Вегетарианците правят по-хубав секс

Почвам от малко по-далеч: този семестър се занимавах с темата "Sex sells: наистина ли сексът е успешна рекламна стратегия?" покрай една курсова работа. Та, преди малко седнах да чета и препрочитам някои текстове, и ето на какво попаднах. Не знам как не ми е направило впечатление миналия път...

Очевидно различните култури имат и различни възгледи по отношение на голотата и свенливостта. Фрапантен пример за това е реакцията на "истинските" американци, когато списание TIME публикува кампанията на PETA (People for the Ethical Treatment of Animals). На една от снимките позира гола, легнала по гръб, Ким Бейсинджър. Надписът гласи: "Красотата не е в това да носиш нечия чужда кожа". Джон Клуни от Маунтин Брук, Алабама, пише в отговор до списанието (TIME, 21.март, 1994, стр,12):
"Позирането гол не помага на животните. Единственото, което постига, е да накара хората, които гледат снимките, да поискат да си облекат нещо топло, а не да се съблекат. Мъжете и жените, които позират голи, получават само смях и подигравки от американската публика."
За да спасим честта на американците, трябва да отбележим - има и европейци, които се присмиват и подиграват на голотата. Децата.

Преводът е свободен; просто ме изкефи гаврата с американците, която си прави авторът накрая :) Иначе, за да не е съвсем голословно (или даже точно за да бъде), реших и да добавя няколко примера от кампанията. На сайта на PETA обаче попаднах първо на нещо друго, което - изненада - пак е свързано с опазване на животни и със секс.



Е, не знам доколко голите жени могат да помогнат на животните, но ако това накара някой да стане вегетарианец, ще трябва да променим текста на познатата песничка "Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте". Приемат се предложения за новия вариант.

За българския език

Тук ми се ще да засегна две теми:
1. Коментар към книгата "Der Dativ ist dem Genitiv sein Tod"
2. Размисли върху скорошната дискусия за премахване на пълния член от българския език.

В момента чета въпросната книга, която е голям хит в Германия - поне сред по-интелигентната част от населението. Причината за това е ясна: става дума за немския език и по-точно за често срещаните грешки и обърквания, които вкарват самите немци в тъч (подзаглавието е в свободен превод "Пътешествие през лабиринта на немския език"). Интересното обаче е начинът, по който авторът се справя с не особено вълнуващата тема "граматика". Донякъде за това допринася и фактът, че текстовете са кратки, защото са били първо публикувани като статии в онлайн-изданието на Der Spiegel. По-основното обаче е непринуденият стил - разказват се ежедневни случки, всичко се базира на примери от всекидневието. В някои случаи започвам да забелязвам описаните феномени, след като прочета за тях, и се възхищавам на наблюдателността на автора. Фрапантно беше откритието ми, че наистина навсякъде по реклами, в устите на мои приятели и познати, върху продукти в магазина присъства прилагателното (или наречие в зависимост от употребата) "pur" - еквивалент на английското pure. Нещо като "абсолютно", "неподправено" и каквото още е било в ума на използвалия го. Неподправен шоколад, неподправено удоволствие, неподправен талант и... така нататък.

Голяма част от засегнатите теми в книгата обаче са доста по-сериозни: най-вече за употребата на граматиката в ежедневието. Или по-точно отсъствието й. Оттам идва и заглавието, което е непреводима игра на думи - става въпрос за отмирането на генитивния за сметка на растящото значение на дативния падеж. Аз пък, четейки за това и съчувствайки на ироничното огорчение на автора, се замислих за нашия роден език. И ние имаме същите проблеми - пълният член се игнорира редовно дори в официални документи, какво остава в ежедневието, където на всичкото отгоре често го поставят на грешното място. Гавра има и със запетайките, при тях съществува и проблемът, че се случват и спорни моменти, когато и учителят по български език и литература не може да помогне особено.

Следва да се замислим... след като езикът се използва грешно МАСОВО, дали това не е индикация, че не е подходящ за времето си? С други думи, че в него има много правила, които са остарели и не отговарят на развитието му. Лично аз споделям гнева на всеки, който е против премахването на пълния член, за да се улеснят пишещите неправилно. Старая да пиша правилно и смятам, че същото трябва да важи за всеки средно/високо интелигентен човек.

