Аватар - ама не картинката, а филма

Ако човек се поразтърси из мрежата, за "Аватар" преобладават дефиниции като "революция в света на киното", "най-очакваното събитие за годината" и всякакви подобни суперлативи, свързани по някакъв начин с Джеймс Камерън, компютърните ефекти и новаторството. И с многобройни фенове, станали такива още преди да са гледали филма. Истината е, че дори и аз - противник на комерсиалните суперпродукции, екшън-индустрията и повсевместното затъпяване - се впечатлих от рекламата на "Аватар". Прочетох за него в списание, където беше представен като новото поколение развлекателни медии. С по-прости думи - филм и игра се разбират като едно цяло, допълващи се елементи, а не филм по игра (примерно като Лара Крофт) или игра по филм (Хари Потър и много други). Като четях това, въобще не бях наясно, че рекламата на филма вече е навсякъде и са се появили маниаци, които броят дните до премиерата. Вероятно ако бях научила за нещата в обратната последователност, щях да се подразня, но ето че дори в този аспект рекламата си беше професионална: за хората като мен явлението "Аватар" беше представено по начин, който да ме заинтересова, а не да ме отблъсне.

Разбира се, филмът си е холивудски блокбастър. Но е добър блокбастър и е направен по всички правила - обаче правилата не са достатъчни, за да се създаде нещо толкова голямо и успешно. Някакси се усеща, че има дух в цялото начинание. Не просто дух на милиони долари, вливащи се в касичката на създателите, нито пък дух на амбиция тип отрочето ти да е най-хубавото. Има нещо повече, но бих досадила, ако се опитам да го дефинирам.

Имаме си познатите елементи от приказките и от холивудския жанр на приключенстването: героят ни не блести с кой знае какъв ум, но пък е безразсъдно смел и затова точно на него му се случват небичайните неща; по-късно се оказва, че неговият интелект и способности са били просто подценявани. Има я любовната история в посока "забранена/невъзможна любов", има добри и лоши герои. В тази връзка, не липсва и моментът, в който всички си мислят "аре бе, няма ли някой да го убие най-сетне тоя", но е ясно, че това е най-силният и най-гадният злодей и затова краят му трябва да е по-драматичен. Всичко това обаче не намалява художествената стойност на филма, защото тези елементи си имат роля, както в приказките. Те са базата, върху която се изграждат различията - това, което прави всяка история уникална.

Кое е различното?
На ефектите ще отдам по-малка част, просто защото няма много какво да се каже за тях. Те трябва да се видят. Което е друг начин да се каже, че филмът трябва да се гледа на кино, защото в красотата е част от магията му. Мен ме убедиха напълно, че едва ли не такива сини същества наистина има и си живеят на някаква доста красива планета - толкова реално изглежда всичко. Въобще няма разлика между усещането за хората-актьори и на'ви-населението.


По-важното, за мен естествено най-важното в този филм, е екологичната му идея. И екологична не само в онзи глупав, изтъркан "природозащитнически" смисъл, в който групичка смахнати идиоти се опитват да набият в главите на всички останали, че природата трябва да се пази. Филмът говори за екологията на друго ниво: на това на "Home" например, където Земята/природата/ не е нещо ИЗВЪН нас, а по-точно ние сме в нея и сме част от нея. Тези връзки, които биологията описва - екосистемите, равновесието и ролята на всяко същество в него - във филма бяха представени по фантастичен начин. Екосистемата действа като една голяма мрежа, подобно на Интернет и виртуалните връзки. Наруши ли се една нейна частица, това води до вреди за всички останали - рано или късно.

Освен това "Аватар" си е пацифистки настроен филм, поне аз така го възприемам. Пък и то си е съвсем ясно послание, с типичните военни като "лошите" и тъмната страна. Боли те сърцето като гледаш как се изкривява моралът, колко е лесно да се забравиш и колко близо сме до дивашките кланета... които за съжаление се случват и в нашето просветено време на човешките права, само че под други форми и наименования. А още по-горчиво ми стана, като си помислих, че избиването на "диваците" не е никаква фантастика, ами се е случило наистина при колонизирането на Америките...

