Правата са ни за пред европейския съд...

Вчера попаднах на следната статия на страницата на в.Дневник. В нея става дума за предложенията на немския бизнес какво да се промени в българските закони. Звучи странно, точно пък бизнесът да се меси в държавната власт. Затова пък, ако човек разгледа предложенията, въобще не защитават толкова икономическите интереси на немците в България, колкото основни законодателни принципи, които съществуват например в Германия (оставаше и друг да е примерът в случая :Р)

И понеже вдругиден е изпитът ми по публично право, няма как да не ми стане интересно какво точно ни липсва в България. По-интересното е, че си уча немското право и си мисля най-спокойно и наивно как тези неща са толкова логични и базисни, че най-вероятно съшествуват във всички страни от ЕС. Най-малко...

Но ето че ние като български граждани всъщност нямаме право да сезираме Конституционния съд, ако виждаме законови разпоредби да нарушават основните ни права и свободи (декларирани, разбира се, от Конституцията). От 2006 това е възможно, но само индиректно, чрез омбудсмана. Мен тази информация ме изпълни с изненада, защото за какво са ти права, които не можеш да защитаваш? Може би политическият елит е против тази идея, защото много закони не отговарят на базисни принципи от Конституцията? Каква друга причина може да има? Че Конституционният съд ще се претовари? Моля ви: тази аргументация не отговаря на друг принцип - този на пропорционалността. Не може да се сравняват разходите за евентуално увеличена администрация със защитаването на ОСНОВНИТЕ ни права като хора и граждани на България.

Значи, за какво ни е да си знаем правата? Май само за обща култура - или в последните години, европейските ни права за пред европейския съд.