Витоша + ски?

Първоначално исках да озаглавя поста "Витоша / ски". Обаче така се губи идеята. Плюсчето е защото не става дума за Витоша СРЕЩУ ски, а за ски-туризма на Витоша и какво има да се случва с него. Какво трябва да се случи. Какво е тръгнало да се случва. Защо има протестиращи. Защо и срещу какво аз протестирам.

Преди няколко дни Върховният административен съд премахна забраната да се строи на Витоша, по-точно компанията "Витоша-ски" да започне проекта си. Дали това решение е правилно или не, няма как да отсъдя - не познавам правната гледна точка. Познавам мнението на компанията обаче. Според тях този проект е безвреден за околната среда и ще доведе до голямо икономическо развитие не само на региона, но и на българския туризъм като цяло. Освен това те твърдят, че по този начин ще стимулират младежта да спортува и с това ще допринесат за здравето на българския народ. Или поне на софиянци.

Това са три твърдения. Ето защо аз смятам, че тези твърдения не са никаква причина за строежа на многобройни нови ски-съоръжения на Витоша, а само замазване на очите и манипулация на хората:

1. Проектът НЕ Е безвреден за околната среда. Ако беше безвреден, нямаше защо толкова хора да си губят времето да правят екологични оценки, да ги внасят в различни институции и да протестират. Чела съм оценките, познавам плана и помня как взривяваха морени на Витоша. Но няколко морени не са нищо в сравнение с декарите гори, които предстои да бъдат изсечени и унищожаването на местообитания от Натура 2000. Нека се замислим: възможно ли е площта на пистите от сегашните 19 ха да се увеличи на 142,5 ха, без да се засегне ЧУВСТВИТЕЛНО природата? И не само това, ами да се наруши устройственият план на Природен парк Витоша, според който е законно и позволено само модернизирането и преустройството на сегашните съоръжения и ски-писти, но не и строителството на нови!

Ето го и планът за изграждане на нов ски-център.


2. Тук ще си позволя да цитирам свой приятел, който се изказа, че "еко-движенията спират икономическото развитие". Нека припомня, че и еко-активистите са хора. Ние не сме от друга планета и също искаме да живеем добре, в уредена държава със стабилна икономика! Но природата и икономиката не могат да бъдат противопоставяни като полюси. Това е смешно и означава, че приравняваме икономическия растеж и благополучие (като за второто дефинициите доста варират) с експлоатацията на природни ресурси. За съжаление това дълго време е било факт и все още продължава да се случва. Но има и друг път: устойчивото развитие. Ако отречем, че такава алтернатива съществува, значи отричаме, че можем да живеем в баланс със заобикалящия ни свят.

3. Ски-туризмът на Витоша ще получи нов тласък - само че за кого? За скиорите от чужбина, които могат да плащат скъпите такси, както стана на Банско. В младежта може да се инвестира и по друг начин - като се подобрят условията на Витоша, без да се впускаме в мегаломански проекти. Витоша и сега Е ски-дестинация. Витоша Е туристическа дестинация. Трябва да се разработи, но не мегаломански и така че някои хора да бъдат непропорционално облагодетелствани за сметка на нас.

Защото природата не е някакво абстрактно понятие, тя е ценност, тя е това, с което се гордея, когато мисля за България. Не със София, приличаща на свинарник, не с безогледното замърсяване или с това, че Черноморието ни е евтина дестинация за западни тийнове, които само гледат как да се напият и да се освинят... Не! Не с това. Но само това ще остане, ако позволим красивите места и кътчета да се съсипят едно по едно.

П.П. Един бърз послепис, понеже тъкмо влязох в сайта на проекта, "Аз обичам Витоша". Там е поставена следната анкета.

Какво мислите за проекта за обновяване на Алеко?
- По-добре от сегашното положениe
- Харесва ми
- Нищо не е необходимо да се прави на Алеко
- Супер е! Дано да стане по бързо

3 отговора "за" и един категорично против всякакво развитие на Витоша... Ако това са им представителните проучвания за мнението на хората...

Големият лош Фейсбук

- А пък Ива завъртяла ново гадже.
- Леле, верно? Ее.. Ама какъв е?
- Ми някакъв от Нов Български. Трябва да го видиш във Фейсбук, ще ти го покажа.

- Хайде да си направим малко снимки за Фейсбук! Ама да не забравиш да тагнеш, че много мразя да се тагвам сама...