Това е основното, заради което ми хареса филмът :) Но да не забравя и симпатията ми към сините хора, които толкова ме вдъхновиха, че чак ми се прииска да си имам играчка на'ви-човек. За съжаление нито Макдоналдс, нито КФС имат такова нещо в детските си менюта, което ме учудва доста. Нали сме потребители и всичките ни желания трябва да бъдат предвидени и задоволени от индустрията. Но като няма - ще си запазя поне свежия спомен, пишейки това :)


А, и серията на Саутпарк "Dancing with smurfs" си я бива :Р

след един ден в София

...топлите ми чувства поизстинаха. Лошите неща бързо се забравят! (и слава богу)
Какво е да си ходиш по улиците в центъра и
- да те капе отвсякъде вода
- да се блъскаш в множеството хора, които няма как да бъдат избегнати, тъй като са навсякъде
- да се чудиш дали няма да се подхлъзнеш и да се пребиеш, тъй като общо в ЦЕНТЪРА има 2 разчистени тротоара
- да газиш из киша и локви и да заобикаляш, за да можеш да пресечеш улицата
- да заобикаляш глутницата подивели кучета
- да се тревожиш дали няма да те сгази някоя кола
Накрая решаваш да се измъкнеш от всичко това и да хванеш трамвая. Виждаш го на спирката, зарадван се спускаш да се качиш - и какво да видиш: няма място за теб. Някъде отвътре се чува:
- Е, като си нямаме японци да ни набутват...

(и обратно)

Прибрах се в България...ааа :) Какво е да видиш приближаващите се Балкани от самолета? Най-вече осъзнаването на това, че в Германия си нямат планини. Нека прозвучи като продължение на серията "какво си нямат немците", но е истина. Витоша, о Витоша! След месеците в Щутгарт в теб видях Хималаите! Земята ни е прекрасна, имаме си всичко, затова ли сме такива мързеливци в България...?

10 минути (или 10 впечатления от Германия, събрани след 10 минути размисъл)

По случай двата месеца, откакто се подвизавам в Немско, реших да обобщя впечатленията си по един малко американски метод - Топ 10. При мен обаче темите са толкова разнородни, че за класация и дума не може да става...

1. amazon.de: едно от първите ми открития тук. Изпробвано засега слава богу само два пъти, което смятам за лично постижение. Може да се намери какво ли не, стига само да прецениш дали можеш да си го купиш по-евтино от друго място и ако не, дали пък цената не си заслужава. При книгите често се намират хубави, аз лично се снабдих с "Love in the time of cholera" /Gabriel Garcia Marquez/ за 4 евро.. (В България тази книга не се намира, защото издателствата не могат да се докопат до правата за книгите на Маркес след един скандал 80те години. На Славейков романът на старо струваше 50лв. Може би сега е по-лесно да се разбере въодушевлението ми..)

2. магазините: Амазон е само огледална версия на това какво се разиграва в потребителското общество... Магазините тук са раят за консуматора - многоетажни книжарници, бутици, супермаркети за козметика и какво ли още не. Всички стоки се намират в изобилие и по-важното: в такъв богат избор, че да се чудиш как въобще можеш да избереш?! Не съм предполагала, че идвайки от София, където човек може да намери всичко и където има всякакви магазини, ще се шашна точно от това.

3. леген: Какво обаче си нямат немците? Оказва се, че някои за нас прости и ежедневни неща при тях трудно се намират. Аз все още си търся леген - няма. А човек може да го използва всякак - като панер за дрехи, за пране, за чистене и т.н. Да не говорим, че и джезвета не съм виждала и не се използват особено - всичко става в електрическата кана, кафе-машината, микровълновата, имат дори уред за варене на яйца (!?!).

4. водата: за пиене, естествено. Още съм в процес на опитване, но засега изводът е един: немската минерална вода не е хубава. Макар и често по-евтина от българската (поне при малките количества като 0.5 и 1л)... често има вкус, все едно пиеш посолена вода - пия, пия, а жаждата ми не се утолява. Трябва да се види дали и на други не-немци им действа така, иначе може би трябва да се прегледам. Добре че от време на време пия Volvic, която си е досущ като нашенската :) Само че с малко повече маркетинг..

