Приятнострашно

За хубавите неща трябва да се пише, особено за хубавите постановки :) На тази в Театър 199 ме заведе един приятел и понеже знам, че ще го прочете, използвам случая не само да напиша няколко думи за "Приятнострашно", но и да кажа едно голямо благодаря!

Това е от постановките, които нямаш търпение да свършат - само че не защото са ти скучни, а защото още докато ги гледаш знаеш, че необикновено много ти харесват и искаш по-скоро да го споделиш с някого.



В "Приятнострашно" (авторка е Яна Борисова, написала също и "Малка пиеса за детска стая") няма излишни неща. Да започнем от това, че декори почти няма, на сцената са единствено актьорите със своето магнетично присъствие - пространството около тях оживява, появяват се разни предмети, които публиката може да види много ясно, дори без да са там от гледна точка на физическата действителност. По такъв начин през голяма част от времето сцената е всъщност макет на парка, който едната героиня мечтае да направи. И този макет е толкова истински, защото актьорите с думите и движенията си успяват да му придадат форма и значение. Почти все едно да четеш описанието му в книга - толкова по-пъстър и необикновен си го представяш, въпреки че е сътворен просто от напечатани букви върху хартия.

Диалозите от самото начало са естествени - и заради това забавни, дори когато се отнасят до изключително сериозни неща. И в тях няма пресилени моменти, в които да се чудиш дали не страдаш от емоционална недостатъчност, та не можеш да ги разбереш. В същото време в цялата постановка се усеща копнежа по детството, по детското въобще - сякаш в началото само двама от героите осъзнават това, а по-късно успяват да заразят и останалите. Само че заразят не е точната дума, защото е нужно просто да им припомнят. Това обаче са размисли, които ме спохождат чак сега, часове след края на пиесата. Припомнянето, както и други значими елементи и процеси, случващи се на сцената, са толкова натурални и от само себе си разбиращи се, че даже докато гледаш се чудиш дали цялата история не е прекалено простичка. Ами простичка е. Но понякога от наглед елементарното можеш да извадиш най-много смисли и интерпретации, или може би такъв простичък си ми е вкусът :)

Пиша й шестица, 10/10, 13/13... но ако се решите да я гледате, оставете високите очаквания и критерии вкъщи и вземете със себе си само въображението си.

за настроение

Тръгнах да си търся португалска музика - и имах наум музика на португалски. А пък попаднах на David Fonseca и ме плени толкова, че преустанових търсенето. Въпреки че пее на английски :)

минус един час

Краткото ми отсъствие се дължи на няколко причини, основната е ваканционният дух и нежеланието ми да се задържам твърде дълго пред компютъра, когато навън слънцето грее и птичките пеят. Пролетта дойде, а с нея изгубихме и един ценен час от лятото. Ще си кажете, какво толкова, един час. При това ще си го получим обратно есента. Аз пък се питам - за какво изобщо ни е това лятно време?

Редица учени и изследователи в сферата на биохимията и медицината твърдят, че прескачането един час напред се отразява много негативно върху биоритъма на човешкия организъм.

Целият биохимичен апарат на човека се съобразява с ритъма на околната среда. Най-очевидният от 24-часовите ни цикли е редуването на сън и будно състояние, само че храносмилането или пък имунната система също променят своята активност. До 12% от гените ни произвеждат белтъчини само в определено време. Разликите в дневния ритъм са толкова фундаментални, че в един даден момент от гледната точка на биохимията вие сте по-сходен с човека до вас, отколкото със самия себе си след 12 часа.

За въведение в темата: това е свободен превод на част от интервю с Тил Рьонеберг, хронобиолог в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен. По-нататък той обяснява, че заради смяната на времето спим по-малко, което пък от своя страна нарушава хранителните навици и вреди на имунната система. Покачва се и вероятността за проблеми с метаболизма или диабет.

