или показват на електронни табла) къде се намираш и коя е следващата спирка. Това, което можеш да изгубиш, не е пътят или посоката, а по-скоро чувството си на откривател и авантюрист. Колкото до контрольорите, мен в Щутгарт досега са ме проверили точно два пъти. Човек може да прави абсолютно същото, което и в България. Демек, да си пътува гратис. Само дето глобата е 8 пъти повече...

6. разделното събиране на отпадъци: за него всъщност няма какво да се каже, само дето е доста проблематично на практика. Поне когато си студент и живееш в общежитие - ще ми се да имам кошче за боклук в стаята си за по-удобно, но какво да събирам - органични отпадъци, хартия, опаковки ли...? Но функционира и е наистина въпрос на навик. След първите няколко седмици вече не се и замисляш за това - част от ежедневието.

7. медиите: за мен конкретно най-голямото удивление беше Der Spiegel, който бях разглеждала преди, но чак сега оцених. Явно не съм била дораснала... Но съвсем спокойно и без угризения на съвестта заради използвания суперлатив мога да кажа, че това е най-качественото списание, което съм чела и виждала. И най-интересното :) Да не говорим, че си е като една цяла книга - човек спокойно може да го чете и повече от една седмица, ако е малко по-зает или пък чете и други неща през това време. Но и като цяло не мога да пропусна впечатлението си от медиите, не само заради "професионалния" си интерес, но и защото наистина нивото е съвсем различно от това в България. Има много повече сериозни вестници, със задълбочени (доколкото е възможно в ежедневник) статии, без голи мацки и куриозни простотии.

8. Коледния пазар: да, това е нещо, което трябва да се види в Германия! Аз съм видяла два досега - истината е, че са навсякъде. Само че повечето са стандартни (което не трябва да се смята за негативна квалификация). Имах късмета да видя и един средновековен и дори и сега, две седмици по-късно, въодушевлението се надига в мен... Почувствах се като в някоя компютърна игра, от онези, които пресъздават миналото с фентъзи/приказни елементи.

9. BIO: в момента всичко в Германия си има своя био-еквивалент. Био-мляко, био-картофи, био-лук, био-...? Хубавото е, че не е чак толкова скъпо, колкото са подобни продукти в България, т.е. дори да не консумираш само био, можеш сравнително често да си ги позволиш. Лошото е, че по този начин почти директно ти се казва: ако можеш да си купиш био, ще живееш здравословно; ако не можеш - духаш супата. Тоест, хората са разделени доста рязко според покупателните им възможности...

10. организацията: тук влиза и малко от транспорта, но идеята е по-генерална. Споделят го и други чужденци, поживели известно време в Германия. Тук ежедневието е планирано. Колкото и добре да осъзнавам, че все пак отскоро живея сама и може би и това е причина стриктното планиране на дните да ми се струва нещо ново, все пак има и някои факти. Например в България никога не се знае кога ще дойде автобусът (трамваят) - може да минат два един след друг, а после да се наложи да чакаш 30мин. Затова и няма особен смисъл да се коркаш много и да си правиш труда - когато имаш среща, просто излизаш по-рано, колкото опитът е показал, че е нужно, и това е. Тук обаче наистина има разписания, както и сайт, където можеш да ги проверяваш постоянно. И така се налага да го правиш - защото изпуснеш ли автобуса в "и 20", няма шанс да дойде друг преди "и 50"... Това е само пример. Същото важи и за магазините и тяхното работно време, по-точно факта, че в неделя по правило не работят. Ако си забравил да си напазаруваш преди това - еми мри.

Толкоз засега :) Дано да не е станало твърде дълго.. ще има и продължение след време!

понеделник, 24 август 2009 г.

За книжарниците в София

Преди няколко дни обиколих за един следобед големите книжарници в центъра на София. Обикновено човек дори не проверява в кварталните - поне според моите наблюдения те зареждат само най-популярните в момента книги, така че ако търсиш нещо определено, обречен си. На Славейков пък могат да се намерят доста книги, но впечатлението ми е, че гледат да ти одерат кожата. За това обаче друг път.

Лошото е, че за мое разочарование и положението в гигантите не се оказа розово. Когато просто разглеждам или пък не търся нищо определено, не бих могла да преценя колко добре са заредени, а и тогава влизам, за да загубя малко време. Не съм на нокти, защото не мога да открия това, което търся, не бързам, не ми правят впечатление детайлите.

Първо влязох в BOOKTRADING на Графа. По принцип това е една от любимите ми книжарници, донякъде и защото дълго време там имаше най-пълната сбирка на Мураками на английски. Този път обаче тя вече беше изчезнала (което всъщност няма отношение в случая, аз търсех съвсем други книги). Служителката на касата се отнесе любезно с мен, но само за да ми каже, че никой от исканите от мен романи го няма в момента.
Добре, не се притесних твърде много. Все пак, книжарници бол, все нещо ще успея да открия. Не бях права - в Пингвините в Orange Center приключението ми завърши не по-успешно. Там поне се обадиха да попитат за една от книгите в друг филиал, което ме наведе на мисълта за предимствата на големите вериги. Спомням си, че когато си купувах абонамента за National Geographic около Коледа, тези в Orange бяха свършили, но пък ме пренасочиха към книжарницата на Веслец и Дондуков.

Днес обаче късметът ми очевидно ме беше изоставил. Наложи се да ходя до Ciela в Мола с надеждата, че е страшно добре заредена и приятна. Не и този следобед - вътре беше пълно с хора, а служителите мистериозно изчезваха точно когато имах нужда да ги питам за някоя книга. Наистина, в Ciela има огромно количество книги, но да се разглежда на спокойствие си остава неосъществен блян. Постоянно трябва да си нащрек, че може да си препречил нечий път. Особено за книгите, подредени на ниските рафтове, това важи с пълна сила - как да клечиш, като си запушил тясната пътечка! Налага се да прилагаш цялата си енергия и изобретателност, което е изнервящо, защото се нуждаеш от нея и за избора на книги.

Накрая се стигна до последния коз - Хеликон на Патриарх Евтимий. По-рано бях минала през тази на Стамболийски, но както може да се очаква, и там книгите са от типа на "Здрач", "Зазоряване" и каквото още може да се измисли в този спектър.
В Бургас неслучайно най-хубавата и голяма книжарница е Хеликон на два етажа. Харесва ми много стандартът, който бавно, но сигурно прокарват: повече пространство, интересен и разнообразен подбор на книгите, голям брой нови издания, както и безплатно списание с тях. Това, което обаче прави най-приятно впечатление, са подходящото разположение на рафтовете и широките пътеки между тях. Въпреки че самата книжарница се намира под земята, човек се чувства спокоен и може да диша. Въобще, още с влизането нарасналото напрежение и съмнението, че ще открия нещо хубаво и подходящо спаднаха значително, а на тяхно място се появи една свежа увереност, че тук има между какво да избираш. Така и стана!

Краят звучи може би като реклама, но като доволен потребител няма как да не похваля качествата на книжарницата. Може би беше и до късмет къде какво ще намеря, но и атмосферата изигра голяма роля. Изненадата идва от това, че обикновено не ходя в тази книжарница...