5. транспортът: няма как да не направи впечатление - толкова е организиран, че да ти падне шапката. Рядко има закъснения, което особено при автобусите си е голямо чудо за всеки българин и по-точно - софиянец... Да не говорим, че е трудно да се изгубиш, защото постоянно ти повтарят (или показват на електронни табла) къде се намираш и коя е следващата спирка. Това, което можеш да изгубиш, не е пътят или посоката, а по-скоро чувството си на откривател и авантюрист. Колкото до контрольорите, мен в Щутгарт досега са ме проверили точно два пъти. Човек може да прави абсолютно същото, което и в България. Демек, да си пътува гратис. Само дето глобата е 8 пъти повече...

6. разделното събиране на отпадъци: за него всъщност няма какво да се каже, само дето е доста проблематично на практика. Поне когато си студент и живееш в общежитие - ще ми се да имам кошче за боклук в стаята си за по-удобно, но какво да събирам - органични отпадъци, хартия, опаковки ли...? Но функционира и е наистина въпрос на навик. След първите няколко седмици вече не се и замисляш за това - част от ежедневието.

7. медиите: за мен конкретно най-голямото удивление беше Der Spiegel, който бях разглеждала преди, но чак сега оцених. Явно не съм била дораснала... Но съвсем спокойно и без угризения на съвестта заради използвания суперлатив мога да кажа, че това е най-качественото списание, което съм чела и виждала. И най-интересното :) Да не говорим, че си е като една цяла книга - човек спокойно може да го чете и повече от една седмица, ако е малко по-зает или пък чете и други неща през това време. Но и като цяло не мога да пропусна впечатлението си от медиите, не само заради "професионалния" си интерес, но и защото наистина нивото е съвсем различно от това в България. Има много повече сериозни вестници, със задълбочени (доколкото е възможно в ежедневник) статии, без голи мацки и куриозни простотии.

8. Коледния пазар: да, това е нещо, което трябва да се види в Германия! Аз съм видяла два досега - истината е, че са навсякъде. Само че повечето са стандартни (което не трябва да се смята за негативна квалификация). Имах късмета да видя и един средновековен и дори и сега, две седмици по-късно, въодушевлението се надига в мен... Почувствах се като в някоя компютърна игра, от онези, които пресъздават миналото с фентъзи/приказни елементи.

9. BIO: в момента всичко в Германия си има своя био-еквивалент. Био-мляко, био-картофи, био-лук, био-...? Хубавото е, че не е чак толкова скъпо, колкото са подобни продукти в България, т.е. дори да не консумираш само био, можеш сравнително често да си ги позволиш. Лошото е, че по този начин почти директно ти се казва: ако можеш да си купиш био, ще живееш здравословно; ако не можеш - духаш супата. Тоест, хората са разделени доста рязко според покупателните им възможности...

10. организацията: тук влиза и малко от транспорта, но идеята е по-генерална. Споделят го и други чужденци, поживели известно време в Германия. Тук ежедневието е планирано. Колкото и добре да осъзнавам, че все пак отскоро живея сама и може би и това е причина стриктното планиране на дните да ми се струва нещо ново, все пак има и някои факти. Например в България никога не се знае кога ще дойде автобусът (трамваят) - може да минат два един след друг, а после да се наложи да чакаш 30мин. Затова и няма особен смисъл да се коркаш много и да си правиш труда - когато имаш среща, просто излизаш по-рано, колкото опитът е показал, че е нужно, и това е. Тук обаче наистина има разписания, както и сайт, където можеш да ги проверяваш постоянно. И така се налага да го правиш - защото изпуснеш ли автобуса в "и 20", няма шанс да дойде друг преди "и 50"... Това е само пример. Същото важи и за магазините и тяхното работно време, по-точно факта, че в неделя по правило не работят. Ако си забравил да си напазаруваш преди това - еми мри.

Толкоз засега :) Дано да не е станало твърде дълго.. ще има и продължение след време!

За книжарниците в София

Преди няколко дни обиколих за един следобед големите книжарници в центъра на София. Обикновено човек дори не проверява в кварталните - поне според моите наблюдения те зареждат само най-популярните в момента книги, така че ако търсиш нещо определено, обречен си. На Славейков пък могат да се намерят доста книги, но впечатлението ми е, че гледат да ти одерат кожата. За това обаче друг път.