Естествено, не е задължително всеки да има тези симптоми, влияние оказват също цялостният начин на живот и други фактори. Обаче е доказано, че вероятността се увеличава... Има и доста други статистики, които демонстрират безсмислието на това да си играем по този начин с природата. Например повече катастрофи/инциденти в понеделника след смяната на времето (http://www.standardtime.com/index.html).

Защо изобщо сме започнали да го правим? Първоначалната идея е била да пестим електроенергия, по-точно ток от осветление. Само дето в днешно време има и много други големи разходи на електроенергия, които не зависят от светлината навън - например климатици, фризери и т.н. Всъщност някой наскоро правил ли е проучване дали наистина спестяваме енергия по този начин, или просто си цъкаме часовниците, без някой да се замисля много-много?? Калифорнийски учени са установили през 2008, че след преминаване към лятното часово време се изразходват между 1 и 3 % ПОВЕЧЕ енергия. Немското правителство е стигнало до подобни резултати през 2005.

Четейки подобни проучвания и статистики, се чудя: добре де, за какво го правим това превъртане на стрелката?... Пълна безсмислица, която ще си влачим кой знае докога.

любими онлайн игрички

Заглавието го казва - ще споделя някои пъзели/забавни игри от мрежата, с които съм прекарвала приятни минути. Общото между тях - ами то е трудно да се определи... може би че не се нуждаят от всекидневното ви внимание като Bulfleet, Зеления дракон и т.н. Е, това са просто "загубители на време".

Почвам с тази, нея я знам отдавна, но й обърнах много внимание в последните дни. Играе се между другото, въпреки това на моменти изисква доста концентрация. Хубавото е, че може да си запазваш резултата - записваш си кода на нивото и следващия път започваш направо от него. Много добре измислено :) Сега съм на 20то ниво и ще продължа, като имам време.

Като гледам, ще я карам в обратен хронологичен ред, така че следва най-лудият сайт на най-изперкалия автор на онлайн игрички. Вляво в списъка ще видите серията Grow - те са шедьоври, ако имате по-развинтено въображение. Игрите изглеждат изключително странно, но всичките се базират на някаква логика, която вие трябва да откриете с повече или по-малко опити. Зависи донякъде и от късмета колко бързо ще я разгадаете докрай, но ако мислите, рано или късно ще успеете. Аз започнах с Growcube.

Продължавам с друга логическа, която из виртуалното пространство може да се намери и като вид "IQ тест". Трябва да прекарате жабите до другия край на брода, като си има правила как точно могат да скачат.







И като за завършек, една съвсем непретенциозна по отношение на интелектуалните възможности игра. Затова пък координацията е сравнително важна тук. Почти никога не я играя сама, но опцията за двама едновременно прави нещата доста забавни :)

Осмомартенски полови откровения

Ако не започна с "честит празник" сигурно би било кощунство. Само че днес няма да пиша за правата на жените, нито за историята на празника - струва ми се, че в мрежата има достатъчно блестящи публикации. Всъщност, мен в момента ме вълнува една друга тема, която по някаква случайност е свързана с половете и с разбиранията (им) за сексуална революция.

За съжаление, много жени днес не знаят какво точно празнуваме на 8 март. Нямам предвид само объркването, че в България всъщност се чества и Ден на Майката на същата дата. По-скоро ми е мъчно, че не знаем имената дори на най-известните жени, борили се за равноправие между половете. Много от нас не се и замислят за постигнатото, за това какво е било преди и какво е сега.

Затова пък има някои свободи, които се упражняват по-активно и по-често от други. Като например това да си имаш вибратор. Никога не ми се е струвало особено привлекателно, но в последно време съвсем взе да ме дразни. Защо? Не, не защото смятам, че вибраторите трябва да се забранят. Но не ми е ясно, толкова много ли са наистина жените, които не могат да се самозадоволяват и БЕЗ помощта на електрически уреди? Айде - с машината за рязане на хляб ще се примиря. Уред за варене на яйца - поне има на какво да се посмее човек. Но вибраторът според мен е абсолютното принизяване на човешкото тяло до някаква играчка. Че сме си животни - вярно е, че имаме инстинкти и физически потребности - факт. Ама трябва ли да парадираме с това, че можем да си купим полов орган за 40 лв??? Някои се дразнят на Фройд, осмиват го, но човекът явно си е бил съвсем прав, като е казал, че жената цял живот страда, че си няма пенис.

