неделя, 25 юли 2010 г.

Аз ли сънувам, че съм пеперуда...

... или пеперудата, че е човек?

Винаги съм си спомняла много от сънищата си, но има периоди, в които "сънувам" екстремно много! Слагам глагола в кавички, защото често се използва с това значение, а всъщност според учените, дори да смятаме, че не сме сънували нищо, ние просто не помним какво сме сънували. И така мен открай време ме занимават един куп въпроси, свързани със сънуването.

- Защо сънуваме? (най-тривиалният въобще, но от него следва отговорът на всички останали) - Интерпретации колкото искаш, може би живеем в различни реалности, може би сънищата са просто случайни картини, невронни връзки, пулсиращи в произволни посоки, а кой знае дали не си спомняме разни работи от минали животи. Аз си избрах една от най-новите теории, която ако не друго, се базира на емпирични доказателства: сънищата са продукт на еволюцията, чрез тях съзнанието ни преживява повече ситуации, отколкото е възможно в реалността -> помага ни да открием решения на проблеми за екстремно кратко време. Това се връзва перфектно и с любопитния факт, че част от великите открития като Менделеевата таблица и структурата на ДНК-молекулите са първо "видени" насън.

- Има ли значение това, което сънуваме? Ако да, какво е то? - Когато бях по-малка, четях редовно значенията в един онлайн съновник. Отдавна спрях да го правя, защото някакси няма логическа обоснованост и много пъти се стига до абсурдни тълкувания. Днес пък се зарових и открих много различни интерпретации, по-скоро психологически обосновани, отколкото суеверни. Разбира се, само ако приемем някоя от научно базираните теории за отговор на първия въпрос...
Ето един такъв сайт (на английски)

- Защо в някои периоди сънуваме (спомняме си сънищата си) по-често, отколкото в други? - Например пушачите според някои проучвания сънували принципно по-рядко. Затова пък като спрат да пушат, почвали да си спомнят повече сънищата си, поне в началото на въздържанието. Обяснение на това може да е пренастройването на организма, в резултат на което има повече стрес -> повече нужда от сънища. Аз обаче не съм сигурна, че това е много вярно, защото имам съвсем друго наблюдение. Точно когато съм била в периоди на спокойствие, съм сънувала страшно много. Но кой знае, може само да съм си мислела, че съм спокойна, а организмът ми да е бил в стрес :D

Сега ще спомена разни интересни факти. Първият е в подкрепа на еволюционната теория за сънищата, а за останалите човек може сам да прецени. Някои изследвания показват, че в 30% от сънищата на децата от 2-6 г. присъстват животни, докато при възрастните само в 5%. Вярно, много от животните в сънищата на децата били безобидни пухкави същества, но почти половината пък били страшни зверове, които ги преследват и които няма как да са срещали в реалния си живот (е, ама са ги виждали в книжки, филмчета и т.н...).

На този сайт пък човек може да си направи дневник за сънища, отчитайки по ключови думи основни характеристики на съня (по желание, разбира се). На сайта до момента има регистрирани 145 101 сънища, но като се има предвид, че постоянно се качват нови, броят нараства с всеки изминал час. Даже и аз днес постнах един. Хубавото са обаче получените статистики, от които обобщението е:

- кошмарите, насилието, както и любовно-романтично-сексуалните сънища и тези, в които става дума за връзки, са най-разпространени; веднага след това идват обаче сънищата с музика, което за мен е бая странно - аз поне не помня да съм сънувала музика!

- най-често действието се развива вкъщи или в училище (вероятно много от участниците са в училищна възраст или пък сънуват в минало време :Р)

- емоцията, която се среща най-много, е "чувство на спокойствие" (хъхъ?? при мен няма такова нещо), след това идват страхът, объркването, тревогата и стресът; има обаче и доста сънища с "щастие"...