Лошото е, че за мое разочарование и положението в гигантите не се оказа розово. Когато просто разглеждам или пък не търся нищо определено, не бих могла да преценя колко добре са заредени, а и тогава влизам, за да загубя малко време. Не съм на нокти, защото не мога да открия това, което търся, не бързам, не ми правят впечатление детайлите.

Първо влязох в BOOKTRADING на Графа. По принцип това е една от любимите ми книжарници, донякъде и защото дълго време там имаше най-пълната сбирка на Мураками на английски. Този път обаче тя вече беше изчезнала (което всъщност няма отношение в случая, аз търсех съвсем други книги). Служителката на касата се отнесе любезно с мен, но само за да ми каже, че никой от исканите от мен романи го няма в момента.
Добре, не се притесних твърде много. Все пак, книжарници бол, все нещо ще успея да открия. Не бях права - в Пингвините в Orange Center приключението ми завърши не по-успешно. Там поне се обадиха да попитат за една от книгите в друг филиал, което ме наведе на мисълта за предимствата на големите вериги. Спомням си, че когато си купувах абонамента за National Geographic около Коледа, тези в Orange бяха свършили, но пък ме пренасочиха към книжарницата на Веслец и Дондуков.

Днес обаче късметът ми очевидно ме беше изоставил. Наложи се да ходя до Ciela в Мола с надеждата, че е страшно добре заредена и приятна. Не и този следобед - вътре беше пълно с хора, а служителите мистериозно изчезваха точно когато имах нужда да ги питам за някоя книга. Наистина, в Ciela има огромно количество книги, но да се разглежда на спокойствие си остава неосъществен блян. Постоянно трябва да си нащрек, че може да си препречил нечий път. Особено за книгите, подредени на ниските рафтове, това важи с пълна сила - как да клечиш, като си запушил тясната пътечка! Налага се да прилагаш цялата си енергия и изобретателност, което е изнервящо, защото се нуждаеш от нея и за избора на книги.

Накрая се стигна до последния коз - Хеликон на Патриарх Евтимий. По-рано бях минала през тази на Стамболийски, но както може да се очаква, и там книгите са от типа на "Здрач", "Зазоряване" и каквото още може да се измисли в този спектър.
В Бургас неслучайно най-хубавата и голяма книжарница е Хеликон на два етажа. Харесва ми много стандартът, който бавно, но сигурно прокарват: повече пространство, интересен и разнообразен подбор на книгите, голям брой нови издания, както и безплатно списание с тях. Това, което обаче прави най-приятно впечатление, са подходящото разположение на рафтовете и широките пътеки между тях. Въпреки че самата книжарница се намира под земята, човек се чувства спокоен и може да диша. Въобще, още с влизането нарасналото напрежение и съмнението, че ще открия нещо хубаво и подходящо спаднаха значително, а на тяхно място се появи една свежа увереност, че тук има между какво да избираш. Така и стана!

Краят звучи може би като реклама, но като доволен потребител няма как да не похваля качествата на книжарницата. Може би беше и до късмет къде какво ще намеря, но и атмосферата изигра голяма роля. Изненадата идва от това, че обикновено не ходя в тази книжарница...

След похода

Струва ми се, че да се откъснеш от цивилизацията, когато си нейно дете, е едно от най-вълнуващите и най-полезните неща, които можеш да направиш. Да спиш на открито, да се къпеш, където намериш и при условие, че чешмата се е превърнала в удобство, да носиш цялата си собственост на гърба си... Абсолютната свобода може и да е химера, просто понятие в човешкото съзнание, но чувството за независимост от глупавите ограничения на цивилизацията заслужено може да се нарече "свобода". Свобода от това да трупаш и трупаш предмети, собственост, неща, които може да ти потрябват, но всъщност когато ти потрябват, си забравил. Свобода от това да дишаш мръсния въздух в големия град и да се страхуваш, че дори пресичането на зелен светофар може да ти коства живота. Свобода от капризите и глезотиите, на които те приучава цивилизацията ("Не ми се яде сандвич, всъщност не - яде ми се, но от онези триъгълните, а тук има само кръгли").