Искам да попитам жените, които използват вибратори: бихте ли уважавали мъж, който има вкъщи гумени цици с реален размер и ги стиска, докато мастурбира (или прави с тях други неща, които няма да описвам сега)? Е, не бих се учудила, ако всичко това вече се възприема за нормално. Затова трябва да бъда извинена, че го смятам за жалко и унизително - както за жената, така и за мъжа. А най-вече за Човека, понеже особено на днешната дата е добре да подчертаем: и двата пола имат изначално равни права, но и равни отговорности. Затова ми светва една сигнална лампичка, когато чуя от познати, че са подарили на приятелка за 16тия й рожден ден вибратор. Съвсем не е въпросът откога е редно да започва половият живот. Става дума за друго: ако още на 16 ти се подчертава, че вибраторът си е нещо готино, нормално, забавно, как може да се очаква, че няма да свикнеш с тази мисъл и да се водиш лесно по модата?

В този момент пак се сещам за "Прекрасния нов свят" на Олдъс Хъксли. Там децата от бебета се приучават на определени несъзнателни рефлекси и типове мислене чрез т.нар. кондициониране. Почти всеки знае за Павлов и неговото куче, само че работата е къде-къде по-сериозна, след като хората пишат учебници по реклама, в които съветват как да се използват човешките дадености, за да се създаде по-розов имидж за някой продукт. Е да, но не става въпрос само за продукти, а за начин на мислене. Продавайки и купувайки вибратори, ти продаваш и купуваш и определени възгледи. И ме притеснява, защото е съвсем като в книгата на Хъксли, пък тя е писана преди 80 години. Но гумените секс-кукли и секс-роботи даже и той не е успял да си ги представи. Тревожно ли е?

Вегетарианците правят по-хубав секс

Почвам от малко по-далеч: този семестър се занимавах с темата "Sex sells: наистина ли сексът е успешна рекламна стратегия?" покрай една курсова работа. Та, преди малко седнах да чета и препрочитам някои текстове, и ето на какво попаднах. Не знам как не ми е направило впечатление миналия път...

Очевидно различните култури имат и различни възгледи по отношение на голотата и свенливостта. Фрапантен пример за това е реакцията на "истинските" американци, когато списание TIME публикува кампанията на PETA (People for the Ethical Treatment of Animals). На една от снимките позира гола, легнала по гръб, Ким Бейсинджър. Надписът гласи: "Красотата не е в това да носиш нечия чужда кожа". Джон Клуни от Маунтин Брук, Алабама, пише в отговор до списанието (TIME, 21.март, 1994, стр,12):
"Позирането гол не помага на животните. Единственото, което постига, е да накара хората, които гледат снимките, да поискат да си облекат нещо топло, а не да се съблекат. Мъжете и жените, които позират голи, получават само смях и подигравки от американската публика."
За да спасим честта на американците, трябва да отбележим - има и европейци, които се присмиват и подиграват на голотата. Децата.

Преводът е свободен; просто ме изкефи гаврата с американците, която си прави авторът накрая :) Иначе, за да не е съвсем голословно (или даже точно за да бъде), реших и да добавя няколко примера от кампанията. На сайта на PETA обаче попаднах първо на нещо друго, което - изненада - пак е свързано с опазване на животни и със секс.



Е, не знам доколко голите жени могат да помогнат на животните, но ако това накара някой да стане вегетарианец, ще трябва да променим текста на познатата песничка "Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте". Приемат се предложения за новия вариант.