НО смятам за побъркваща цялата дискусия, предизвикана от обсъждания (дори не решения или проекти) между учени. То не бяха групи във Фейсбук, не бяха подписки и петиции. А една голяма част от участващите не си и задават въпроси - смислено ли е да имаме пълен член за мъжки род, а в среден и женски такъв да няма? Добре, приемам, че логиката "няма го тук, нека го няма тогава и там" не е достатъчна. Но моля, не ме заливайте с изказвания, че вече нямало да се знае кой е извършителят в изречението. Котката гони мишката. Майката води детето. Приятелката предава другаря. Свикнали сме извършителят да идва първо, а ако не, то тогава използваме други езикови средства. Например: детето ГО води майката, мишката Я гони котката, приятелката предава другаря СИ. Разбира се, има и форми, където и двете съществителни са в мъжки род. Майсторът осмива некадърника. Но да срещнем изречението в обратен смисъл, така че да се получи объркване (Майстора осмива некадърника - кой кого осмива?), това е изключително рядко и когато изобщо, като литературен похват най-вече в поезията. А там така и така граматиката често не се спазва /справка - поезията на Вапцаров/.

Така че на мен ми убягва моралният казус "Да запазим пълния член в българския език!!!". Естествено, владеещият граматичната норма разсъждава така: щом аз съм си дал зор да го науча, и другите могат и трябва! Не можем да даваме път на простотията и неграмотността! Въпросът е има ли друг смисъл да го пазим, освен желанието да прецакаме останалите?

намерих си леген

-поправка на точка 3 от 10те неща: "Какво си нямат немците".

С хляба също нещата вече стоят по-добре. Всъщност него го пропуснах миналия път по обясними причини, щеше да стане твърде претрупано с оплаквания. Тук има най-вече черен хляб, сладък американски на филийки за тостер и ... накратко, липсва нашият най-нормален бял/добруджа хляб, който можеш да ядеш с всичко и всеки ден. Сега си купувам хлебчета, които можеш да си държиш дълго време в хладилника и когато искаш, да ги препечеш набързо във фурната. Така хем ядеш хубав бял хляб, хем топъл. На нашия хубав роден език това се казва да му хванеш цаката.

Sunshine

Сигурно са малко филмите, които дотолкова да не си отговарят на заглавието. Човек би си помислил, че в този (произведение на Дани Бойл) става дума за нещо оптимистично. И всъщност филмът дори си Е оптимистичен - в крайна сметка човечеството успява да се пребори със смъртта на Слънцето.



Друг е въпросът, че снощи щеше да ми изскочи сърцето от страх и вълнение, докато го гледах. Бих го определила като най-страшния филм, който съм гледала в последните месеци, може би и години... Може би ме впечатли толкова, защото беше 11 часа вечерта и защото бях сама и донякъде емоционално превъзбудена. Но нека спомена само няколко елемента:
1. хора, които са умрели и са станали на прах, т.е. от тях се е развил прах, и други хора, които ходят през този прах; а помежду другото образите на умрелите се появяват бързо, почти като 25ти кадър
2. обгорял и полудял човек, който си мисли, че говори с Господ, преследва останалите и ги убива по най-жесток начин
3. постоянно някой трябва да се жертва и да умре, за да могат другите да довършат мисията, и смъртта му бива предадена във възможно най-голям детайл.

Дори някое от тези да звучи смешно или не чак толкова ужасяващо, трябва да се вземе под внимание колко реалистично е заснет и направен филмът! Което му е едното голямо постижение. Второто положително е началото, както и цялостната идея на историята. Започва доста психологически и до средата остава така, има силни моменти, но последните 40 хорър-екшън минути развалят това впечатление и го принизяват.

Заключение: определено подходящ, ако искаш да се психираш!!!

непротивоконституциователствувайте

Днес са приели новия закон за манифестациите, събранията и протестите. Според родната ни конституция, чл. 43, ние, гражданите на Република България, имаме право да се събираме "мирно и без оръжие на събрания и манифестации." Какви правила и регулации трябва да се спазват при това, остава (за съжаление!) в ръцете на депутатите в Народното събрание:

"(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. "

Е, от 21 януари 2010 (каква хубава дата са си избрали само!) вече не може да се протестира в района около Народното събрание, Министерския съвет и президентството, както и в непосредствена близост до военни обекти. Май много им станаха протестите през последните 2 години, та са решили да си осигурят спокойствие? Чудя се как мога да уважавам родните ни "народни представители" - всъщност уважава ли ги някой?...

Пинове и точки

Това е светът на паролите. В момента помня наизуст около 10 пина и пароли - за банковите си сметки, за библиотеката в университета, за учебната платформа на сайта на университета, за пощите си, за Facebook. Има нещо сбъркано.

Защо пиша това - ами защото преди половин час седнах на компютъра с идеята да се запиша за изпитите си. Това обаче става само онлайн, следователно е нужно да си помниш паролата. Как да я помня, като не съм я ползвала никога. И аз не знам какво се случва - но е лудост.