Дори само за пет дни човек получава съвсем нов поглед върху собственото си ежедневие, от което се е откъснал. Не само, защото е отсъствал, а заради новото, което е научил през това време. Заслужава си - и не защото ще оцениш топлия душ в чистата баня - а защото ще си спомняш къпането набързо в някое затънтено местенце и начина, по който си се почувствал чист след това, и ще знаеш кое е важното.

Освен това, да ходиш на поход в планината означава и да оцениш собствената си незначителност пред безграничната мощ на природата. Не може да гледаш тези върхове



и да си мислиш, че си силен. Или поне не наживо - на снимка всичко е възможно, особено когато е толкова голяма и ти се струва толкова далечна =)

Рила е огромна - по-огромна, отколкото човек може да си представи. Не знам какво ще ми остане да кажа, когато мина през Родопите, при положение, че думите и сега не ми достигат.

"Атака плакати"

Заглавието представлява двете думи, които написах в Google преди малко, търсейки изображение на едни "интересни" плакати на Атака, които видях днес. По-долу е резултатът от търсенето ми - бях препратена към форума на Атака, в който членовете обсъждаха... ами вижте сами =)

И да не забравя: КЪСАЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ОПОНЕНТИТЕ НА АТАКА - най-вече ГЕРБ, БСП, ДПС и СИНИТЕ

Комунистите са мръсни гниди. Няколко часа след като бяха залепени плакатите на АТАКА в квартала те веднага залепиха върху тях плакати на оня педал Курумбашев, та се наложи да им ги късам. За около 2 часа скъсах около 150 плаката на БСП! Така се действа!!!

Предлагам да организираме хайка за късане на плакати на БСП и ДПС!

http://www.vestnikataka.com/forum/index.php?topic=18559.msg381626

Деструктивните помисли и действия наистина явно са най-печеливши сред българския народ. Да свалим някое правителство, да късаме плакати - това го можем. Но какво става, като дойдем на власт и се налага да... съградим?

Въпроси и отговори за Зелените...

Да бъдеш доброволец на Зелените значи да си в състояние да отговаряш на всички въпроси, които на някого могат да му хрумнат във връзка с партията, България, природата и т.н. Направо се чудя, дали някой разпитва толкова много онези младежи, които срещу някой лев раздават листовки за Синята кАолиция, за ГЕРБ с лика на Бойко или стоят в жълти фланелки пред щаба на НДСВ, докато отзад бичи "Не, не, не искам да повярвам, че друг някак все ще успее да те вземе оттук...". Последното е особено интересно, ако се разгледа посланието на припева в контекста на предстоящите парламентарни избори. А да не говорим как хубаво се връзва с един друг лозунг, "Купуването и продаването на гласове е престъпление!".

На мен ми се прииска да проследя най-често задаваните от хората "на улицата" въпроси и да се постарая да им намеря ако не дълъг и изчерпателен, то поне задоволителен за мнозинството отговор.

Въпрос #1: Защо не се коалирате?
(най-често го задават добронамерени към каузата хора, които обаче имат и пристрастия към Сини или други по вид политически образувания)
-> Зелените не се коалират, защото няма никоя политическа сила, която с някое свое действие да е доказала, че споделя ценностите им. Под ценности имам предвид не само морални възгледи, но и конкретни цели и начини за постигането им. И тъй като основната цел е разумното отношение към околната среда, за всеки човек, който не е малоумен, е ясно защо Зелените не искат да се коалират.

Въпрос #2: Но имате ли шанс въобще? Има ли кой да гласува за вас?
(обикновено върви в комплект с предишния)
-> Ако всеки се пита това и не гласува по същата причина, то Зелените определено няма да имат шанс. Човек трябва и да се замисли каква е била разликата между последните няколко правителства, и тогава да реши дали наистина гласът за Зелените ще бъде изгубен, или гласът, отишъл срещу БСП, тройната коалиция, ГЕРБ или който и да било от големите политически формации. Много хора вярват, че трябва да се гласува за "големите", за да има смисъл гласът. Е, аз знам за себе си: искам да гласувам ЗА, а не ПРОТИВ! Затова нека гласуваме по убеждения, а не според това на кого проучванията дават най-големи шансове.