- участниците са логично приятели или роднини, но и в голяма част - животни (което противоречи на 5те процента); интересното е, че се сънува повече майката, отколкото бащата, и сестрите повече, отколкото братята

Дългичко стана, а възнамерявах да е съвсем кратко...
Тук има списък с филми, които имат някаква връзка със сънуването.
Аз гледах "Waking Life" - не мисля, че има превод на български. Той е повече философски, отколкото каквото и да било друго - даже почти няма сюжет. Нестандартен е, най-малкото защото е заснет с реални актьори в реална обстановка, но е дигитално обработен и изглежда като анимационен. Тъй като не мога да отварям zamunda, не знам дали го има там, но торент може да се намери лесно в google (просто пишете waking life.torrent), а субтитри има в subtitri.net :)

4 коментара:

pwnsome каза...

Сънуването като средство за разрешаване на проблеми ми се е случвало само веднъж – в 10-ти клас ми се присъниха двете теми за есета, които на другата сутрин трябваше да заявя на учителката. В дните преди това не ми бяха дошли никакви идеи, и ако не беше този сън щях да прекарам часове в писане на 4000 думи по някакви случайни, идиотски теми. А темите, които сънувах, бяха перфектни – интересни, необичайни и предлагащи много възможности за оригинален анализ.

В последните няколко месеца почти не сънувам, което е доста дразнещо. Когато отново започна да спя по повече от няколко часа на нощ, мисля да приложа следния трик: ако записваш сънищата си веднага след като се събудиш, несъзнателно започваш да сънуваш повече и да запомняш повече. Това го научих като първата стъпка към постигането на lucid dreaming, за което се зачетох именно покрай Waking Life, но така и не се задълбочих повече. За една-две седмици си записвах сънищата в една тетрадка и наистина започнах сънувам/запомням значително повече.

Пак покрай lucid dreaming и Waking Life („Осъзнат живот“), най-добрият ми приятел се беше заканил на смъртния си одър да се наблъска с психотропни наркотици – точно преди да издъхне – с надеждата да превърне мозъчните функции, продължаващи известно време след клиничната смърт, в безкрайно дълъг сън. Идеята ми се стори интересна, но страшно опасна. На пръв поглед няма какво да губиш, така или иначе умираш, но представи си, че прекараш часовете, докато мозъкът ти умира, в безкраен bad trip.

Dani каза...

И аз съм сънувала теми за есета, в нощта преди класното... Само че при мен такива сънища обикновено са пълни с изтрещели глупости, например едната тема беше свързана с това как хората надебелявали като се оженят и с въпроса кой надебелявал повече - мъжете или жените. После пък имаше да се коментират цитати от Уолт Дисни. Болна история :)

Не знам дали повече се помни като се записва, може и така да е. За да запишеш нещо обаче, трябва да си го спомниш поне един път. Обикновено дори да забравя съня през деня, се сещам отново на следващата или по-следващата вечер, като легна да спя. Или пък случайно се получава някоя асоциация.

А аз дори не се надявам да постигна lucid dreaming, защото досега нито веднъж не ми се е случвало да осъзнавам, че сънувам. Само веднъж се щипах по бузата да проверя дали не е сън, и се убедих, че не е, защото не се събудих... Чудно ми е дали въобще е възможно? А това с твоя приятел звучи доста извратено. Така или иначе, по някое време мозъкът ти ще спре да функционира, така че сънят няма да е "безкрайно дълъг", а само някакво агонизиращо продължение... От друга страна, нали сънищата реално продължават много кратко, няколко секунди, та от няколко часа може още един живот да излезе. Хмм!

pwnsome каза...

Ако си водиш редовен дневник на сънищата, казваш на мозъка си, че те са нещо важно, което трябва да запамети. Тренираш го един вид. При мен се получи - не съм имал по-ярки и чести сънища от краткия период, в който си водех дневник.

А за осъзнатите сънища, потвърждавам, че са възможни. Няколкото пъти, когато са се случвали, винаги се втурвам да направя нещо идиотско и се събуждам една-две минути след осъзнаването.

Dani каза...

Хмм, аз си водя нещо като дневник от няколко месеца насам, но не мога да преценя дали помня по-често от преди. При всички случаи има предимство: интересно е да ги четеш, като мине известно време. По този случай (увереността ти в ползата :Р) току-що записах последния си сън отпреди 2-3 дни. Де да бях осъзнала в него, че сънувам, може би щеше да свърши по-приятно :)

Питам се защо толкова много хора казват, че нищо не сънували. Може би по тази логика сами са си виновни, защото не отдават особено значение на сънуването.