Аватар - ама не картинката, а филма

Ако човек се поразтърси из мрежата, за "Аватар" преобладават дефиниции като "революция в света на киното", "най-очакваното събитие за годината" и всякакви подобни суперлативи, свързани по някакъв начин с Джеймс Камерън, компютърните ефекти и новаторството. И с многобройни фенове, станали такива още преди да са гледали филма. Истината е, че дори и аз - противник на комерсиалните суперпродукции, екшън-индустрията и повсевместното затъпяване - се впечатлих от рекламата на "Аватар". Прочетох за него в списание, където беше представен като новото поколение развлекателни медии. С по-прости думи - филм и игра се разбират като едно цяло, допълващи се елементи, а не филм по игра (примерно като Лара Крофт) или игра по филм (Хари Потър и много други). Като четях това, въобще не бях наясно, че рекламата на филма вече е навсякъде и са се появили маниаци, които броят дните до премиерата. Вероятно ако бях научила за нещата в обратната последователност, щях да се подразня, но ето че дори в този аспект рекламата си беше професионална: за хората като мен явлението "Аватар" беше представено по начин, който да ме заинтересова, а не да ме отблъсне.

Разбира се, филмът си е холивудски блокбастър. Но е добър блокбастър и е направен по всички правила - обаче правилата не са достатъчни, за да се създаде нещо толкова голямо и успешно. Някакси се усеща, че има дух в цялото начинание. Не просто дух на милиони долари, вливащи се в касичката на създателите, нито пък дух на амбиция тип отрочето ти да е най-хубавото. Има нещо повече, но бих досадила, ако се опитам да го дефинирам.

Имаме си познатите елементи от приказките и от холивудския жанр на приключенстването: героят ни не блести с кой знае какъв ум, но пък е безразсъдно смел и затова точно на него му се случват небичайните неща; по-късно се оказва, че неговият интелект и способности са били просто подценявани. Има я любовната история в посока "забранена/невъзможна любов", има добри и лоши герои. В тази връзка, не липсва и моментът, в който всички си мислят "аре бе, няма ли някой да го убие най-сетне тоя", но е ясно, че това е най-силният и най-гадният злодей и затова краят му трябва да е по-драматичен. Всичко това обаче не намалява художествената стойност на филма, защото тези елементи си имат роля, както в приказките. Те са базата, върху която се изграждат различията - това, което прави всяка история уникална.

Кое е различното?
На ефектите ще отдам по-малка част, просто защото няма много какво да се каже за тях. Те трябва да се видят. Което е друг начин да се каже, че филмът трябва да се гледа на кино, защото в красотата е част от магията му. Мен ме убедиха напълно, че едва ли не такива сини същества наистина има и си живеят на някаква доста красива планета - толкова реално изглежда всичко. Въобще няма разлика между усещането за хората-актьори и на'ви-населението.


По-важното, за мен естествено най-важното в този филм, е екологичната му идея. И екологична не само в онзи глупав, изтъркан "природозащитнически" смисъл, в който групичка смахнати идиоти се опитват да набият в главите на всички останали, че природата трябва да се пази. Филмът говори за екологията на друго ниво: на това на "Home" например, където Земята/природата/ не е нещо ИЗВЪН нас, а по-точно ние сме в нея и сме част от нея. Тези връзки, които биологията описва - екосистемите, равновесието и ролята на всяко същество в него - във филма бяха представени по фантастичен начин. Екосистемата действа като една голяма мрежа, подобно на Интернет и виртуалните връзки. Наруши ли се една нейна частица, това води до вреди за всички останали - рано или късно.

Освен това "Аватар" си е пацифистки настроен филм, поне аз така го възприемам. Пък и то си е съвсем ясно послание, с типичните военни като "лошите" и тъмната страна. Боли те сърцето като гледаш как се изкривява моралът, колко е лесно да се забравиш и колко близо сме до дивашките кланета... които за съжаление се случват и в нашето просветено време на човешките права, само че под други форми и наименования. А още по-горчиво ми стана, като си помислих, че избиването на "диваците" не е никаква фантастика, ами се е случило наистина при колонизирането на Америките...

Това е основното, заради което ми хареса филмът :) Но да не забравя и симпатията ми към сините хора, които толкова ме вдъхновиха, че чак ми се прииска да си имам играчка на'ви-човек. За съжаление нито Макдоналдс, нито КФС имат такова нещо в детските си менюта, което ме учудва доста. Нали сме потребители и всичките ни желания трябва да бъдат предвидени и задоволени от индустрията. Но като няма - ще си запазя поне свежия спомен, пишейки това :)


А, и серията на Саутпарк "Dancing with smurfs" си я бива :Р