Въпрос #3: Защо не се чува нищо за Зелените?
Когато ни зададат този въпрос на улицата, докато носим билбордовете или търкаляме Точката, отговорът е ясен: чува се! Стига да има кой да чуе... За съжаление простата истина е, че медиите като телевизия, радио, печат/билбордове са твърде скъпи, за да могат Зелените да си позволят масивна кампания. Но Интернет.. ето, ако четете това, значи се чува за Зелените, и още как! По-важното е, че ще продължи да се чува и след изборите.

Въпрос #4: Да, ама Зелените са само биолози. Други кадри нямат, способни ли са да ни управляват?
Съвсем не са само биолози и еколози. http://www.zelenite.bg/initiative-committee
От друга страна, нормално е процентът на тези хора да е по-голям точно при Зелените - след като се борят за природата, логично следствие е голяма част от тях да са точно онези професионалисти, на които им е омръзнало абсолютното безхаберие на властимащите. В случая става дума за отношението към природата на България, която трябва да се цени ако не като ценност с общочовешко и световно значение, то поне като национално богатство.
Като се има предвид, че последните правителства са все коалиционни, а и предстоящото се очертава такова, не разбирам тревогата на задаващите този въпрос. От Зелените еколозите, от останалите - останалото.

А пък ние продължаваме да търкаляме топката и да отговаряме на въпроси...

(Пред)бална треска

Тази година завършвам гимназия. Абитуриентският ми бал предстои в края на май, но куриозите, свързани с балната индустрия, започнаха да ме впечатляват доста по-рано... И въпреки че моето мнение е твърдо против цялата тази истерия, нямам намерение да разсъждавам надълго и нашироко върху корените, проявленията й и социално-психологическите причини за нея. За илюстрация само прилагам една съкратена версия на нещо, което би имало заглавието "Предбална треска" - колко струва да бъдеш пълноценна абитуриентка в България.

рокля - 250-300лв минимум; средната цена обаче е около 500лв. Много пъти достига до 2000-3000, особено ако се шие от специален плат при специална шивачка.
обувки - минимум 50-70лв.
чанта - минимум 30-50лв (максимумите... не са за споменаване).
бижута - зависи от предпочитанията, но 70-90лв е минимумът за два елемента (например обици и гривна, или пък само за колие).
грим - слагам едни 50лв ориентировъчно, а обикновено има и пробен грим, който също струва нещо.
прическа - пак 50лв и пак без сметката за пробна прическа.
бална вечер - 120-160лв, ако сте в Шератон и каните учителите - 200лв.
дискотека след бала - може да е 15лв, може и 70лв (последната цена е за Sin City, който в момента е на гребена на вълната).
следбална - тук нещата варират доста в зависимост от това какво място ще избере класът и колко ще изхарчи конкретният човек, но поне 150-200лв отиват.
випускник - най-малко 40лв, средната цена в нашия клас беше 60лв. причина за разликите е, че всяка корекция по снимката ти струва допълнително - например избелване на зъбите, махане на петно от пот под мишницата или пък махане на брекети. Е, наистина има и бонус, не може да се отрече - за пъпките и другите такива, явно не толкова специфични операции, се доплащат само 6лв.

С тези минимални цени сметката възлиза на около 1200лв, съвсем грубо. Обаче това ли е средната цена? Интересно ми е да видя резултатите от едно подобно проучване...
А и тук не съм включила някои много разпространени, но не задължителни разходи като тези за ремонт на дома, за събиране на роднини и приятели вкъщи или на ресторант, за наемане на кола и т.н. и т.н... И абитуриентите пият, пеят и се веселят, не три дни и три нощи, ами поне месец, пък родителите им с радост дават - нали е за детето. За малко да си помисли човек, че това има някаква връзка с онази пословична щедрост на българина, щом опре до образование. Обаче тук става дума за новоизлюпената мода, радостта от нещо наистина положително да се превръща в мерило на социален статус и демонстрация на едно или друго, било то в повечето случаи просто... конформизъм.

...Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? ...

Започвам с Вазов, а както ми се е насъбрало, кой знае с какво ще завърша...
Ето, възнамерявах да бъде подредено, да тръгне от природата и от нейните проявления в "Отечество любезно, как хубаво си ти" на Вазов, да мине през Деня на Земята в сряда (22 април), да се спре за малко на щанда на Зелените и въобще - една пълна и шарена програма. Обаче НЕ. Пак ще трябва да се почне от разрушителното, от протеста.