За българския език

Тук ми се ще да засегна две теми:
1. Коментар към книгата "Der Dativ ist dem Genitiv sein Tod"
2. Размисли върху скорошната дискусия за премахване на пълния член от българския език.

В момента чета въпросната книга, която е голям хит в Германия - поне сред по-интелигентната част от населението. Причината за това е ясна: става дума за немския език и по-точно за често срещаните грешки и обърквания, които вкарват самите немци в тъч (подзаглавието е в свободен превод "Пътешествие през лабиринта на немския език"). Интересното обаче е начинът, по който авторът се справя с не особено вълнуващата тема "граматика". Донякъде за това допринася и фактът, че текстовете са кратки, защото са били първо публикувани като статии в онлайн-изданието на Der Spiegel. По-основното обаче е непринуденият стил - разказват се ежедневни случки, всичко се базира на примери от всекидневието. В някои случаи започвам да забелязвам описаните феномени, след като прочета за тях, и се възхищавам на наблюдателността на автора. Фрапантно беше откритието ми, че наистина навсякъде по реклами, в устите на мои приятели и познати, върху продукти в магазина присъства прилагателното (или наречие в зависимост от употребата) "pur" - еквивалент на английското pure. Нещо като "абсолютно", "неподправено" и каквото още е било в ума на използвалия го. Неподправен шоколад, неподправено удоволствие, неподправен талант и... така нататък.

Голяма част от засегнатите теми в книгата обаче са доста по-сериозни: най-вече за употребата на граматиката в ежедневието. Или по-точно отсъствието й. Оттам идва и заглавието, което е непреводима игра на думи - става въпрос за отмирането на генитивния за сметка на растящото значение на дативния падеж. Аз пък, четейки за това и съчувствайки на ироничното огорчение на автора, се замислих за нашия роден език. И ние имаме същите проблеми - пълният член се игнорира редовно дори в официални документи, какво остава в ежедневието, където на всичкото отгоре често го поставят на грешното място. Гавра има и със запетайките, при тях съществува и проблемът, че се случват и спорни моменти, когато и учителят по български език и литература не може да помогне особено.

Следва да се замислим... след като езикът се използва грешно МАСОВО, дали това не е индикация, че не е подходящ за времето си? С други думи, че в него има много правила, които са остарели и не отговарят на развитието му. Лично аз споделям гнева на всеки, който е против премахването на пълния член, за да се улеснят пишещите неправилно. Старая да пиша правилно и смятам, че същото трябва да важи за всеки средно/високо интелигентен човек.

НО смятам за побъркваща цялата дискусия, предизвикана от обсъждания (дори не решения или проекти) между учени. То не бяха групи във Фейсбук, не бяха подписки и петиции. А една голяма част от участващите не си и задават въпроси - смислено ли е да имаме пълен член за мъжки род, а в среден и женски такъв да няма? Добре, приемам, че логиката "няма го тук, нека го няма тогава и там" не е достатъчна. Но моля, не ме заливайте с изказвания, че вече нямало да се знае кой е извършителят в изречението. Котката гони мишката. Майката води детето. Приятелката предава другаря. Свикнали сме извършителят да идва първо, а ако не, то тогава използваме други езикови средства. Например: детето ГО води майката, мишката Я гони котката, приятелката предава другаря СИ. Разбира се, има и форми, където и двете съществителни са в мъжки род. Майсторът осмива некадърника. Но да срещнем изречението в обратен смисъл, така че да се получи объркване (Майстора осмива некадърника - кой кого осмива?), това е изключително рядко и когато изобщо, като литературен похват най-вече в поезията. А там така и така граматиката често не се спазва /справка - поезията на Вапцаров/.

Така че на мен ми убягва моралният казус "Да запазим пълния член в българския език!!!". Естествено, владеещият граматичната норма разсъждава така: щом аз съм си дал зор да го науча, и другите могат и трябва! Не можем да даваме път на простотията и неграмотността! Въпросът е има ли друг смисъл да го пазим, освен желанието да прецакаме останалите?