- Хмм, трябва да си разменим контакти.
- Имаш ли Фейсбук?
- О да, естествено - ще те намеря значи.

и така нататък - вариациите са на случаен принцип. Биха могли да се отнасят и до някое от останалите хиляди неща, които напоследък наричаме Фейсбук, а в медиите и по-официални изказвания често се намира като "социална мрежа".

Преди близо две години, когато за първи път видях какво е Facebook, ми се стори много глупава платформа. Вече познавах Myspace и чувствах профила си там почти като лична уеб страница - там имаш много повече свобода да демонстрираш добрия (съответно лошия :Р) си вкус, сглобявайки пространството си. Сега ми хрумва, че това си е залегнало и в името му. Във Facebook собствената страница е плоска - винаги еднаква с малки разлики в безбройните апликации. Защо успя да се наложи тази платформа? Защото е толкова проста, може би? Или защото използва по-хитри и повече трикове за "зарибявка"?

Признавам - в Myspace не съм влизала от месеци. А за Фейсбук става дума всеки ден, по много пъти, даже когато започнах да пиша това, ме навести една приятелка и от тема на тема се стигна до настройките за сигурност... Всъщност не ми е толкова чудно как мрежата успя да се промъкне в живота и ежедневието ни, това може да се обясни с помощта на психологията и биологията, а и дори без да си учен, стига да се познаваш малко по-добре и да можеш да разбереш собствените си мотиви. Ако използваш Фейсбук, разбира се.

Друг въпрос се навърта много често напоследък, съдя по това, че съм го засягала с все повече приятели. Добро ли е, лошо ли е? Според тези хора определено второто. Немскоговорящи "отказали" Фейсбук. Хм, не звучи ли като някаква дрога? Определено да. Всеки ден получавам поне по 5-6 имейла с покани да се присъединя към разни групи, да не говорим за останалите съобщения за събития и подобни. Днес даже ме застигна покана за група "fuckin go out there and do smth for real.."*. Ей, ей - ако искаш да направиш нещо истинско, защо просто не го направиш, а трябва да се присъединяваш към безсмислени групи? Учудвам се, че толкова много интелигентни и разсъдливи хора се занимават в свободното си време с това да разпращат покани, да теглят "късметчета" и да правят идиотски тестове, които нямат и капка истинност в себе си. Не че няма и забавни, но те са 5% от цялото море боклуци.

Но аз използвам Фейсбук и обикновено в дискусиите го защитавам. Винаги са ми харесвали идеите за социални мрежи, преди пишех много във форуми, сега пък се подвизавам и тук - изкушена съм си. Според мен не идеята е лоша, а начините, по които се реализира. Значи, всеки има свободата да ползва платформата както намира за добре. А може и изобщо да не я ползва, разбира се. Не е Фейсбук големият зъл лош, нито пък някакви невидими следящи ни чрез него конспиратори, а самите ние - понеже страницата е просто проекция на нашите слабости и на психологията ни. Не можем да използваме ФБ разумно и смислено? Хайде пък да видим :)

*по-прясна информация: името на групата цели да иронизира всички онези групи, които те призовават да се включиш към разни каузи и дейности, участвайки само "онлайн" и пасивно.

Приятнострашно

За хубавите неща трябва да се пише, особено за хубавите постановки :) На тази в Театър 199 ме заведе един приятел и понеже знам, че ще го прочете, използвам случая не само да напиша няколко думи за "Приятнострашно", но и да кажа едно голямо благодаря!

Това е от постановките, които нямаш търпение да свършат - само че не защото са ти скучни, а защото още докато ги гледаш знаеш, че необикновено много ти харесват и искаш по-скоро да го споделиш с някого.



В "Приятнострашно" (авторка е Яна Борисова, написала също и "Малка пиеса за детска стая") няма излишни неща. Да започнем от това, че декори почти няма, на сцената са единствено актьорите със своето магнетично присъствие - пространството около тях оживява, появяват се разни предмети, които публиката може да види много ясно, дори без да са там от гледна точка на физическата действителност. По такъв начин през голяма част от времето сцената е всъщност макет на парка, който едната героиня мечтае да направи. И този макет е толкова истински, защото актьорите с думите и движенията си успяват да му придадат форма и значение. Почти все едно да четеш описанието му в книга - толкова по-пъстър и необикновен си го представяш, въпреки че е сътворен просто от напечатани букви върху хартия.