Този път се налага да се протестира ЗА... протестите!... и срещу проектозакона за тяхното ограничаване. Депутатите си гарантират спокойно работно време, като забраняват протестите около Народното събрание - поне да знаехме, че правят нещо полезно. Всъщност според едно проучване, което четох наскоро, само 9% от българите вярват, че в парламента се върши нещо за благото на страната. Аз се учудих, че и толкова са се събрали. Значи мнозинството смята, че Народното събрание работи в интереси, различни от тези на гражданите, обаче в същото време ще ги оставим да си осигуряват спокойствие и хармония, за да си чешат онези места?

Освен Народното събрание, президентството и Министерския съвет:

Няма да може да се свикват митинги до съдебни палати, военни обекти, болници, затвори, по републиканските пътища, тунели и мостове.

Хм, някъде вече го бях прочела: остана да си протестираме вкъщи. Пред компютрите, в блоговете...

Но да се върна на Вазов =)
...Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила...
Няма да цитирам и пасажите за Марица, Балкана, поляните и горите... А де е Вазов да види България днес. Какво би написал? Мен ме хваща и срам, и страх (за здравето му)... че не би му издържало сърцето. Поне за себе си понякога се притеснявам: отчаянието ме хваща за гушата и стиска, колкото и да се опитвам да се отръскам - няма отърване, влачи се след мен, крие се, спотаява се и пак напада, щом отслабна! То не е Рила, не е Странджа, не е Витоша... С това, че Черноморието ни заприлича на скъпа чалгаджийница, където примамват новите "аристократи" с басейни с акули - с това се примирявам винаги до следващото лято, когато отново се сблъскам с грозотията и се запитам: къде е държавата?

Е, вече не се питам такива неща. Напреднах, вече знам къде НЕ Е държавата - не е в България. Защото като настане криза, лицата изчезват по яхтите из Средиземно море (Газът изчезна, властта - също).



Какво ни остава, освен да бъдем ентусиасти? Понеже ако не си ентусиаст, а пък те интересува всичко ^^^^ това горе, тогава - ами тогава просто ще бъдеш един много отчаян човек. Та, основите на Клуба на Ентусиастите са положени и приветстват всички, които ги е грижа. Да продължи да ги е грижа, защото не са сами =)

Zen and the Art of Motorcycle Maintenance

Книгата още от самото начало изключително много ми допада... стилът на разказване е точно онзи непретенциозен начин да водиш читателя из съзнанието на друг човек, без да го отегчаваш, позволявайки му да установи връзка между собствените си мисли и тези на фикционалното Аз. По-късно може би ще пиша повече.

** I don't want to hurry it. That itself is a poisonous twentieth-century attitude. When you want to hurry something, that means you no longer care about it and want to get on to other things. I just want to get at it slowly, but carefully and thoroughly, with the same attitude I remember was present just before I found that sheared pin. It was that attitude that found it, nothing else.**

**He was insane. And when you look directly at an insane man all you see is a reflection of your own knowledge that he's insane, which is not to see him at all. To see him you must see what he saw and when you are trying to see the vision of an insane man, an oblique route is the only way to come at it. Otherwise your own opinions block the way. There is only one access to him that I can see as passable and we still have a way to go. **

**To speak of certain government and establishment institutions as "the system" is to speak correctly, since these organizations are founded upon the same structural conceptual relationships as a motorcycle. They are sustained by structural relationships even when they have lost all other meaning and purpose. People arrive at a factory and perform a totally meaningless task from eight to five without question because the structure demands that it be that way. There's no villain, no "mean guy" who wants them to live meaningless lives, it's just that the structure, the system demands it and no one is willing to take on the formidable task of changing the structure just because it is meaningless.

But to tear down a factory or to revolt against a government or to avoid repair of a motorcycle because it is a system is to attack effects rather than causes; and as long as the attack is upon effects only, no change is possible. The true system, the real system, is our present construction of systematic thought itself, rationality itself, and if a factory is torn down but the rationality which produced it is left standing, then that rationality will simply produce another factory. If a revolution destroys a systematic government, but the systematic patterns of thought that produced that government are left intact, then those patterns will repeat themselves in the succeeding government. There's so much talk about the system. And so little understanding. **

^ Последното ми е особено интересно заради всичките антиутопии и разсъждения, дискусии покрай тях около мен напоследък. Освен това е актуално и заради събитията през януари (14 януари - Големия протест срещу правителството..). Ето какво е трябвало да знам тогава, когато ми се беше наложило да поспоря с този-онзи за ефективността от едно подобно начинание. Наистина е нужно нещо повече от простото бунтуване, без ясни искания и инициативи, без търсене на същината на проблема. Лошото и страшното е, че блатото е дълбоко и дърпа, Проблемът се е вкоренил здраво в политиката и държавността ни - къде да се търси спасение? Ето къде... мисленето трябва да се промени, системата, а не правителството, което така или иначе си тръгва след броени месеци.

Момичето, което прескачаше през времето

-> задължителен за аниме-феновете =) останалите, неизкушени от това изкуство, също могат да пробват - филмът е страшно красив и изпълнен с особено чувствени картини.

За първата и голямата любов, за времето... за миговете и за споделянето. По-дълго резюме би изсушило вдъхновението ми.

За сладките неща

Аз не съм любителка на сладкото - не обичам торти, не обичам палачинки, не обичам и сладкиши с твърде много крем, пък бил той и шоколадов. Ям ги, правя усилието и първите 2-3 хапки "стават", понякога дори е вкусно. Но не ги обичам. Точно затова оставам удивена всеки път, когато някой ми сервира сладкиш, който ми харесва - така или иначе съм решила, че аз съм си виновна, като не обичам тонове безвкусна сметана върху тортата. Да, наистина, признавам, майка ми прави страхотни торти и сладкиши, които ям с удоволствие.
Но нищо не може да се сравни с НЕЯ. Когато я видях, си казах: ето я, поредната добре изглеждаща, но тежка със сладостта си торта. Когато опитах от нея, познах чувството веднага. Ако обичаш силно, с цялата си душа, тогава страстта не те изгаря, нито пък ти тежи, тя не е бреме или грях - тя е сладост по цялото ти тяло. Слагайки второто парче в устата си, вече бях дълбоко затънала в тази страст. Не мога да забравя топлината, разливаща се в душата ми с всяка следваща хапка.
Кой е майсторът на тази торта? Не знам. Но е Майстор, за което искрено му се възхищавам, защото е успял да постигне нещо невероятно в това, с което се занимава. В онзи момент, миналата седмица, разбрах каква е разликата между това да си майстор-сладкар и това да си Майстор. И доказателство е, че неговата торта е завела не е един човек - в пица Gray, на ъгъла на Сливница и Константин Величков. Там впечатлява не само бисквитената торта, но за това някой друг път...

Пица Грей в Програмата

Играчки от яйца

Понякога съм абсолютно убедена, че животът ми не е низ от случайности, а подреден от някой, който ми намеква нещо. Кой е този някой и какво ми намеква - това още не съм разбрала. Но днес, тъкмо след като бях отново на път да се загубя в лошото си настроение и се опитвах с всички сили да се изтръгна от желязната му хватка, бях наистина сюрпризирана от едно яйце Kinder Surprise.. Ето какво ми се падна:



Че даже моето се и плезеше.. и ми намигваше. Още не съм намерила отговор на въпроса дали всички тези случайности са плод на въображението ми и начина, по който свързвам събитията, или пък наистина са си изражения на висш разум..

Нова година, нов късмет

Зачудих се аз, какво толкова й честваме на Новата година... ако някой седи и ни наблюдава отнякъде - милиони идиоти, крещящи в умопомрачение, пияни, а в небето летят фойерверки, тържествена музика и реч на президента - гротеска. Все още не съм намерила някой, на който да му е толкова смешно, колкото на мен.

Въпреки това, хубавото прекарване си е хубаво прекарване, сам си вдигаш самочувствието с мисълта колко яко си се забавлявал на Нова година. Аз ли нещо съм се смахнала с тази суета? Е, дано и годината е хубава, а не само купонът. А и късметчетата трябва да се пазят ;) До другата година...