Диалозите от самото начало са естествени - и заради това забавни, дори когато се отнасят до изключително сериозни неща. И в тях няма пресилени моменти, в които да се чудиш дали не страдаш от емоционална недостатъчност, та не можеш да ги разбереш. В същото време в цялата постановка се усеща копнежа по детството, по детското въобще - сякаш в началото само двама от героите осъзнават това, а по-късно успяват да заразят и останалите. Само че заразят не е точната дума, защото е нужно просто да им припомнят. Това обаче са размисли, които ме спохождат чак сега, часове след края на пиесата. Припомнянето, както и други значими елементи и процеси, случващи се на сцената, са толкова натурални и от само себе си разбиращи се, че даже докато гледаш се чудиш дали цялата история не е прекалено простичка. Ами простичка е. Но понякога от наглед елементарното можеш да извадиш най-много смисли и интерпретации, или може би такъв простичък си ми е вкусът :)

Пиша й шестица, 10/10, 13/13... но ако се решите да я гледате, оставете високите очаквания и критерии вкъщи и вземете със себе си само въображението си.

за настроение

Тръгнах да си търся португалска музика - и имах наум музика на португалски. А пък попаднах на David Fonseca и ме плени толкова, че преустанових търсенето. Въпреки че пее на английски :)

минус един час

Краткото ми отсъствие се дължи на няколко причини, основната е ваканционният дух и нежеланието ми да се задържам твърде дълго пред компютъра, когато навън слънцето грее и птичките пеят. Пролетта дойде, а с нея изгубихме и един ценен час от лятото. Ще си кажете, какво толкова, един час. При това ще си го получим обратно есента. Аз пък се питам - за какво изобщо ни е това лятно време?

Редица учени и изследователи в сферата на биохимията и медицината твърдят, че прескачането един час напред се отразява много негативно върху биоритъма на човешкия организъм.

Целият биохимичен апарат на човека се съобразява с ритъма на околната среда. Най-очевидният от 24-часовите ни цикли е редуването на сън и будно състояние, само че храносмилането или пък имунната система също променят своята активност. До 12% от гените ни произвеждат белтъчини само в определено време. Разликите в дневния ритъм са толкова фундаментални, че в един даден момент от гледната точка на биохимията вие сте по-сходен с човека до вас, отколкото със самия себе си след 12 часа.

За въведение в темата: това е свободен превод на част от интервю с Тил Рьонеберг, хронобиолог в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен. По-нататък той обяснява, че заради смяната на времето спим по-малко, което пък от своя страна нарушава хранителните навици и вреди на имунната система. Покачва се и вероятността за проблеми с метаболизма или диабет.

Естествено, не е задължително всеки да има тези симптоми, влияние оказват също цялостният начин на живот и други фактори. Обаче е доказано, че вероятността се увеличава... Има и доста други статистики, които демонстрират безсмислието на това да си играем по този начин с природата. Например повече катастрофи/инциденти в понеделника след смяната на времето (http://www.standardtime.com/index.html).

Защо изобщо сме започнали да го правим? Първоначалната идея е била да пестим електроенергия, по-точно ток от осветление. Само дето в днешно време има и много други големи разходи на електроенергия, които не зависят от светлината навън - например климатици, фризери и т.н. Всъщност някой наскоро правил ли е проучване дали наистина спестяваме енергия по този начин, или просто си цъкаме часовниците, без някой да се замисля много-много?? Калифорнийски учени са установили през 2008, че след преминаване към лятното часово време се изразходват между 1 и 3 % ПОВЕЧЕ енергия. Немското правителство е стигнало до подобни резултати през 2005.

Четейки подобни проучвания и статистики, се чудя: добре де, за какво го правим това превъртане на стрелката?... Пълна безсмислица, която ще си влачим кой знае докога.

любими онлайн игрички

Заглавието го казва - ще споделя някои пъзели/забавни игри от мрежата, с които съм прекарвала приятни минути. Общото между тях - ами то е трудно да се определи... може би че не се нуждаят от всекидневното ви внимание като Bulfleet, Зеления дракон и т.н. Е, това са просто "загубители на време".

Почвам с тази, нея я знам отдавна, но й обърнах много внимание в последните дни. Играе се между другото, въпреки това на моменти изисква доста концентрация. Хубавото е, че може да си запазваш резултата - записваш си кода на нивото и следващия път започваш направо от него. Много добре измислено :) Сега съм на 20то ниво и ще продължа, като имам време.

Като гледам, ще я карам в обратен хронологичен ред, така че следва най-лудият сайт на най-изперкалия автор на онлайн игрички. Вляво в списъка ще видите серията Grow - те са шедьоври, ако имате по-развинтено въображение. Игрите изглеждат изключително странно, но всичките се базират на някаква логика, която вие трябва да откриете с повече или по-малко опити. Зависи донякъде и от късмета колко бързо ще я разгадаете докрай, но ако мислите, рано или късно ще успеете. Аз започнах с Growcube.

Продължавам с друга логическа, която из виртуалното пространство може да се намери и като вид "IQ тест". Трябва да прекарате жабите до другия край на брода, като си има правила как точно могат да скачат.







И като за завършек, една съвсем непретенциозна по отношение на интелектуалните възможности игра. Затова пък координацията е сравнително важна тук. Почти никога не я играя сама, но опцията за двама едновременно прави нещата доста забавни :)

Осмомартенски полови откровения

Ако не започна с "честит празник" сигурно би било кощунство. Само че днес няма да пиша за правата на жените, нито за историята на празника - струва ми се, че в мрежата има достатъчно блестящи публикации. Всъщност, мен в момента ме вълнува една друга тема, която по някаква случайност е свързана с половете и с разбиранията (им) за сексуална революция.

За съжаление, много жени днес не знаят какво точно празнуваме на 8 март. Нямам предвид само объркването, че в България всъщност се чества и Ден на Майката на същата дата. По-скоро ми е мъчно, че не знаем имената дори на най-известните жени, борили се за равноправие между половете. Много от нас не се и замислят за постигнатото, за това какво е било преди и какво е сега.

Затова пък има някои свободи, които се упражняват по-активно и по-често от други. Като например това да си имаш вибратор. Никога не ми се е струвало особено привлекателно, но в последно време съвсем взе да ме дразни. Защо? Не, не защото смятам, че вибраторите трябва да се забранят. Но не ми е ясно, толкова много ли са наистина жените, които не могат да се самозадоволяват и БЕЗ помощта на електрически уреди? Айде - с машината за рязане на хляб ще се примиря. Уред за варене на яйца - поне има на какво да се посмее човек. Но вибраторът според мен е абсолютното принизяване на човешкото тяло до някаква играчка. Че сме си животни - вярно е, че имаме инстинкти и физически потребности - факт. Ама трябва ли да парадираме с това, че можем да си купим полов орган за 40 лв??? Някои се дразнят на Фройд, осмиват го, но човекът явно си е бил съвсем прав, като е казал, че жената цял живот страда, че си няма пенис.

Искам да попитам жените, които използват вибратори: бихте ли уважавали мъж, който има вкъщи гумени цици с реален размер и ги стиска, докато мастурбира (или прави с тях други неща, които няма да описвам сега)? Е, не бих се учудила, ако всичко това вече се възприема за нормално. Затова трябва да бъда извинена, че го смятам за жалко и унизително - както за жената, така и за мъжа. А най-вече за Човека, понеже особено на днешната дата е добре да подчертаем: и двата пола имат изначално равни права, но и равни отговорности. Затова ми светва една сигнална лампичка, когато чуя от познати, че са подарили на приятелка за 16тия й рожден ден вибратор. Съвсем не е въпросът откога е редно да започва половият живот. Става дума за друго: ако още на 16 ти се подчертава, че вибраторът си е нещо готино, нормално, забавно, как може да се очаква, че няма да свикнеш с тази мисъл и да се водиш лесно по модата?

В този момент пак се сещам за "Прекрасния нов свят" на Олдъс Хъксли. Там децата от бебета се приучават на определени несъзнателни рефлекси и типове мислене чрез т.нар. кондициониране. Почти всеки знае за Павлов и неговото куче, само че работата е къде-къде по-сериозна, след като хората пишат учебници по реклама, в които съветват как да се използват човешките дадености, за да се създаде по-розов имидж за някой продукт. Е да, но не става въпрос само за продукти, а за начин на мислене. Продавайки и купувайки вибратори, ти продаваш и купуваш и определени възгледи. И ме притеснява, защото е съвсем като в книгата на Хъксли, пък тя е писана преди 80 години. Но гумените секс-кукли и секс-роботи даже и той не е успял да си ги представи. Тревожно ли е?